„Зло” е нарекъл първата книга си книга Милен Иванов, но всъщност с нея търси да събуди доброто у хората. Без да агитира и да проповядва, само следвайки едно безумно приключение, повествованието провокира читателя да потърси дълбоко в себе си и да открие знания, научени и забравени преди векове. Знания, които може би ще отворят нов път за човечеството.
Милен Иванов е от стотиците горнооряховчани, принудени да потърсят нов живот във Великобритания.
Търсенето му обаче го отвело до духовните постижения на българите преди векове и това откритие в един момент отприщило отдавна таеното желание за писане. Първата му книга излезе преди дни в издателство „Даниела Убенова” и беше представена в София с участието на редица изкушени от темата учени и любители на словото. Със „Зло” Милен Иванов дава заявка да е българският Дан Браун, но по-добър, казват хората, вече прочели книгата. Самият Милен споделя, че не си поставя никакви големи цели, само иска да помогне на хората да се събудят и станат по-добри.
„Но вече е ясно, че Слънцето е изгряло и е високо. И че ще се става!”.
С тази вече пословична мисъл на покойния доц. д-р Кристиян Таков ни въвежда авторът към своята история. „Тази книга има за цел да ви помогне на стигнете до истината. Да отворите очи за красотата, която е около нас. Дошло е време да изчистим душите и сърцата си от заблудите и страха, за да направим място в тях на любовта”. Това се казва в предисловието към романа. Но това не е някоя от книгите по приложна психология, които се множат напоследък. Тя не дава съвети, тя завладява с история. „Зло” е грабващ екшън трилър, подправен и с достатъчно щипка любов. Но в основата е житейска философия, която тръгва от едно старо учение.
Разказан в две-три изречения, сюжетът тръгва от днешна Италия, където се срещат две момчета – Майкъл от Троян и Джино от Италия, интригата се завързва в София и накрая се разрешава на площад „Св. Петър” във Ватикана. Един огнен сън на Майкъл, превърнал се в действителен кошмар, отключва поредица от премеждия, преследвания и екшън сцени, отвеждащи двамата герои и техните не по-малко значими любими в различни страни. Намесват се Ватикана, тайни служби, които искат да унищожат истината преди да е стигнала до света, има много екшън, но и много нежност и любов. Повечето от героите, които са фактори и в днешната политическа сцена, са представени с истинските си имена (да не пропуснем Бил Гейтс, Байдън и Борис Джонсън). Важното е и това, че тезите в книгата, дори и да са спорни, почиват на научни разработки.
Историческата канава на романа е повлияна от богомилското учение и съдбата на българските богомили и техните европейски наследници – катарите. Всъщност романът започва с изгарянето на последния катар на клада във Франция и пророчеството му, че след 700 години учението ще възкръсне там, където е започнало – в България.
700 години по-късно ще рече 2021 г., когато е написан романът. Милен Иванов не бяга от тези сметки, напротив. Целта му е именно да възкреси древното познание, което са имали българите. Познание, разкрито от богомилите, после забравено, но не и унищожено.
В книгата има шокиращи моменти. Като това, че Христос и Мария Магдалена имат дете и наследничка на Исус. Третото пророчество от Фатима е следващата разгадана загадка. Изплуват много тайни за живота на Леонардо да Винчи, които променят много от нещата, които знаем. Поставен е въпросът какво всъщност се случва в света днес…
Така насипано може и да изглежда хаотично, но си има стройно повествование и дълбока цел - хората да осъзнаят, че имат избор. Изборът е между доброто и злото, което носят в себе си. Бог е във всеки един от нас и нямаме нужда от посредник, за да общуваме с него, да се молим и да бъдем част от божествения план за света, смята Милен. Църквата се е постарала през последните две хилядолетия да унищожи връзката между Бога и човека. Успяла е почти да заличи ролята на жената, а женското начало е основополагащо в християнството и въобще в човешката цивилизация. Въпреки всичко, истинското знание е запазено и все повече хора осъзнават нуждата да се върнат към него. Това са посланията на автора, които не се натякват и проповядват, а са естествен продукт на размисъл, породен от събитията в романа.
Екшън линията в повествованието завършва драматично на площада пред катедралата „Св. Петър” във Ватикана. Последните страници от книгата обаче ни връщат в България и то в еленското село Блъсковци. Българската съпруга на италианеца Джино получава в наследство един голям ключ за селски имот. С него отключват къщата в Блъсковци след всички перипетии. На сутринта Майкъл пие кафе на чардака и вижда в мъглата на една поляна сред гората Боян Мага и самодива… (но повече ще научите, когато прочетете книгата).
И съвсем накрая е вярата, „че слънцето вече е изгряло, но за да се събудят по-бързо хората, на света са му нужни още много такива момичета, като онова посадило мечтаната дъбова гора”.
Романът на Милен Иванов вече е в книжарниците, а също така може да бъде купен и в Интернет. Авторът вече пише и следващата си книга, която всъщност е първата по вдъхновение. Иначе първата като написване е детската четирилогия за „Маймунчо”, която още е под печат и ще излезе в началото на лятото отново в издателството на Даниела Убенова.
Обяснението е малко сложно, но така се получил животът при Милен. Винаги е искал да пише и се пробвал още като ученик, но все не бил доволен. Изведнъж, когато станал на 50 години, нещо се отключило и думите започнали да се изливат сами върху листа.
Милен е педагог. Преди 9 години с любимата жена заминават за Великобритания. Всъщност Ивелина е причината той да се запознае с ученията на богомилите, Дънов и въобще да осмисли месианската роля на българите като носители на древно познание. Двамата създават преди осем години Първо българско училище „Св. св. Кирил и Методий” в Бирмингам, а после и в Ковънтри. Откриват и българското училището „Св. Паисий Хилендарски” в Нотингам. Радват се, че покрай училището в Бирмингам се е създала българска общност.
Децата са тези, които ще променят България. Целта ни е да върнем повече деца в България, казват Милен и Ивелина. И им се получава. Тенденцията българи да се връщат от чужбина у дома е отчетлива, дори и да не е толкова силна, колкото казват правителствата ни.
Заради децата Милен направил и първите си писателски стъпки. Почнал да разказва за едно зайче с маймунски уши и показал написаното на своите ученици. Хлапетата много харесали историята, а се оказало, че много я харесала и Даниела Убенова от издателството. Тя решила да издаде и четирите части едновременно, но се забавили докато намерят художник. Повечето, към които се обърнало издателството, не можели да си представят зайче с маймунски уши, но едно младо момиче от Казанлък успяло. Така че четирилогията ще излезе от печат в началото на лятото. Можеше и по-рано, но междувременно Милен се разболял от ковид и докато бил карантиниран, написал на един дъх „Зло”. Романът изпреварил „Маймунчо” в книгоиздаването и вече е по книжните рафтове. Отприщеният извор на думи у Милен пък захранва и трета книга, която отново ще ни върне в миналото – още при Тервел, който спасил Европа от мюсюлманите. Историческо фентъзи с елементи от българската митология – това казва засега авторът за своята нова литературна тръпка. Ще има самодиви, върколаци и реални исторически персонажи. Ще бъде интересно…
Елена ВЕЛКОВА
