Вчера, на 30-ти май, е поел пътя си по небесната пътечка към звездите нашият скъп съселянин, един от малцината поети на селото ни - Пеньо Цвятков Пенев.
Тъжната новина съобщиха от НЧ „Развитие 1884“ в Поликраище:
„Роден на 3-ти септември 1943 година в Поликраище, където завършва основното си образование. Средно гимназиално образование завършва в град Дряново. След отбиване на военната си служба започва работа в родното си село като организатор по физкултурната дейност. От 1968 до 1971 година е домакин на училището, а по-късно – стоковед на Петролна база.
През есента на 1975 година е назначен за редактор на в-к „Зора на комунизма” – орган на АПК в град Горна Оряховица. На следващата година, през месец май, вестниците „Устрем” и „Зора на комунизма” се обединяват под името „Устрем”. Тук работи като главен редактор до април 1992 година. От април 1992 до 1994 година е главен редактор на в. „Бизнес гид” в град Велико Търново. Четири години е кореспондент на в. „Работническо дело” за Община Горна Оряховица.
От месец май 1995-та до септември 1996-та е редактор, а по-късно и главен редактор на в-к „Горнооряховско слово”.
Печатал е стиховете си в местни, регионални и централни издания. Четени са по радио „Христо Ботев” и радио „Варна”. Участвал е в два сборника с преводи на украински „Добър ден, братя” и „Ворскла и Янтра имат едни брегове”. Има отпечатани многобройни публикации в местния и централен печат.
По негов текст е композирана песента „Щастие”, наградена на фестивала „Ален мак” в Благоевград.
Носител е на две национални награди за поезия и за тематична разработка на определена тема.
Стиховете в книгата му „Живот от дати” са писани в периода от 1969 до 1984 година. Те са разнообразни по тематика – за обикновените, делнични неща от живота, за войните във Виетнам и в Камбоджа от средата на миналия век, стихове, посветени на Лили Иванова, на Дамян Дамянов, на световните рекордьорки Йорданка Благоева и Светла Златева и любовна лирика. Те са една изповед на поета , разкриване на неговите чувства и преживявания. Един след друг стиховете се редят като перли в огърлицата, вълнуващи и неповторими, и ни карат да се замислим над обикновените, делнични и неизбежни неща в живота. Това е едно малко богатство и плод на нашия талантлив съселянин Пеньо Цвятков, с когото ние, поликраищенци, трябва да се гордеем!
Още първото стихотворение приковава вниманието и ни кара да се замислим: „А АЗ ЩЕ СИ ОТИДА ТОЛКОЗ СИВО – НЕ ВЗЕЛ, НЕ ДАЛ – БЕЗСМИСЛЕНО ЖИВЯЛ!”, което говори за една безкрайна скромност и изключителна доброта. За такова признание се искат много силни и истински чувства като морал, доблест и самокритичност.
Висока е художествената стойност на стихотворенията му. Всички те са изпъстрени с много метафори, хиперболи, епитети, с които подчертава по-добре съществените особености на заобикалящата го действителност и изразява емоционалното си отношение към нея. Впечатляващо е и богатството на езика му. В стихотворението си „Огледала” поетът казва:
„Безброй съдби, безброй човешки мисли
пред себе си за пример имах аз.
От всичките избрах онез най-чисти,
с които да премина този свят.”
И наистина е успял! С прекрасния си характер, с таланта си, с любовта си към хората и живота! Така и ще го запомним – усмихнат, дружелюбен и добронамерен!
Поклонението над тленните му останки ще бъде днес, от 11,30 часа, в църквата, а след това ще се извърши погребението.
Дълбок поклон пред паметта на нашия талантлив съселянин Пеньо Цвятков Пенев и светъл да е пътят му към небесните селения!“.
