Младата поетеса, родена в Горна Оряховица, Димана Йорданова е автор, разказвач и зрител във филма на режисьора Пламен Николов и оператора Георги Маринов „Ако имаше филм за мен“. Преди това всъщност е и вдъхновител на проекта, защото идеята дошла от нейните стихове. Филмът е финансиран от Фонд „Култура“, а авторите му искаха премиерата през януари да бъде в родния град на Димана. Така се случи, че първата прожекция беше в Пловдив, във Френската гимназия, където поетесата вече е гостувала на местния литературен клуб. Все пак в следващите месеци филмът вероятно ще стигне и до Горна Оряховица, а авторите преговарят за разпространение и с телевизии.
Идеята за филма дошла на Пламен Николов чрез стиховете на Димана. Двамата не се познавали, но той я открил във Фейсбук и много харесал нещата й. В тях има някаква болезненост и чувствителност, които прерастват в мъдрост. Харесах я като читател, но и като режисьор, защото веднага улових кинематографичността й. Открих в профила й снимки с различно присъствие всяка, сякаш има много лица и това ми подсказа идеята за филма. Свързах се с нея и й предложих да направим нещо кинематографично. Тя се съгласи, написахме проекта, а Фонд „Култура“ го одобри и отпусна финансиране. Така се започна, разказва режисьорът Пламен Николов.
„Ако има филм за мен“ предлага много интересен поглед към Димана и стиховете, като тя е едновременно главен герой и страничен коментатор. В продължение на 20-25 минути тя разсъждава какво трябва да има в един филм за нея. Говори за себе си в трето лице и с отстранение като за някой друг, когото познава добре. Този разказ е накъсан от стиховете й, които чете сама. Авторите на филма са се постарали да уловят различните й лица и чрез различните визии когато разказва и когато чете, чрез осветлението, играта на цветовете, допълнителните кадри. Внушението е все едно тя се режисира на живо, а в края влиза и в ролята на зрител, който гледа готовия филм.
Освен че е добър поет, тя е и добър актьор. Въпреки че имаше здравословни проблеми по време на снимките, се държа много професионално. Димана има много живописно лице и без излишни афекти пресъздава интересни състояния, казва още Пламен Николов.
Филмът нямаше да е цялостен без музиката, а тя е на Георги Георгиев от група „Остава“. Той предоставил правата на свои инструментали и водещото парче, които допълват визуалния разказ.
Оператор е Георги Маринов, който работи отдавна с Пламен Николов и вече имат няколко документални и игрален късометражен филм. Двамата имат продуцентска фирма Match Frame Studio, която стои и зад „Ако имаше филм за мен“.
По филма има още малко довършителна работа, а в скоро време се очаква и трейлър, който да подготви публиката за предстоящото разпространение.
Димана Йорданова завършва художествена паралелка в гимназията, а по-късно учи „Балканистика“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Носител е на Първа награда от Международния литературен конкурс „Алда Мерини 2016“ и от Националния конкурс за дебютна литература „Южна пролет“ за стихосбирката „Жената и мъжете, които бях”. Автор е на поетичната книга „По гръбнака”, както и на детската „Ама че работа!”. Димана участва като автор в поетичния сборник „3/4 любов.” (ИК „Жанет 45”, 2019). Последната й книга „Писма до Ния, която не родих” получи номинация за националната награда за поезия „Иван Николов 2020”. Миналата година списание „Грация“ номинира Димана Йорданова за „Жена на годината 2021“ в категория „Изкуство“.
Елена ВЕЛКОВА
