80 години празнува днес една от легендите на горнооряховската борба. Васил Чакалов е роден на 22 февруари 1943 г. в Златарица. Тогавашното село, а сега град, е дало на страната не един великолепен борец, включително и световен шампион – Михаил Ганев, който сега му е кмет. Школата е основана от заслужилия треньор Стефан Бурнев, който открива за спорта и Васил в ученическите му години. Чакалов започва да тренира докато учил в Златаришката гимназия и в продължение на три години е шампион на страната за пионери, юноши младша и старша и младежи.
След гимназията дошло време за казарма. По онова време за спортистите имало спортни роти, като най-добрите състезатели ги вземали в ЦСКА. Така Чакала се озовал при армейците и две години и половина се борил за червения отбор. В същото време бил и част от националния екип. С отбора на ЦСКА става шампион на България. Съотборници тогава са му все големи спортисти като Стойчо Малов, Димитър Пеев, Еню Тодоров, Ламбо Димитров (който по-късно също се озовава в Горна Оряховица), Желязко Димитров (треньор на „Славия” и националния отбор по-късно), Янчо Патриков (неговото име днес е добавено към името на армейския клуб по борба), Васко Тодоров и още, и още големи борци от неговото поколение.
В ЦСКА наставник му бил един от най-добрите треньори по онова време – Руси Русев. Той искал да задържи Чакалов и след уволнението. Обещали му армейска служба, апартамент в София и кариера. Но в същото време Стефан Бурнев, който вече водел горнооряховския „Локомотив”, го дърпал да се прибира в родния край. „Придума ме, пък и родителите ми бяха в Златарица, исках да съм наблизо”, спомня си Васил Чакалов.
И в 1965 г. пристигнал в Горна Оряховица, където Стефан Бурнев вече сглобявал звезден отбор. Треньорът привлякъл още бъдещия почетен гражданин Иван Шавов, който е родом от Бургаско, Ламбо Димитров, Кънчо Начев, русенецът Иван Илиев, който по-късно станал и световен шампион. През годините за „Локо” се борят още Стойчо Христов, Колю Минчев, Иван Козарев, Николай Пашов, Фейзула Алиев, Добри Крачев, Марин Кавръков и др. известни в средите на борците имена.
В продължение на 10 години „Локомотив” е част от „А” група, а три пъти е бил на трето място в републиканския шампионат, изпреварван само от ЦСКА и „Левски”.
В средата на 70-те поколението на Чакалов спира с активната спортна дейност, а „Локомотив” изпада в „Б” група. Тогова той става треньор в клуба и работи с всички изявени борци, създадени в Горнооряховската школа. Заедно със Стойчо Христов водят отбора на юношите старша възраст, които стават републикански шампиони в средата на 80-те години. В този отбор са Веско Манов, който стига до 4-то място на Европейско първенство, Николай Козарев – републикански шампион, Петър Минчев – втори в страната, Светозар Баждаров – шампион, Иван Ламбов – трети на паметния шампионат, в който отборът печели титлата. Стоян Точев, Димитър Пашов и още момчета също са от това златно поколение.
В продължение на 4-5 години тези юноши се борят в „А” група и печелят медали за „Локомотив”. Някои от възпитаниците на Васил Чакалов остават в спорта като треньори и спортни деятели. Сред тях е и сегашният треньор на „локомотивци” Николай Ганев.
Спортът никога не пуска Чакалов, въпреки напредването на годините. Няма ден, в който той да не е в залата и да не дава съвети било на треньорите, било на състезателите. „Радвам се, че клубът се развива. Имаме чудесен Управителен съвет, който помага, треньорите ни са отдадени момчета, а има и добри деца. Имаме и една от най-хубавите зали за тренировки. Така че остава само децата да искат да се борят”, казва Чакалов.
„Някога сигурно е било по-лесно за треньорите. Децата бяха държани строго и дисциплината беше друга. Сега вече родителите повече галят своите деца и е по-трудно да ги накараш да се потят в тренировки”, сравнява своето детство с днешната ситуация Чакалов.
Спортът го е срещнал с прекрасни хора и му е дал възможност да обиколи света. Ранна контузия не му позволява да стане титуляр в националния отбор и е резерва за големите първенство. Големият му шанс бил за Олимпиадата през 1964 г. в Токио. Тогава спечелва преборванията, но после скъсал менискус и връщането в големия спорт било трудно. Но пък става международен съдия и секретар към Федерацията по борба. Ръководи някои от най-големите състезания, организирани в България. Съдийствал е на много европейски и световни шампионати. И въпреки че състезателната му кариера е минала в свободния стил, печели сребърен медал в класическия стил от Световното първенство за ветерани през 2000 г. в Пловдив.
Спортът бил на първо място в живота му и създал семейство чак на 30 години, което била солидна възраст за онова време. Заради непрекъснатите лагери с националите нямал и много време за сериозна връзка. Все пак една горнооряховчанка – Бонка, вкарала бореца в отбора на семейните мъже. Двамата имат дъщеря Мария и син Станчо, кръстен на бащата на бореца. Дъщеря му и съпругът й д-р Богословов пък кръстили единствения си син на бореца. Васил Младши е студент IV курс медицина в София и е гордостта на дядо си. „За четири години няма друго освен шестици в книжката”, хвали се дядото. Синът му пък го дарил преди няколко месеца и с нова радост – внучката Силвия.
Другата му голяма страст, освен борбата, са ловът и риболовът. От 40 години Чакалов ловува с дружинката на Росно и вече има над 300 отстреляни диви прасета на сметката си.
Животът ми е дал възможност да правя неща, които обичам, да видя свят, да срещна големи спортисти и да имам близки до себе си. Залата винаги ще ме тегли и докато мога, ще съм тук. Надявам се, че ще съм жив да видя как от нашата зала ще излезе някой шампион, който ще мери сили на световни първенства, казва в навечерието на своя 80-ти рожден ден майсторът на спорта Васил Чакалов.
Елена ВЕЛКОВА
