Латинският израз Lege artis се превежда буквално „По законите на изкуството“, но всъщност означава, че нещо е направено както трябва, че е хубаво. И когато Калин Върбанов избрал това име за своя амбициозен лозаро-винарски проект, искал да даде знак, че всичко, което ще се прави, ще е по законите на изкуството и ще е добро.
За първи път от години за Лясковец отново се говори като за винопроизводителен регион. Това е заради виното на Lege Artis – млад бранд, който все още ползва базата на колеги, но вярва, че до няколко години ще има и свое шато.
Лозята на Lege Artis са едва на втора реколта. Първото вино миналата година направили в базите на „Гулбанис” и „Ловико Сухиндол”. Новото вино се прави изцяло в „Ловико” и е разработено от енолога Станимир Стоянов.
Lege Artis е модерният продукт на фамилия Върбанови, която от поколения е свързана с лозарството и винопроизводството.
За първи път обаче виното им излиза извън семейната употреба и си поставя амбициозната цел да възвърне славата на региона като важен производител.
Хората още живеят със спомена за лясковските вина. На много изложения са ни питали къде могат да ги намерят. Този спомен е голям потенциал и ние искаме да възродим традициите, казват Калин и Кристина Върбанови, които са в основата на проекта.
Първата искра обаче запалил бащата на Калин. Той подхвърлил на сина си идеята да направят свои насаждения и веднага чул в отговор „Да го направим”.
За да стигне до това решение обаче, Калин попил и една друга винена култура. Заедно с майка си той заминава за Испания, когато е 12-годишен и десет години живее в областта Риоха – сърцето на испанското винарство. Там виното е култура, начин на живот, отношение и каквото си помислите още. Децата са закърмени с вино в буквалния смисъл, разказва младият мъж. Калин работил няколко години в заведение, представящо местното вино и това му дало професионален поглед към заложения от предците му интерес към гроздето и виното.
През 2013 г. се върнал в България и когато баща му подхвърлил идеята за лозето, нямал никакви колебания. Напротив, развил идеята и всяка година прави по още няколко крачки напред. Всичко си правят със собствени средства, без да ползват финансиране от програми. Започнали със създаването на масив от 8 декара в лясковско землище, като използвали насаждения от най-добрите пипиниери в Европа.
В бъдеще планират съвместно с още няколко влюбени във винарството млади хора да създадат общ лозов масив на мястото на старите лозя в Арбанаси. Междувременно планират и изграждането на собствена изба след 5-6 години.
В първото си лозе заложили на мерло, сира и мускат, които вече плододават.
Запалени от Станимир Стоянов, който е голям радетел за опазване и възраждане на старите български сортове, планират да експериментират с насаждения от малко познати стари български лози.
Всъщност това е световна тенденция да се търсят интересни и бутикови сортове, които да правят вината оригинални, казват младите лозари.
Много е трудно да си лозар в България. Това го знаели преди да започнат, но пък това си е предизвикателство, а Калин обича да вдига адреналина със заниманията си. Той е човекът – хоби. Освен че е лозар и винар, той е водолаз, дърводелец, моторист. Защото е трудно, в бизнеса остават само хора, които обичат тази работа. На практика лозовите масиви в България се крепят само на ентусиазма, добавя Кристина, която е по-прагматичната от двамата и първо казва „няма да стане”, преди да се впусне с не по-малък ентусиазъм в поредното начинание. Иначе тя е юрист и преди да се отдаде на семейния бизнес е била юрисконсулт. Завършила е също PR и медийни комуникации и тези си познания влага в каузата на Lege Artis.
Лозарството иска много ръчен труд, а е трудно с намирането на работна ръка. Няма и субсидии, които да подкрепят лозарите. При малките мащаби, в които работят сега, механизацията не е оправдана. Затова цялата фамилия е на лозето. Един ден ще стигнем и до повече механизация. В Европа семейство само отглежда 100-тина декара с подходящите машини, казва Калин.
Търсейки нещо ново и различно, попаднали на идеята за отлежаване на вино на дъното на морето. От първата си реколта бутилирали 2500 бутилки. Но част заделили за морския експеримент. За целта поръчали и специални амфори.
Сега те отлежават на 23 метра под водата на дъното на Черно море. Трябва да ги извадят през юни и да проверят на практика наистина ли така виното старее по-бързо и по-добре. По въпроса има спор между енолозите, но някои производители в Европа го правят успешно. На Балканите обаче са само три фирми – две в България, една от които е Lege Artis, и една в Хърватска. И това е много трудоемка работа, но приятели на Калин от водолазното му хоби помогнали. Какъв е ефектът ще се види след няколко месеца.
Междувременно с първите си вина участват и в първите си конкурси. На този етап присъстваме по-скоро опознавателно, но се радваме на добрите оценки и съветите. На последната Винария, която беше и първа след ковида, се видя, че българските вина доста са вдигнали нивото. Ще бъде чест за нас да намерим място сред най-добрите, казват Калин и Кристина. Предстои да участват и на изложение в Испания, което е едно от най-големите в Европа. След това идва Балкански фестивал на виното, който се прави едновременно в София и Букурещ. Подготвят за пазара и първото си розе, а малко след това ще дойде и отлежалото в морето вино.
По-далечната стратегия включва налагането на Лясковския регион като винена дестинация. Регионалното винопроизводство може да стане част от туристически маршрут, ако всички производители вложим общи усилия. Хубавото на това, че лозарството и винарството е труден бизнес, е, че в бранша останаха все хора, които мислят по сходен начин и са все ентусиасти. Затова вярваме, че ще можем да се обединим за тази обща кауза и с общи усилия ще успеем, казват Калин и Кристина.
Елена ВЕЛКОВА
