La reloj ligas la Landoj, Esperanto ligas la popolojn - Релсите свързват страните, Есперантото свързва народите. Това е мотото на железничарите есперантисти, което води Ангел Мъглов през дългия му и активен живот.
Двете големи страсти на Ангел Мъглов – есперантото и железницата, са повод той да обиколи половината свят – от Атлантическия до Тихия океан. Трудно може да изброи държавите, в които е бил. От Европа му се губи май само Великобритания, а иначе на изток пътят го е отвел до Русия, Израел, Катар, Хонконг, Макао, Япония. Повечето пътувания са свързани с контактите му, създадени покрай международния език Есперанто, но навсякъде той отдава дължимото и на другата си голяма любов – железницата. Снимал е влакове навсякъде, изчел е безброй материали за жп движението по света и не пропуска да посрещне всеки нов, възстановен или просто интересен влак в България.
Роден е в Самоводене, а на 20 години обвързал живота си с железницата. Било 1958 г. и не било изненада, защото и баща му бил железничар - работел на Горнооряховската гара. Ангел първо станал ръководител движение на гара Самоводене, после на Гара Горна Оряховица, а накрая бил диспечер в ЖП Управление – Горна Оряховица. Така до пенсионирането си през 1995 г. След това се върнал в родното си село и се радва на жизнена сила и енергия, завидни за неговите 83 години.
Преди 50 години се запалил по есперантото и остава верен на тази си страст и до днес. На Гара Горна Оряховица имали Железничарско есперантистко дружество, което действа и сега, макар вече само с 12-13 активни членове. Железничарската секция била най-активният член на Българския есперантистки съюз, който в един момент организирал стотици хора, запалени по изкуствения език, създаден да обедини хората по цял свят. Но, за съжаление, английският език удави всичко и днес по-скоро само съществуваме, няма я онази сила, с тъга казва Ангел Мъглов, който е носител на званието „Почетен есперантист” на БЕС.
Благодарение на есперантото започват и пътешествията му по света – от Атлантика до Пасифика. И където и да отиде, не може да пропусне и влаковете. В Япония е пътувал със скоростния влак Шинкансен. Невероятно е усещането да си настанен удобно и само надписите над вратата да показват невероятната скорост – 350-380 километра в час, споделя железничарят-есперантист. Особено впечатление правят и френските TGV, както и немските скоростни влакове. Въобще т.нар. влакове-стрела са най-впечатляващото нещо в днешната железница. Китайците, разбира се, са водещи в това отношение - с техния скоростен влак се стига от Пекин до Шанхай за 3 часа, а са повече от 1000 км, разказва Мъглов.
Железницата винаги е била в кръвта и сърцето ми. Винаги с желание и професионализъм съм се отнасял към работата си. Следя всичко ново и обичам да снимам – ретро влакове, парни локомотиви, гари, жп инфраструктура. Хубавото е, че и у нас започва обновяване, казва Мъглов.
Голямата му радост са новите локомотиви на „Сименс”, които започнаха да идват през 2020 г. и носят имената на български владетели. Мъглов посреща със знаменцето-талисман на есперантисткото дружество всяка нова машина, минала през Гара Горна Оряховица. Миналата седмица не пропусна да види и специалния влак, свързващ европейските столици, който спря и на Гара Горна Оряховица.
Имаме добра жп мрежа, но ни е много стара техниката. Преди да дойдат „сименсите”, нов локомотив не беше купуван от средата на 80-те години на миналия век. Необходимо е обновяване и на жп парка. Новите локомотиви могат да вдигнат 160 км в час, но нямаме вагони за тази скорост, а и не всички линии дават възможност за толкова бързо движение. Хубаво е, че се обновяват жп гари и дори малки като в Трявна, Плачковци, Ресен са станали много хубави. Но трябва да се инвестира и в ремонт на железния път, казва Ангел Мъглов.
Елена ВЕЛКОВА
