Тазгодишният лауреат в Международния конкурс за къс хумористичен разказ „Алеко“ е Иван Шопов от Република Северна Македония. Журито в състав председател доц. Йордан Ефтимов и членове Михаил Вешим и Румен Белчев, присъди наградата "Алеко" за 2022 година на младия автор, който се отличи с разказа си "Географски открития", сред получените в конкурса 104 разказа на 42 писатели от 21 страни.
Иван Шопов (1987, Скопие) е македонски писател и редактор, завършил е факултета „Блаже Конески“ на Скопския университет, специалност „Общо и сравнително литературознание“. Дългогодишен редактор в издателство „Темплум“ и на интернет портала Okno.mk. Автор е на сборника с разкази „Азбука и залутани записки“ (2010), за който получава наградата „Новите!“ за най-добра дебютна проза; стиховете в проза „Меше на годината“ (2012); сборника с разкази „091 – Антиизгледи от Скопие“ (2018); сборник със сатира „Хрониките на Арслан новинарски“ (2018); миникнигата „Осем повествователни разходки с Фико или какво научих за писането от Застава-750“ (2019) и „Скопие: изгубените обувки на града“ (2020). Пише и поезия и хайку. Разказите и стихотворенията му са преведени на английски, румънски, чешки, сръбски, хърватски, немски, словенски и български език. Той самият прави преводи на текстове от други македонски автори. Член е на борда на литературния фестивал „Друга приказна“ в Скопие.
РАЗКАЗЪТ НА ЛАУРЕАТА
/Иван Шопов, Северна Македония/
ГЕОГРАФСКИ ОТКРИТИЯ
Даме наистина трябваше да е щастлив, че оцеля. Когато беше на една година, лазейки по пода, се удари в малка масичка, върху която стоеше глобус. Масичката се залюля и глобусът падна точно на главата му. За щастие ударът не остави големи последици освен тази, че когато порасна, Даме стана студент по география. Родителите му често си спомняха случката и на шега казваха, че светът се е стоварил върху главата му.
Пътуванията по света не го интересуваха. Всъщност Даме много обичаше да пътува. Но за неговите пътувания не беше нужно да напуска стаята. Енциклопедиите, учебниците, атласите и различните карти бяха достатъчни, за да го пренесат където си поиска. Всяка вечер в тяхната компания опознаваше нови и нови непознати предели. Учеше с голяма страст и посветеност. Не му пречеше дори силният звук на телевизора от съседната стая, който редовно забравяше да изключи.
От всички карти най-много обичаше голямата карта на света, която заемаше цяла стена в стаята му. Вечер сядаше пред нея като пред божество, записваше нещо в бележника си, ограждаше имената на местата, които чуваше за пръв път и, разбира се, пътуваше. Галеше картата като любовница. Когато се разхождаше по нея, беше достатъчно само да сложи пръст върху Сахара, за да се изпоти, само едно докосване до Антарктида – и ченето му вече тракаше от студ.
Веднъж, докато плъзгаше показалеца и средния си пръст из Сибир, му стана толкова студено, че настина и в същия момент кихна върху Русия. От включения телевизор се чуваше тихият глас на говорителката:… епидемия от грип в такива размери е незапомнена… руската държава взе спешни мерки срещу разпространението на… Всичко това не стигаше до Даме, който гледаше унесено в кой знае коя част на света.
Един ден Даме случайно допря Италия със запалена цигара и направи малка дупка в картата. …горски пожари бушуват вече пети ден… разширяват се… италианската армия се присъедини към противопожарните екипи в борбата с огнената стихия.
Третия път той бързаше за някъде и минавайки невнимателно, закачи картата с лакът. Тя се откачи от пирона, на който висеше, и падна на пода. На следващия ден от целия свят пристигаха вести за земетресения. Почти не остана асеизмично място. Земята променяше облика си навсякъде.
С течение на времето картата на Даме овехтя и се изтърка. Беше невъзможно да се учи и да се пътува по нея. Родителите му знаеха какво означава тя за него. Знаеха и колко му е мила географията, затова решиха да го изненадат. За рождения му ден, който съвпадаше с деня на слънчевото затъмнение, му купиха карта със същите размери. Старата вече беше непотребна. Майката на Даме влезе в стаята му, нави старата карта на руло и се запъти към най-близкия контейнер за боклук. От телевизора се чуваше гласът на някаква откачена бабичка, която се представяше за гадателка. Дрънкаше някакви глупости за края на света.
