18-годишната Селин Акар се превърна в голямата звезда на Националния фестивал на народната носия в Жеравна. Красивото момиче представи автентична странджанска празнична носия, носена някога от коренното население рупци на Малко Търново.
Селин всъщност е родена в Горна Оряховица през 2004 г. Израснала е в Драганово и е учила банково дело в ПГЛПИ „Атанас Буров” преди да замине да живее в Бургас. През целия си съзнателен живот се занимава с народни танци, като първият й учител е Йордан Зангов от Лясковец. Играла е във ФА „Сидер войвода” в Горна Оряховица и в Професионалния фолклорен ансамбъл „Искра” във Велико Търново. От танците и покрай сценичните им костюми любовта се прехвърлила и към народните носии. Интересът й към автентичните облекла на старите българи се задълбочил и постепенно започнала не само да събира, но и да възстановява стари неща. В момента живее в Бургас и работи в Професионален фолклорен ансамбъл „Странджа” в морския град. В същото време учи задочно българска народна хореография в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” – Пловдив. Заедно с приятеля си Яни Ангелов, който също е артист в ансамбъла, се занимават и с реставриране на стари носии.
Една прекрасна празнична одежда на рупците от Малко Търново представиха Селин и Яни на Фестивала на народните носии в Жеравна и красивото момиче от Драганово буквално събра очите на всички ценители.
Носията е реставрирана и направена точно по образец от началото на 20 век. Представянето ни на конкурса в Жеравна възбуди много голям интерес у хората, тъй като не бяха виждали такава носия на живо досега, понеже вече не се намира никъде. Единственият шанс да се види е в музей. Хората започнаха да говорят всякакви неща относно носията - че била каракачанска, имало мюсюлманско забраждане, както и всякакви други небивалици. Всъщност няма нищо такова. Носията е чисто българска! Странджанска!, обяснява Селин.
Облеклото включва бяла риза с дантела, отгоре черен гунел (сукман) с пришит гайтан, тъкан пояс в портокален цвят с черни линии, престилка, пафти (в случая над 100-годишни от Лозенград), връхна дреха (салтамарка), бели чорапи с ажурна плетка, вала, която придържа косата и върху която се слага втора забрадка с празнични мотиви - в случая нашата е гевезена забрадка в кафяво-лилав цвят, с ресни и бродерия. Като накити се слагат известните ни гривни тип „рогатка”, върху която задължително има изобразен кръст, за да се знае, че жената е християнка, пръстен (ако е омъжена) и алтъните, нанизани на прежда.
В миналото българинът е ходел с достойно и гордо вдигната глава, наперен с голямо самочувствие. Точно това е начинът, по който представихме носията. Ние сме горди и щастливи от факта, че има хора, които оценяват това, което правим и че ни подкрепят. За нас е важно да съхраним и предадем на следващите поколения неподправените традиции, да разпространяваме истината, споделят още Селин и Яни.
В момента те работят по реставрацията на булчинска носия отново от района на Малко Търново.
Елена ВЕЛКОВА
