Летище Горна Оряховица става на 98 г.

На 29 март се навършат 98 години от откриването на летището в Горна Оряховица.

Съществуват различни хипотези около датата на основаване на летището в Горна Оряховица. Някой историци твърдят, че тя може да се търси още през 1916 година, когато край града ни се разбива германски военен цепелин. Името на града се споменава и през паметната 1919 г., когато в дните на националната железничарска стачка за първи път гражданската авиация изпълнява пощенска служба. Две години по-късно през 1922 г. Министерството на железниците, пощите и телеграфите се преобразува в Дирекция въздухоплаване. За директор е назначен долнооряховчанинът Асен Агов - майор, командир на българското въздухоплаване, личност съдействала за изграждането на горнооряховския аеродрум. Негова е заслугата през 1923 г. България да бъде приета за член на Международната въздухоплавателна федерация.

На 15 юли 1924 г. с указ № 40 на Н.В. Цар Борис III Отделението за въздухоплаване се преобразува в Дирекция, в която са назначени 58 служители и 11 пилоти. За първи директор е назначен Пеню Попкръстев, един от първите военни летци, участвал във Балканската война. На 29 март 1925 г. официално е открита и осветена Аерогара Горна Оряховица. На откриването присъства кметът на града Стефан Обрешков.

На 1 януари 1926 г. на територията на аеропорта е открита второкласна метеорологична станция, подчинена на Дирекция въздухоплаване. Това е четвъртата по ред метеорологична станция към Дирекцията. През 1931 г. започва строителството на първото приемно здание на Аерогара Горна Оряховица, което е използвано за граждански цели, пренос на поща и като резервна полоса за граждански полети.

Следващата страница в развитието на летището започва в средата на 30-те години, като през 1935 г. е поставено началото на изкупуването на земеделски земи, определени за разширяването на аеропорта. На 31 август 1937 г. е издаден нотариален акт, включващ 202 дка земя. Година по-късно, на 17 май, е изпратена телеграма от Негово Величество цар Борис III до кмета на Горна Оряховица, в която честити откриването на военното летище в града.

След падане на клаузите на Ньойския договор и подписването на Солунското споразумение на 31.07.1938 г. започва създаването на първите военни летища в България, между които и летище Горна Оряховица. В този район се базира Четвърти армейски смесен военен орляк, като по-късно преминава в армейски въздушен полк с пет ята. По същото време на аеродрума е доставена тежкотоварна грейдерна техника и започва подравняването на полосата.

В годините на Втората световна война, на летището е разположен Четвърти разузнавателен орляк, включващ в състава си две ята. През юни 1940 г. се базират и останалите две структури на въздушните войски – противовъздушна отбрана и въздушна предупредителна служба.

Рождената дата на българската гражданска авиация е 29 юни 1947 г., когато Георги Димитров открива първата въздушна линия София - Бургас. Втората открита е София-Варна, а на 24 април 1948 г. и третата София - Горна Оряховица. В същият ден става и откриването на аерогарата в града.

Започва изграждането на втората бетонова писта край с. Поликраище, която приема самолети от най-малък пътнически тип „ИЛ-14“. Първоначално обслужва линията София - Горна Оряховица, а по-късно и Горна Оряховица - Варна - Бургас. Изпълнението на строителните работи е дадено на военнослужещите от поделение 70760 Велико Търново, с началник подп. Георги Къдрев, гл. инж. кап. Досю Досев и зам. председател на ОНС инж. П. Василев. Началник на аерогарата е Георги Кисьов, инвеститорски контрол Иван Михов и началник на летищния център Никола Маймарев. Помощ при строежа на аеропистата оказват: ДАТ „Товарни превози“ с началник Йордан Савов, МТС - Велико Търново, ДМЗ „Червена звезда“ – Дебелец и ж.п. поделението в града. Стойността на изпълнените строителни работи на обекта възлизат на 1 160 000 лв.

През 1948 г. се основава „Летищен комплекс Г. Оряховица“ към Българска гражданска авиация. В периода от 1969 до 1973 г. на летището се изгражда нова полоса за излитане и кацане с обща дължина 2450 м. и ширина 45 м., както и пътека за регулиране с бетонно покритие. Това предвижда аерогарата, да се снабди с бързи и удобни самолети от типа на „ИЛ – 18“, „ТУ – 134“ и „ТУ – 154“. Инвеститор и стопанин на новата писта е Държавно стопанско обединение - Българска гражданска авиация „Балкан“, което допринася за икономическите и социални придобивки на населението.

На 15 декември 1973 г. е открита новата бетонова аерописта на летище Горна Оряховица. На откриването присъства и министъра на транспорта Васил Цанев.

До 1978 г. се строи нова сграда на аерогарата с административна част, пътнически терминал и нов перон, който позволява едновременно паркиране на две тежки, две средни и един лек тип самолети. Започват изпълненията на каргополети до Централна и Западна Европа, бившия Съветски съюз, Африка и Близкия изток. През 1991 г. летището става дъщерна фирма на БГА „Балкан“ и в края на годината се обособява като ЕООД. Две години по-късно Министерството на транспорта разрешават международни полети от български авиопревозвачи. През 1995 г. към летището е разкрит Граничен контролно-пропусквателен пункт, а година по-късно Дружеството се преобразува в ЕАД. През 1996-1997 г. летището е преоборудвано с нови системи за управление, въздушно движение и осигуряване на полетите. Внедрява се висока интензивна свето-техническа система първа категория за кацане и излитане през нощта и деня при намалена видимост, и пълно метеорологично оборудване.

На 22 февруари 1995 г. Летище – Г. Оряховица е обявено за международно и става едно от петте авиодрума в страната с подобен статут.

С летището е свързана и историята на Аероклуба, който изживява златния си период през 70-те години. Тогава в него скачат около сто начинаещи парашутисти, 40 разрядници и 20 спортисти. Високото ниво на спортистите се вижда в успехите през годината, която завършвала с до 300 скока. Летателно обучение за моторни самолети получавали между шест и десет човека. От арероклуба в Г. Оряховица, излизат национални състезатели с многобройни европейски и световни награди.

За днешното състояние на Летище Горна Оряховица е трудно да се говори, но все пак остава надеждата, че то ще има бъдеще, а не само минало.

Теменуга Йорданова, историк-етнолог