Опитите да се въведе някакъв ред в отглеждането на домашни животни в Горнооряховско засега дават твърде скромен ефект. Вероятно под 10% от домашните кучета са регистрирани и то в града, а в селата почти няма регистрации.
За сравнение с първите години, когато започна да се събира такса за домашните кучета, регистрираните са доста повече. Но в същото време и животните са се увеличили значително – и домашните, и тези на улицата.
В момента има точно 242 регистрирани кучета, за които е платена дължимата такса. Таксата е минимална – 12 лева годишно за градско куче и 6 лева за животно в останалите населени места. Смисълът на регистрацията не е в събиране на приходи, а в изграждане на отговорност и някакъв контрол. Но очевидно тази идея не се приема. Таксата е толкова символична, че е ясно, че парите не са пречка. Въпросът опира до немарливост и нежелание да се поема някаква отговорност.
Но от тук тръгва и проблемът с бездомните кучета - от тези, които изхвърлят нежеланите котила на домашните си любимци. И докато тази практика не се пресече, никакви други мерки, включително кучешки приюти, няма да решат проблема.
Миналата седмица Мартин Янчев от неправителствената организация „М и М – помощ за животните в България“ предложи помощта си на Община Горна Оряховица и двете страни направиха среща, за да обсъдят с какво могат да са си полезни. Организацията е създадена с цел да помага на бедстващи, болни и изоставени животни и има богат опит с институциите. НПО-то ще свърже Общината с приюти, които могат да помогнат при случаи на агресивни животни, които представляват заплаха. Основният проблем, който предизвика срещата, са зачестилите случаи на изоставяне на домашни любимци, особено на малки кученца и котенца. Затова и бъдещото сътрудничество е свързано основно с повишаване на контрола върху регистрацията на домашните любимци и задълженията на техните собственици по отглеждането им.
След срещата Общината призова домоуправителите да подадат информация в Център за административно обслужване, като в заявление в свободен текст посочат броя и вида на отглежданите животни в управляваните от тях сгради.
Това едва ли ще се случи с един призив, но вероятно има начин собствениците на домашни животни да изпълняват задълженията си. Едно от тях е животните да бъдат чипирани при първоначалната им регистрация при ветеринарен лекар. Така по-лесно могат да се проследят чия собственост са, в случай на инцидент или изоставяне. Изхвърлянето на малки кутрета не може да се хване и по този начин, но все пак отнякъде трябва да се почне.
Мнозина си мислят, че приютът е панацея за проблема, но всъщност той нищо не променя. За месец-два едно животно ще е прибрано, но след това то отново ще бъде върнато на улицата. Едва ли някой си мисли, че в днешно време е възможно приютът да е прикрит екарисаж, в който животните се събират за унищожение. Което в никакъв случай не означава, че Общината не трябва да изгради приют и че от него няма смисъл. Напротив, но заедно с това, трябва да се мисли за по-сериозни решения. И това трябва да го мислят всички общини, които да настояват за държавна политика по този проблем. И да следят тази държавна политика да не приключва с това да се прехвърли отговорността обратно на общините.
Междувременно след инцидента с убитата от кучета жена в Долна Оряховица, селските кметове се заеха да пишат свои предложения. На последното общо събрание на Националното сдружение на кметовете на кметства в Република България проблемът с безстопанствените кучета бе основна тема. Решено бе да се сформира работна група, която да участва в подготовката на законодателни предложения за краткосрочни и дългосрочни мерки за решаването на проблема. Какво ще измислят предстои да видим.
Хората по света са го измислили, само дето европейските решения трудно се прилагат в България. А когато и няма желание да се прилагат, съвсем нищо не се получава. Видно е по цялостната ни ситуация, не само по кучетата.
Елена ВЕЛКОВА
