Ние не сме герои, вършехме си работата, казват седмината от спасителната група в Горна Оряховица, които извадиха изпод руините в Бесни и Адъяман трима възрастни и едно дете.
11 дни продължи мисията на мъжете от сектор СОД към РДПБЗН – Велико Търново. Милко Николаев, Мирослав Маринов, Калин Йорданов, Минчо Минчев, Веселин Гочев, Николай Бонев, Николай Николов не се колебаят и за минута, когато им се обаждат за мисията. Групата започва да се организира три часа след труса и веднага потегля с техниката си към пострадалия регион. Готови са за дълга мисия. Почти 48 часа продължава пътуването в много трудни метеорологични условия, пресичайки планински региони и по разрушени от земетресението пътища. Спасителите са настанени в лагер, изграден на стадион, за да се гарантира безопасността им и са включени в създадените модули, под ръководството на центъра за управление на спасителните дейности. Българите работят в Бесни и Адъяман заедно с екип от Полша, в някои операции си сътрудничат със спасители от Китай и Венецуела. Получихме пълно съдействие от местните хора. Бяха изключително гостоприемни и се отнасяха с огромно уважение към нашата работа, разказват спасителите след връщането си в базата в Горна Оряховица.
Милко Николаев и Мирослав Маринов, които имат над 30 години стаж в екипа, са участвали и в спасителна мисия след земетресението с център Измит през 1999 г. Сегашните мащаби на трагедията са много по-големи, но в същото време организацията беше по-добра, а и техниката се е развила много. Работеше се по европейските стандарти за спасителни мисии и всичко, което можеше да бъде направено за спасяване на повече хора, беше направено, казват двамата. И ако има някаква добра новина това е, че техниката, с която разполагат българските служби не отстъпва на световните стандарти. Подготовката на спасителните екипи – също.
Издирването на оцелели започва първо от информацията на местните жители, които дават сведения къде може да има хора. След това се използват различни технически способи – лайф гард, който хваща сърдечна честота, геофон – улавя звуци до 30 метра дълбочина, термокамери, кучета. Когато се установи местонахождението на жив човек, започва проправянето на коридор в развалините. Една жена в Бесни са я вадили над 20 часа. Мисията била прекъсвана на няколко пъти, заради разместване на плочите и риск за самите спасители. Работили на смени и в крайна сметка извадили жената жива. В другия случай стигнали до мъж, на който лекар от ВМА трябвало да направи на място ампутация на ръката, за да го спаси. Извадили живи и жена с малко дете.
През цялото време има риск и за спасителите, но това е нашата работа. Ние сме професионалисти, работата ни и в България е свързана с трагични ситуации и смърт, така че не се имаме за герои, коментират българските спасители.
Колкото и да сме обръгнали, ще помним завинаги тези 11 дни. И най-подробните кадри и клипове не могат да разкажат за трагедията на хората, за тяхната безпомощност и страданието им, казват още седмината от екипа в Горна Оряховица.
