Учението за християнската любов е изложено в Десетте Божи заповеди, за вярата в Символ на вярата, а надеждата в учението на Исус Христос в Господнята молитва. Преданието разказва, че през втората половина на I и първото десетилетие на II век в Рим живяла благочестива християнка на име София. В превод името означава премъдрост. Тя вършела милосърдни дела. Имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Отгледала ги сама, съхранила в душите им чистота, непорочност, вяра и обич. Хората открито говорели за талантите на майката и нейните дъщери, но говорели и за християнската им вяра, която тогава малко смеели да изповядват открито. За това научил и наместникът на Антиохия, известен като най-жесток гонител на християните. Той заповядал да майката и дъщерите й да се явят в двореца. Момичетата били толкова прекрасни, а майка им по-мъдра и от най-мъдрите жени, които бил срещал. Вяра била на 12 години, Надежда на 10, а най-малката – Любов – само на девет. Желанието на император Адриан било да ги въведе в „правия път към езичеството”. Заповядал да ги заведат в дома на знатна римлянка, а след три дни трябвало да застанат на съд пред него. През тези дни майка им ги учела, че нищо не струва колкото вярата им – нито земната суета, нито звания и радости. На третият ден те отхвърлили всичко, което им се предлагало, не приели да пренесат жертви на Артемида и на други езически богове. Изтезанията, на които били подлагани, изтърпявали с чудна издръжливост. Император Адриан се отнесъл жестоко към вярата им, като ги наказал със смърт. Момичетата загинали, а през 126 г. благочестиви християни погребали светата майка София при дъщерите й. От 777 г. светите мощи на мъчениците почиват в Елзас, Франция.
На 17 септември православната църква почита паметта на светите София, Вяра, Надежда и Любов. На този празник народната обредност включва житна жертва – стопанките месят пресни питки и ги раздават с грозде и други плодове за здраве, щастие и любов. Посрещат се гости, пеят се песни, извиват се кръшни хора. Празничната обредност е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите светици и тяхната майка.
17 септември е ден на град София, с решение от 25 март 1992 г. църковният празник на светите мъченици е определен и за празник на столицата ни. На този ден отдаваме почит на добродетелите, които ни подкрепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
(Матей 15/21-28)
“И като излезе оттам Иисус, замина за страните Тирска и Сидонска. И ето, една жена хананейка, като излезе от ония предели, викаше към Него и казваше:
- Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
Но Той не й отвърна ни дума.
И учениците Му се приближиха до Него, молеха Го и казваха:
- Отпрати я, защото вика подире ни.
А той отговори и рече:
- Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев.
Но тя, като се приближи, кланяше Му се и думаше:
- Господи, помогни ми!
А той отговори и рече:
- Не е добре да се взема хляба от чедата и да се хвърли на псетата.
Тя каза:
Да, Господи, ала и псетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им.
Тогава Иисус й отговори и рече:
О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!
И в оня час дъщеря й оздравя!”.
На 17 септември празнуват имениците Вяра, Верка, Надежда, Надя, Люба, Любов, Любка, Любомила, Любомира, Любен, Любослав, Любчо, София, Силяна, Соня, Софи и други, нека бъдат здрави и мъдри.
Теменуга Йорданова,
Историк-етнограф, уредник в Исторически музей – Горна Оряховица
