Ученици от СУ „Вела Благоева“ във Велико Търново се срещнаха и дискутираха с писателя Асен Сираков новия му детско-юношески роман "Чочо Мозъка и вълшебният айфон". Срещата се състоя в Регионалната библиотека и бе част от програмата на "Фоайе на книгата с автограф" 2023.
Петокласниците изненадаха приятно своя гост с това, че са прочели и обсъждали романа под ръководството на своята преподавателка по БЕЛ Даниела Солакова, по повод Световния ден на книгата и авторското право. За децата беше вълнуващо да се срещнат с автора на фантастичната история на Чочо и неговия магически телефон, който изпълнява желания.
„Най- ме беше страх, като написах първата си детска книга и преди да излезе от печат, мина рецензия сред най- различни деца, се обърна към петокласниците Сираков. „Чак тогава се престраших и по-нататък нещата тръгнаха по-леко, когато написах следващите седем книги за деца. Но за последен път отново изпитах сериозни страхове, когато седнах да пиша за Чочо. Дали, когато един човек описва една вечна тема (всички знаете историите за златната рибка, за Аладин и вълшебната лампа, които сбъдват желания, вълшебни предмети), и си казах: добре, не е ли писано достатъчно и много по този въпрос, няма ли да се повторя, вече е направено? Защото за да напишеш нещо, което да бъде стойностно, трябва много да си чел, да знаеш какво е написано по въпроса и това, което напишеш ти - дали открива и отгръща нова страница във вече създаденото? Така и аз реших, че темата е изцяло нова поради това, че само допреди пет години дигиталните технологии не бяха това, което са днес.
Навремето работих в Централния институт по изчислителна техника. Положих редица изпити и станах научен сътрудник и бях ръководител на секция по Компютърна лингвистика. Изчислителният център на този институт заемаше целия първи етаж и информацията, която се съдържаше в него, в момента се съдържа не в един айфон, а в един най-обикновен смартфон! А това е само преди 30-35 години! Тогава бяха излезли персоналните компютри. След това технологиите започнаха да се развививат технологиите главоломно, след това излязоха мобилните телефони- мобифони, джиесеми... И се бях се сетил за древната тибетска мъдрост „Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне!“. В най-различни варианти темата за желанията и сбъдването им е проигравана и реших да видя как би изглеждала една такава история, ако вкарам модерните технологии вътре. Дали ще стане по-интересно или по-скучно. Мисля, че се получи интересно!“, сподели писателят на детския интерес какво го е накарало да напише този роман, като допълни, че идеята за него е узрявала година и половина. На въпроса чувствал ли се е някога като Чочо Мозъка, той обясни: Не, много отдавна съм стигнал до извода, че човек е безсмислено да влиза в някаква илюзорна сфера на фантастични желания – „ако сега се науча за един час да карам хеликоптер и ще си правя кръгчета отгоре“... не, това не е възможно. Тоест, много отрано аз прозрях, че чудесата са навсякъде около нас, стига да можем да ги забелязваме! Че ако сме достатъчно аналитични и наблюдателни, ще можем да откриваме тези чудеса. А човек да си пожелава някакви неща, защото ей така могат да се сбъднат, той задава ли си въпроса за последствията - обикновено - не, ей затова го написах този роман!
Откога пише за деца и подрастващи, по-трудно ли се пише за деца, отколкото за възрастни, как се вдъхновява да напише книга бяха сред другите въпроси. Дискутираха се темите за истинското приятелство, за сбъдването на желанията, за дигиталните устройства и книгите, за стойностните неща в живота. Сред изводите на децата бяха, че винаги трябва да преосмисляме мечтите си, за да преценим дали могат да се сбъднат, че най-важното е не да имаме безсмислени желания, а да ценим семейството, приятелите, любовта и доверието, че истинското приятелство не се създава с материална изгода и др.
Децата се запознаха и с мултимедийна презентация на детските творби на Сираков, подготвена от издателство „Атеа“, а ученици от училищната телевизия взеха интервю от своя гост.
„За мен като учител много силен момент в книгата беше този с приятелството. Също и оригиналния подход - ако един възрастен назидава детето, няма как да се получат нещата. Трудно се доверяваме и търсим примера, ако мама и тате бяха казали това, нямаше да се вслуша и да им повярва, а детето, учейки се от грешките, слуша мъдрите съвети на телефона. Децата останаха много въодушевени и заредени позитивно от интересната дискусия. Това е една книга, която е полезна за малки и големи и може да почерпим по нетрадиционен начин мъдрост от нея! Съвременните български автори трябва да намерят място в читанките в началния курс и в учебниците по литература и учебните програми, е мнението на родители, учители и ученици", сподели след срещата Даниела Солакова.
