Петра е родена преди 24 години в Горна Оряховица в обикновено семейство, но с необикновена съдба. Родило се момче, което още в детската градина открило, че иска да живее в света на момичетата. Години по-късно момчето наистина станало момиче с помощта на медицината. Което засега не разрешава проблемите на Петра, защото за държавата тя все още е мъж. В ход е дело в Страсбург, като е целта е системата да приеме нейния нов пол и тя да получи нови документи. И докато чака решението на Съда, Петра описва своята история в книга.
„Историята на едно обикновено момче, което се превърна в необикновено момиче” е на първо място разказ за ада, през който минават хора като Петра. Но това е само първата част, във втората тя превежда Стандарти за здравни грижи за транссексуални, трансполови и лица с несъответстваща полова идентичност, които да са в полза на здравни и социални работници, сблъскващи се с подобни случаи.
Операцията за смяна на пола била извършена в клиника в Атина в началото на тази година. По-точно на 11 януари, който Петра смята за свой втори рожден ден. Последвали трудни месеци, в които три пъти трябвало да се подлага на интервенции с пълна упойка. И точно тогава решила, че ще сбъдва всичките си мечти. Първо написала книгата, после се явила на изпити за акушер, приели я и това ще е третото висше образование, което ще получи. В същото време продължава да се бори за това светът да я приеме такава, каквато е.
Среща много омраза, но и подкрепата на няколко важни за нея хора. В края на биографичната част на книгата думата взема майка й. Тя разказва за ада, през който е минала, когато загубила първото си момче едва 4-годишно от левкемия. И казва, че изживява ада, през който минава третото й дете, избрало от момче да стане момиче. Но е твърдо до него и иска единствено щастието на своето дете.
Обикновено момче малкият Петър всъщност никога не е бил. Още в най-ранна възраст търсел компанията на момичетата, искал момичешки дрешки и играчки. За него това било съвсем нормално и не разбирал защо хората го смятат за неестествено. Не мислел, че прави нещо нередно, но когато започнали нападките във вече по-голяма възраст, си дал сметка, че нещо с него не е както трябва. Бил около 12-годишен, когато прочел една статия за българка, която си сменила пола в Гърция и тогава за първи път научил за транссексуалността. И решил, че иска да стане истинско момиче. Сподели го с близките си, но всички си мислели, че това е пубертетска прищявка и всичко ще отмине с времето. Тогава си обръснал главата и оставил косата си да расте, за да стане дълга. Било някакъв символичен жест за ново начало. Но следвали две години на лутане, ровене в самия себе си и търсене на повече информация. На 14 години започнало търсенето и на лекари, които да помогнат. Такива в България обаче не се намират лесно. Все пак успял да намери лекар, който да му направи хормонално изследване. Отишъл до клиниката с баба си, тъй като майка му била в чужбина по това време. Изследването показало завишени нива на женски хормони, но от там нататък нямало кой да му предпише терапия. На 17 години започнала самостоятелна хормонална терапия, превеждайки си от английски специализирана литература в чужди издания. Преди това се обадила на майка си да пита „С мен ли си”. Отговорът бил „Да, но ако не си вредиш и пазиш здравето си”.
Междувременно се преместила от СУ „Вичо Грънчаров”, където учела в паралелка с изкуствата в СУ „Георги Измирлиев”. И в двете училища срещнала както много тормоз, така и хора, които се отнасяли с внимание и разбиране. Стресът бил голям, но надеждата, че в Университета нещата ще са по-леки, не се оправдали. Първата й специалност е приложна лингвистика с английски и корейски и превод. Всъщност желанието да отиде до Южна Корея я отвело в тази специалност и дори започнала да учи корейски още преди да е завършила училище. Преподавателят по корейски в Университета обаче не могъл да приеме различния си студент. Сблъсъците направили така, че да я отблъснат и от корейския. Все пак завършила бакалавърската си степен и то с много висок успех. След това записала магистратура английска филология и вече има две висши образования. Но пък продължава с трето, защото акушерството винаги е било мечта.
В университета промяната на Петър в Петра била напълно завършена, макар и още да не била минала през оперативния период. Тогава започнала и дело за признаване на женския й статут. Първото решение на Горнооряховския районен съд било в нейна полза. Прокуратурата обаче обжалвала и Окръжният съд отхвърлил решението. Така стигнали до ВКС, където пък въобще не допуснали до разглеждане жалбата. Тогава й предложили два варианта – да съди държавата в Страсбург или да се мести и да започне някъде наново. Петра решила да продължи да си търси правата чрез съда. Делото й тръгнало през 2019 г., но върви много бавно и няма никакви изгледи за скорошен край. Всъщност още в началото й предложили споразумение - да получи финансово обезщетение, но да се откаже от промяната на документите. Тя категорично отказала. Аз не го правя за пари, а защото искам да ме признаят за обикновен човек, като всички останали граждани на страната, казва тя.
Двойственият й статут поражда и практически затруднения, освен неодобрението на много хора. Казват ми, че трябвало да търпя и да понасям това, което ми е отредено при раждането. Защо хората не търпят да са с един крак или едно око, а си слагат протези? Защото искат да имат пълноценен живот. Аз искам същото за себе си и смятам, че ще го имам като жена, защото винаги съм се чувствала жена. Не виждам с какво и на кого преча. Не съм от тия, които парадират с някакви екстравагантности и искат да привличат внимание. Аз искам да съм обикновен човек и разказвам своята история, само за да подкрепя тези, които преживяват моя ад, споделя Петра.
Елена ВЕЛКОВА
