Според Звезделин Цонев, който си остава единственият историограф на Горна Оряховица, същинската история на града започва, след като Владислав Варненчик разрушил крепостта Ряховец по време на похода си срещу османците през 1444 г., а хората се разселили първо под Камъка (или Чуката, както са го наричали по-рано), а после и още по-на изток от платото.
Хората започнали да устройват живота си на място, където имало вода, а това бил потокът, който извирал под Арбанашкото бърдо и на който някога по славянски му казвали Въртопад, а после по турски Чаталдере. Въртопад, защото бил буен и водата се въртяла, а Чаталдере – защото извирал от две места. Покрай този поток започнали да издигат къщите си, а при извора му имало и няколко воденици, чиито основи още могат да се открият.
Този поток, който дал живот на днешна Горна Оряховица, ние днес знаем като смрадливото ни мръсно дере. Като хлапе от махалата, което е плавало на сал от врата по далеч по-пълноводното преди години дере и е яло пердах заради загубени сандали в тези морски приключения, никак не ми се ще да свързвам някогашния поток само с мръсотия и комари.
Същите спомени има и Христо Димов – Лучето, който разказва как са се къпели и ловяли риба в дерето преди 50-60 години. Дали е било толкова чисто, колкото в спомените от това време? Едва ли. Макар че масираното вкарване на канализацията в дерето и в същото време намаляване на изворния дебит е точно от началото на 60-те и вероятно малко след това то започва да се превръща в смрадливото поточе, което знаем сега.
Но да се върнем към по-старите времена когато се родило селището, разположено от двете страни на потока. Двете части били свързани с мостове – дървени на времето, после каменни и железни. Покрай него имало и много извори и чешми. Където е сега язовирът под спортния комплекс „Прити”, били „Белянките” – извор и чешма, на която се белело платното. После идвал Арбанашкият мост до бившата Лимонадена фабрика „Малина”. На моста до Халите била пиацата за файтони и каруци. Там си било своеобразен център на града по старо време. Някъде между 1965 – 1970 г. там докараха с един ЗИЛ истински препариран кит, спомня си Лучето. Цялата околия се изредила да го гледа. Там направили и първата бензиностанция в града – на мястото на Лясковска спирка.
След това имало мост до мястото, където сега е Хлебозаводът. През 1925 г., когато се открива жп линията до Лясковец, се прави каменен мост за железницата над дерето до днешния „Химснаб”.
До СБА бил Вельовият мост, където горнооряховчани имали бахчи и напоявали градините си с вода от дерето. По-късно там правят разсадниците.
Да не пропуснем моста близо до сегашния покрит пазар, който свързвал центъра и Градската градина. Там било гезмето – мястото за разходка на горнооряховчани. На моста имало и бирария, а отдясно били сергиите на амбулантните търговци. Баба Любка, която продавала гащи с дупка, Иван Комуто – бащата на известния музикант, бай Георги Христов, евнухът, скопен в Индия и прочие колоритни горнооряховчани са останали в аналите на Лучето от това време.
През 60-те години на миналия век започва огражданяването на дерето. Дотогава си било наистина малка рекичка, пресичаща селището. Тогава се прави бетонното корито и се зидат каменни стени. Вкарват се и първите канализационни системи, които изливат градските отпадни води в дерето. Не че и преди не е служило точно за това, но тогава и градът нараства и мръсотията заедно с него. Така че в спомените на следващото поколение вече няма чиста вода и риба. Малко по-късно започва покриването му и там, където била пиацата с кита, направили Автогарата.
По това време засадили тополи по двата бряга и била направена градинката под Хлебозавода. Всичко това станало с доброволния труд на хората от махалата. Половин век по-късно тополите вече ги няма, а дерето напомня все пак за себе си с комарите и миризмата през лятото.
Някои настояват покриването му, започнало в края на 60-те и началото на 70-те години, да продължи и да се бетонира и асфалтира по цялото му протежение. Други смятат, че това крие рискове и е по-добре потокът да остане открит. На вторите им помага хроничната липса на пари и нуждата от икономии в общинския бюджет. Преди месец откритите части на дерето бяха основно почистени и обработени срещу комари. Ако това се прави по-редовно, може би и на хората ще им стане неудобно да си изхвърлят боклуците в дерето и то няма да е градската клоака, а една от зелените артерии на града.
Елена ВЕЛКОВА
