Представители на културната общност във Велико Търново внасят предложение във Великотърновския общински съвет поетът Марин Бодаков да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на Велико Търново“ . Вносители са Елена Димитрова и членовете на сдружение „Дупини”.
„Много е трудно да се говори за Марин Бодаков в минало време, затова ние няма да го направим.
Марин Бодаков (1971-2021) е наш съгражданин с много признати таланти. Поет, литературовед, доцент по журналистика, редактор, общественик. Автор на девет книги със стихове, на литературно-исторически изследвания, свързани със стари търновски автори, на оперативна критика и есеистика в най-четените периодични издания за литература и култура.
Човек с открита и ясна демократична позиция по обществените дела.
Един от най-видните представители на поетическото поколение на 90-те години, със свои идеи, почерк и индивидуален творчески глас”, посочват в предложението си вносителите на текста.
Те определят поета като интелектуалец от висока проба, достоен търновец с национален ръст, който никога не е забравял да подчертае връзката си с родния си град и по всякакъв начин е подпомагал развитието на културната му идентичност. С доцентурата си например той по достоен начин възражда спомена за забравения, роден в Търново, литературен критик Йордан Маринополски.
„Марин Бодаков преди всичко е голям съвременен поет, направил много и за популяризирането на други български и чужди автори в качеството си на литературен журналист. На него и на неговия превод българската публика дължи познанството си с финландската поетеса Хели Лаксонен, която гостува във Велико Търново, на него дължим и срещите си с едни от най-големите европейски интелектуалци”, пише още в предложението.
Марин Бодаков е роден на 28 април 1971 г. във Велико Търново.
През 1994 г. завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. От 1997 до 2000 г. работи в списание „Български месечник“. От 2000 г. до края на съществуването на вестника през 2018 г. работи в редакцията на „Култура“. Дейността си в него и рубриката си за книги „Ходене по буквите“ продължава в „К“, седмичника „за критика, дебати и културни удоволствия“ до края на издаването му през 2019 г. От създаването на онлайн медията „Тоест“ до последния си ден сътрудничи на седмичника с рубриката „По буквите“ и интервюта. Съветник по въпросите на културата в кабинета на председателя на Народното събрание Георги Пирински от 2006 до 2009 г.
Придобива докторска степен през 2014 г. с дисертация на тема „Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век. Проблеми на критическата авторефлексия“ с научен ръководител професор Тодор Абазов.
Член на журито на националната награда за съвременна българска художествена проза „Хеликон“ при първото ѝ издание през 2002 г.
Постоянен член на журито на конкурса за есе „Цветан Стоянов“, организиран от НДК, от второто издание до закриването на конкурса (2003 – 2010).
Член на журитата на националната награда за поезия „Христо Фотев“ за 2012 г., на националната награда за поезия „Иван Николов“ за 2013 г. и на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ за 2016 г.
Председател на журито на националната Славейкова награда за лирично стихотворение за 2014 г.
Награди:
През 2011 г. печели (заедно с Румен Леонидов) наградата за поезия „Иван Николов“.
Носител на отличието „Рицар на книгата“ на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2014 г.
Удостоен е с посмъртна награда „За цялостен принос към българския литературен контекст“ от Националния център за книгата и Литературен клуб „Перото“ в НДК през ноември 2021 г.
Отличен посмъртно с наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос.
Автор е на стихосбирките: „Девство“,„Бисквити“, „Обявяване на провала”, „Ангел в зоопарка“, „Наивно изкуство“, „Северна тетрадка“, „Битката за теб“,,„Мечка страх“, „Галерията на сърцето“.
Други произведения: „Иван Вазов и…“ - съставител, „Детето зад чина“ - съавтор със Зорница Христова, „Преведе от…“ - интервюта с български литературни преводачи, „Кой „уби“ критиката: Политики на представяне на българската литература в печатните медии през 90-те години на XX век“, „Критика и искреност. Случаят Йордан Маринополски“ , „Още не е загинала“ – разговори с полски интелектуалци.
Предложението на вносителите вече са подкрепили десетки представители на културната общност в духовната и историческа столица на България, като сред първите са заместник-кметът на Община Велико Търново Нейко Генчев, проф. Иван Станков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” и др./ сн. стоп кадър booklover.bg
