Според българската обредност 6 януари се нарича Богоявление и това е третият по значимост християнски празник през годината. Този ден е познат още като Йордановден, Водици, Водокръщи, и Мъжки водици. Рано сутринта на празника момите измиват домашната икона и палешника от каденето, на реката или чешмата. Това се прави, за да е бяло житото, което ще се роди. Името на празника - Мъжки Водици, идва от обичая да се къпят само младоженците и момченцата до едногодишна възраст. На места в Скопско се извършват окъпването на пеленачетата, младоженците и годениците. Има практика да се избира кум на цялото село – този, който е откупил хвърления кръст, той изпълнява тази си функция, чак до другия Йордановден. След избирането му той черпи всички, а на места обикаля с котлето със светена вода и ръси за здраве.
С този празник завършват т.нар. Мръсни дни, като се извършва празнично освещаване на водата. След водосвета, свещеникът хвърля кръста във водата, а мъжете го изваждат. Този, който пръв стигне до кръста и го извади ще бъде здрав и щастлив. Вярва се, че ако кръста замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита. Според друго поверие, ако времето на този ден е студено и сухо, то годината ще бъде добра и плодородна. Там където е хвърлен кръста болните се изкъпват, за да оздравеят, а всички останали си измиват лицето и ръцете "за здраве".
Подобен обред, като в Скопско се извършва в Родопските области от 5-6 мъже наречени капичаре, те окъпват пеленачета и годеници, които за първи път посрещат празника. На места извършват и т.нар. хаскане. Ако този, който ще къпят е мъж, го подхвърлят три пъти и викат: "Х-а-а-а-са!" - откъдето идва и името на обичая. Подобно къпане се извършва и на Ивановден. На този ден в някои райони обикалят и моми - водичарки. Те ходят по къщите и пеят песни за всеки член от семейството. Тези песни са подобни на коледните и лазарските. В района на град Битоля вечерта на Богоявление моми, готови за женитба, изпълняват обичая “тайани”, което представлява обредно надпяване на пръстени и китки. След осветяването на водата и пропъждането на нечистите сили започва изпращането на „сгледници”, като се слага начало на периодът на сватбите от Йордановден до Заговезни.
На Йордановден православната църква отбелязва кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан. По време на кръщенето небето "се отваря" и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се чува глас: "Това е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение". Христос се потапя трикратно във водите на р. Йордан и излиза от тях. Това символизира тайнството на "смъртта" и "възкресението": умира грехът му и се ражда одухотвореният човек.
На Йордановден се правят прогнози за бъдещото плодородие и за времето през годината. Ако замръзне китката, с която ръси попът, ако е облачно или вали сняг на парцали, ще има голямо плодородие. По време на водосвета, ако духа източен вятър годината ще е хубава, а пчелите ще се роят и ще дават мед. Южният и западният вятър носят слабо плодородие. За добро веят северният и източният вятър. Топлото време на Йордановден, означава, че житото ще бъде гъсто. При ясно и студено време се очаква да са здрави овцете и агнетата, ако вали сняг или дъжд, царевицата ще е добра.
Според народното вярване през нощта срещу Богоявление, в глуха доба, небето се отваря и всичко, което праведният човек си пожелае, Господ ще му го даде.
Имен ден празнуват всички, които носят името Йордан, Йорданка, Богдан, Богдана, Божидар, Божана, Божил, Борислава и други. Нека да им пожелаем здраве и благоденствие.
Теменуга Йорданова
Историк-етнограф
