Елена Чамуркова представи в Горна Оряховица „Заговорът“ – роман за страх, корупция, власт, но и за любов

С благодарности към читателя, който е с нея във всяка авантюра и при всяка здравословна провокация, започна срещата си с публиката си в Горна Оряховица Елена Чамуркова. Чамуркова е общественик, журналист, общински съветник във Велико Търново – все поприща, които задават сюжети за другото й поприще – на писател. Днес в Общинската библиотека в Горна Оряховица тя представи третата си книга - „Заговорът“. Книга, която определя като политически трилър и която нарича книга за пандемия, корупция, власт и любов.

„Заговорът“ е твърде различен от предишните два романа на Елена Чамуркова – „Обществена поръчка“ и „Изнудвачът“. Чамуркова изрично прави уточнението, че сюжетът е на 100% художествена измислица и трудно някой би се припознал в героите й. За разлика от предишните две книги. Единствената съзнателно търсена аналогия в „Заговорът“ е с корупционна схема около автомагистрала „Хемус“ – тема, изключително чувствителна за региона ни.

В „Заговорът“ се преплитат две сюжетни линии. Първата е за световно известен инфлуенсър, милионер, натрупал състоянието си в чужбина, чията фикс идея е да получи Нобелова награда. Този герой обаче е безродник, манипулатор, който не познава любовта. Той преживява истински културен шок, когато се връща в България, за да представи работата си. Освен нагласите си към изостаналата източноевропейска държава, той донася тук и зараза.   

Втората сюжетна линия разказва за работата на кмет, министър и във вестник. Но, пак за разлика от предишните два романа, в „Заговорът“ и кметът, и журналистът са добри герои, антипод на които е министърът. И при днешното представяне в Горна Оряховица Чамуркова не пропусна да сподели виждането си за журналистиката – че това е професия, която трябва да помага на хората. Понякога обаче журналистиката си служи с непочтени средства, не крие част от реалността Чамуркова. Всички живеем в тази среда, знаем кое е лошо и кое добро. Но дали имаме сетива и нагласа да търсим истината и да отсяваме доброто от лошото, пита се Чамуркова, за която този проблем е все по-болезнен в съвремието ни.

Читателят сам ще прецени в кой от всички герои и ситуации, описани в романа, вижда себе си. Част от героите си мислят, че заговорът е на лично ниво, други го намират на обществено с темата за корупцията, трети го откриват дори на глобално ниво - с пандемията, която и до днес някои считат за световен заговор. Но ролята на читателя в „Заговорът“ е още по-съществена – след като прочела „Обществена поръчка“, почитателка на Чамуркова постоянно я молела да даде щастлив финал на следващата си книга. Такъв получава „Изнудвачът“, а в „Заговорът“ завършекът е направо холивудски. Това, впрочем, много допаднало и на критик, дал оценката си преди излизането на „Заговорът“, и на издателя.

„Заговорът“ е писан по-бавно и някак по-осъзнато от първите две книги на Елена Чамуркова. Елена признава, че много би искала да работи подредено. Като Артър Хейли например, който по година прави проучване по дадена тема, половин година прави схема на сюжетите, на героите и чак тогава започва да пише. Докато Чамуркова нещо я вдъхновява и просто започва. Не знае дали книгата печели или губи от този й стил на работа, но е удовлетворена, че успява да достигне до читателите.

Срещата между писателя Елена Чамуркова и читателя би била невъзможна без няколко човека, на които винаги благодари. На първо място е семейството й, което й осигурява комфорта и спокойствието да пише. Специално място в процеса имат предприемачът и меценат Цветан Асенов Цветанов и клиничният психолог, преподавател и бивш заместник-председател на Народното събрание Иван Кирилов Иванов. Когато коронавирусът тотално преобърна света ни, Иванов поде интернет рубриката „Нито ден без уроци“, която помагаше на общността да премине през изпитанието пандемия. Със съгласието на Иванов Елена включва част от неговите уроци в романа си.

В романа Елена Чамуркова се опира и на текста на журналиста Мила Милчева „Нагази ни още един страшен вирус – вирусът на разединението“. Благодаря за приятелството и колегиалността, споделя Чамуркова, и не пропуска издателя Нейко Генчев и „Фабер“ – издателство, което не би сложило името си под некачествен текст.

Но днес големите благодарности на Елена Чамуркова бяха за четящите хора в Горна Оряховица и домакините й от Общинската бибилотека. Публиката й отвърна със същото уважение - с поздравителен адрес от Литературния клуб „Асен Разцветников“ към НЧ „Напредък 1869“, с цветя и скромни, но силни по смисъла си подаръци.

Биляна МИЛЧЕВА