НСИ публикува официалните си данни за демографските процеси в България през 2022 г. България вече има под 6,5 милиона жители и е намаляла с близо 35 000 души – почти колкото една община Горна Оряховица.
Горна Оряховица пък е намаляла с едно село като Стрелец например. Естественият прираст за миналата година е минус 521. Родени са 247 деца, а са починали 768 жители на общината. Механичният прираст е плюс 2. Заселили са се 653 нови жители, а 651 са се изселили. Така че от естествения и механичния прираст се получава едно минус 521 за годината. Към началото на 2023 г. жителите на Горнооряховска община са били 37 475.
Последното Преброяване 2021 отчете 38 456 жители на общината – хиляда повече от сега.
В областта се развиват същите процеси. Естественият прираст е минус 13,5 промила и областта е намаляла с 2778 жители, след като са родени 1574 деца, а са починали 4352 души. Механичният прираст е леко положителен. Заселените са 416 повече от изселените. Така че общото намаление на областта е с 2362 жители.
Няма община във Великотърновско с положителен естествен прираст. Община Велико Търново е с минус 619, Горна Оряховица – 521, Елена – 109, Златарица – 53, Лясковец – 238, Павликени – 369, Полски Тръмбеш – 200, Свищов – 507, Стражица – 127, Сухиндол – 35.
С положителен механичен прираст са община Велико Търново, привлякла 607 повече нови жители от изселилите се. Горна Оряховица е с 2 души плюс, Павликени със 79, Полски Тръмбеш с 51, Златарица с плюс 13, Сухиндол плюс 8 и Лясковец плюс 3. Отрицателен механичен прираст, тоест повече изселили се, отколкото заселили се, имат Свищов – минус 301, Стражица – минус 35 и Елена – минус 10.
За поредна година Свищов е в най-тежка демографска ситуация, губейки над 800 жители само за една година.
Какво казва статистиката за страната и къде в таблиците е Великотърновска област?
Към 31 декември 2022 г. населението на България е 6 447 710 души. В сравнение с 2021 г. населението на страната намалява с 34 774 души, или с 0.5% . Мъжете са 3 099 503 (48.1%), а жените - 3 348 207 (51.9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени. Броят на мъжете преобладава във възрастите до 53 години. С нарастването на възрастта се увеличават броят и относителният дял на жените от общото население на страната.
В края на 2022 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 515 383, или 23.5% от населението на страната. В регионален аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-висок в областите Видин (31.1%), Габрово (30.0%) и Кюстендил (28.0%). Общо в двадесет и две области този дял е над средния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 19.2%, Варна - 21.4%, и Благоевград - 21.6%.
Област Велико Търново е близо до най-застаряващите с 27,1% жители над 65 години.
Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в градовете е 44.3 години, а в селата - 47.5 години.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2022 г. е 3 775 хил. души, или 58.5% от населението на страната. Към края на 2022 г. над трудоспособна възраст са 1 695 хил. души, или 26.3%, а под трудоспособна възраст - 978 хил. души, или 15.2% от населението на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2022 г. коефициентът на демографско заместване е 66. За сравнение, през 2001 г. 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора. Най-благоприятна е стойността на показателя в областите Сливен - 87, София (столица) - 80, и Варна - 77 лица. Най-нисък е този показател в областите Смолян - 42, Кърджали - 47, и Силистра и Перник, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 54 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Към 31.12.2022 г. в градовете живеят 4 746 710 души, или 73.6%, а в селата - 1 701 000 души, или 26.4% от населението на страната. Към края на 2022 г. населените места в България са 5256, от които 257 са градове и 4 999 - села. Населените места без население са 205. Най-голям е техният брой в областите Велико Търново - 69, Габрово - 68, и Кърджали, Кюстендил и Смолян - по 9.
В сравнение с 2021 г. единствено област Кърджали и София (столица) увеличават населението си съответно с 1.2 и 0.5%. При всички останали области има намаление, като най-голямо е за областите Видин - с 2.0%, Смолян - с 1.9%, Монтана и Ловеч - с по 1.6%.
През 2022 г. в страната са регистрирани 56 917 родени деца, като от тях 56 596 (99.4%) са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 2 082 деца, или с 3.5%.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.2‰, София (столица) - 10.0‰, и Пловдив - 9.7‰. В двадесет области раждаемостта е по-ниска от средната за страната, като най-ниски стойности се наблюдават в областите Смолян - 5.1‰, Видин - 6.8‰, и Перник - 6.9‰.
Във Великотърновска област раждаемостта е 7,7 промила.
Броят на умрелите лица през 2022 г. е 118 814, а коефициентът на обща смъртност - 18.4‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 30 181, или с 20.3%. Нивото на общата смъртност продължава да е високо.
С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 27.9‰, Габрово - 24.9‰ и Монтана - 24.6‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София (столица) - 13.4‰.
За област Велико Търново смъртността е 21,2 промила – над средната за страната.
През 2022 г. в резултат на отрицателния естествен прираст населението на страната е намаляло с 62 218 души. Намалението на населението, измерено чрез коефициента на естествения прираст, е минус 9.6‰.
За Великотърновска област естественият прираст е минус 13,5 промила.
През 2022 г. двадесет и две области имат положителен механичен прираст. Най-голям механичен прираст има в областите Кърджали (21.5‰), София (столица) (7.9‰), Бургас (7.1‰) и Пловдив (7.0‰). С най-голямо намаление на населението в резултат на отрицателния механичен прираст са областите Смолян (-4.5‰), Хасково (-1.5‰) и Ловеч (-1.1‰).
