Св. Петка е сред най-популярните и обичани български светци. Тя събира в едно образите на три християнски култа. Според народния календар се почита на 14 октомври. Родена в Епиват, Тракия, на брега на Средиземно море, към края на Х век. Когато починали родителите й, св. Петка раздала всичко, което имала, посветила се на Бога в малък храм в Иракли, а след пет години, отивайки да се поклони на гроба Господен в Палестина, се отдала на пълно отшелничество. Минали години, когато един ден над нея се спуснал ангел небесен и й казал: „Остави пустинята и се върни в своята родина. Там ще оставиш тялото си на земята, а с душата ще преминеш при Господ“. Върнала се светицата, на никого не казала коя е, напуснала този свят като непозната странница. Погребали я близо до морския бряг, но един и същи сън започнал да се присънва на жителите на града, в него се говорело, че тази странница е светица. Повярвал народа, че това са мощите на св. Параскева и ги погребали в църквата на св. апостол Петър и Павел в Епиват. Много пъти след това пренасяли мощите на светицата в различни посоки на Балканите. Така през 1238 г. след битката при Клокотница, българският Цар Иван Асен II извоювал, тялото да бъде пренесено в Търново и от тогава за българите тя е позната като св. Петка Търновска. Най-хубавото и пълно сред множеството жития за нея написва св. Патриарх Търновски. След многобройни пътувания тялото на светицата почива в Молдовския, град Яш, в църквата „Три светители“.
Разкази за чудни изцеления съпътстват светите й мощи. Незрящите проглеждат, а болни от тежки и неизлечими болести оздравяват. Затова и славата й на лечителка я съпътства през всичките следващи години и до наши дни. Вярва се, че ръката на св. Петка посочва къде под земята има животворна вода, на кой извор или кладец водата е целебна. В иконите светицата е представена в цял ръст, в монахински одежди, млада, хубава жена с кръст в лявата ръка, а дясната е сложена на гърдите. До нея понякога изобразяват св. Неделя или св. Анастасия Търновска.
Зимният Петковден завършва есенния цикъл, реколтата се прибира, стопанската година приключва, светът се подготвя за зима. През следващия дванадесетдневен период това ще стане окончателно и на 26 октомври, на Димитровден, се приема, че зимата вече е дошла.
Казват, че св. Петка „повежда“ светците и техните зимни празници. Най-близки роднини са й св. Димитър, нейн племенник и св. Архангел Михаил. Веднъж тя спасила племенника си, като измолила Господ да го освободи от заточение в Долната земя. Тогава, светът отново се подредил, започнали да празнуват Димитровден.
Дванадесетте дни до Димитровден имат митичен смисъл, съответстват на Мръсните-Поганни дни от Коледа до Водица, които представляват сакрална граница между старата и новата година. Наричат ги „щури“, Вълче и Вампирско погано. Те осмислят граничното време, в което винаги светът е по-опасен, неподреден, прекрачван от отвъдни бродещи същества и сили, хаотичен. Предстои преход към „мъртво“ зимно време, за да бъде той - по-безопасен, народът ни е установил редица правила и забрани.
След празника на Св. Петка се извършват различни ритуали. В подготовката за предстоящата зима ралата се прибират под навес, а посевите трябва да са засети. От Петковден до Димитровден стадата се разлъчват. Затова денят се осмисля като пастирски празник. На овчарите се носи баница в дар за свършената работа. С приключването на селскостопанската дейност започва разплащането с работници надничари – ратаи, овчари и други.
С Петковден започват и сватбите. По къщите тръгват сглядници и годежари. На площадите се правят петковденски хора. На много места ги наричат „сглядни“, защото на тях играят само моми за женене, а момците и техните родители ги оглеждат. Надяват се да изберат най-добрата, вярват, че тази, която води добре хорото, ще реди така и къщата. Правят се общоселски курбани, а жертвата трябва да е мъжко животно с бял цвят.
Приемането на светицата като покровител на митичния праотец, стопанин на рода, е причина да се извършва семейна родова служба. На трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино се слага обредният хляб „св. Петка“ и всички му се покланят три пъти. Най-възрастният вдига хляба високо и благославя с него за здраве и плодородие. Вярва се, че светицата пази дома от мишки. Някъде се празнува като „миши“ празник. Жените символично замазват огнището с кал, за да замажат така устата и очите на мишките. Осмислянето на празника като начало на своеобразни вълчи празници изисква от жените да спазват някои правила и забрани. Завързват се с червен конец ножиците, за да не се отварят устата на вълка. Жените в Странджанско почитат св. Петка против безплодие. В навечерието на празника невестите, които могат да заченат, преспиват край параклис на нейното име или аязмо с лековита вода, а сутринта когато си тръгват отнасят със себе си и вярата, че не след дълго ще родят рожба, че светицата е чула молбите им и ще им помогне. Връзката на светицата с отвъдния свят се отбелязва и чрез Петковденската задушница, която се провежда на някой места в България.
Вярва се, че дванадесет дни след Петковден не трябва да се започва нова работа, защото ще завърши неуспешно. Жените не трябва да работят с вълна, да кроят и да шият дрехи за мъже, да докосват остри и режещи предмети. Старите българи вярвали, че ако някой прекрачи забраните и облече дреха, шита в тези дни, той или стадото му ще бъдат нападнати от вълци, а човекът ще се разболее. Започва и оплождането на домашния добитък. Жените спират и да плетат, за да не се заплитат червата на агънцата и да се родят здрави. Стопаните, предсказват какви агънца ще се родят през годината, като хвърлят на високо орехи и сушени плодове. Агънцата ще са мъжки, ако децата съберат децата повече орехи. Осмислянето на празника като повратен, като граничен между новата и старата аграрна година води до спазването на обичая „полазване“. Гледа се кой пръв ще влезе в дома и от това, се определят късметът и здравето през цялата година.
Според това какво е времето в деня на празника, такова ще е на Димитровден и на Архангеловден. Християнската религия е посветила петъка на св. Петка, за това той се приема и като ден за приключване. Именници на този ден са Параскева, Петко, Паша, Петя и Петка.
Изготвил: Теменуга Йорданова, етнолог, уредник в Исторически музей – Горна Оряховица
