Невестинска носия със сокайно забраждане – Килифаревски сокай, от началото на ХІХ век е показана на месец ноември в календара "Девойко, мари хубава" за 2023 година на Фондация „Живите български корени“. Носията е от фонда на Регионалния исторически музей във Велико Търново, а фотографията е дело на Петър Петров. Сокая представя Никол Николаева.
Сокаят е красил главите на омъжените жени и се е поставял на главата на булката на третия ден след сватбата. Смятало се е, че „скрива“ младата невеста от уроки и зли очи. Всяка мома сама е изработвала шевиците за своето сокайно платно, а накитите са били дар от свекървата. В региона на Централния Балкан сокайното забраждане е било разпространено до средата на XIX в., а в Килифарево и околните селища, по време на празници, жените са „слагали“ своите сокаи до началото на XX в.
Сукманът е ушит от черен вълнен плат (шаяк), като полите са обшити с голям бордюр от правоъгълни цветни платнени апликации. Над тях е сърмената лента, а на гърба са пришити „опашки“ с богата украса от синци. Бялата риза е от памучно, ръчно тъкано платно, с богата шевица от растителни орнаменти на пазвената извивка, долната част на ризата и маншетите на ръкавите. Коланът е ръчно тъкан, „на кори“, от вълнени червени и зелени конци. Затваря се със сребърни пафти, по средата апликирани със седефени плочки с релефно изображение на двуглав орел.
В центъра на носията е кръжилото, което се състои от три подвижно скачени пластинки от сребърна сплав, украсени с розети и инкрустирани с цветни мъниста. Посредством халки в двата края на кръжилото са окачени наушници. Към кръжилото и наушниците се прикрепва и сребърният подбрадник, съставен от пет различни по дължина верижки.
Сокаят се пристяга за главата посредством ръчно тъкано кенарено платно, което покрива раменете и пазвата на жената. По двата му края се пришиват шевици със стилизирани флорални и геометрични мотиви, които завършват с дълги ресни. На ръцете на младата невеста греят две сребърни гривни, тип „кубелии“. Краищата им са декорирани с пластично оформени розети.
Основната мисия на Фондация „Живите български корени“ е да популяризира българското културно-историческо наследство. Календарът „Девойко, мари хубава“ е 14-листов, голям, стенен, с прозрачна астролонова корица и с подаръчна целофанова опаковка. Календарът е двуезичен, на български и английски език. 14-та страница е обърната и на нея са показани и описани всички костюми в изданието.
Календарът – тук.
Сн. Фондация "Живите български корени"/ Петър Петров
