Синьо-жълти знамена се развяха тази вечер в центъра на Велико Търново. Развяха ги украински граждани, принудени да напуснат родната си страна заради войната там и намерили подслон в Старата столица. Редом с тях застанаха и жители на Велико Търново, сред които и историкът проф. Милко Палангурски.
В Полша, Чехия, Словакия, Румъния украинските деца вече са в училище. Чешката и полската държави преведоха учебниците от украински или ги направиха онлайн. А в Търново например не знам да е започнало дете. При положение, че има толкова системи за включване на децата в училище, в детски градини. Отново се показахме недостатъчно далновидни, недостатъчно подготвени и недостатъчно креативни, бе оценката на професора за подготвеността на държавата ни да поеме вълната от бежанци. Не е само до храна, не е само до симпатия или до идеята, че трябва да отворим сърцата си и да покажем съпричастност. Въпросът е как да спасим тези малки души. Защото, дайте да го кажем – в историята 3,5 млн. човека за месец не са гонени от никоя държава. И то основно деца и майки с деца. Това не го е допускал дори Адолф. И приказки, че това, видите ли, не било война, проговорени от български доскоро министър, са позор и ще останат в историята, коментира още проф. Палангурски.
Биляна МИЛЧЕВА
