Петък, 17 Сеп 2021
            
Общество Сухиндол

Бъдещият уролог Александър Стойчев не иска болниците да са търговски дружества

  24.07.2021 15:32
Бъдещият уролог Александър Стойчев не иска болниците да са търговски дружества

Александър Стойчев е студент по медицина във Варненския медицински университет. Тази година завърши пети курс и вече е стажант. Всъщност медицината е неговото призвание, което предопределя избора му и го кара да вижда себе си реализиран в тази сфера в дългосрочен план. Особено интересно е, че той е първият медик в семейството, а роднините му възприемат с ужас и тревога  всичко свързано с болни хора, кръв и болници.

Не всичко през розови очила

Александър Стойчев никога не е съжалявал за избора си, в съзнанието му никога не е изниквала такава мисъл. Затова върши всичко с изключителен хъс и желание, а с напредването на годините в университета се амбицира още повече да успее. Но младият мъж не гледа всичко с розови очила, наясно е каква здравна система го очаква - такава, която е на пазарен принцип. Затова Александър Стойчев иска повече хора да са наясно с това, че болниците са търговски дружества, а болните -  клиенти на здравни услуги.  Според него именно заради това се  зараждат повечето проблеми, които ежедневно заливат населението от всяка медия, а самият той  вече е виждал и с очите си последствията. По думите му обаче има и плюсове, а те са свързани с голяма достъпност до здравни грижи. Всеки болен с едно позвъняване може да се озове в рамките на дни или седмици директно при професор или доцент в дадена специалност, а за прием в болница не се чака с месеци. Нещо, което не съществува като практика в западноевропейските страни. Там първо минаваш през специализант, после през лекар със специалност и чак тогава, и то само ако има някакъв казус, може да получиш консултация от хабилитирано лице, твърди бъдещият лекар. И се надява, че кризата с COVID-19 може да помогне за извършването на някаква реформа.

Стресът в професията е огромен

По думите му лекарите винаги са обвинявани в съвременното общество. Твърди, че всяка страна – и лекар, и пациент, е права за себе си, а истината е някъде по средата. Стресът в лекарската професия е неимоверен, особено ако пряко въздействаш върху човешкото тяло, както е в хирургията, твърди бъдещият лекар. Това изтощава и физически, и емоционално, ако не знаеш как да се справиш правилно със стреса. И никой извън лекарското съсловие не може да го разбере, освен ако не е изпитвал чувството цяло семейство да поставя съдбата на свой близък в твоите ръце, гледката на умиращ пациент, въпреки че си направил всичко, което съвременната медицина и условията, в които работиш, ти позволяват. Пациентите, от своя страна, също се намират в ситуация на стрес, никой не би реагирал равнодушно, ако види свой близък в лошо здравословно състояние. Нервите са опънати до краен предел, умът и организмът започват да работят по съвсем  друг начин. Искат всичко да бъде направено сега, веднага и на момента, което  в немалко случаи е трудно постижимо, твърди Александър Стойчев. По думите му медиите дават прекалена гласност на отрицателните герои в системата на здравеопазването, а постиженията и поводите за гордост остават на един по-заден план. Но младият мъж остава оптимист и се надява за по-добро бъдеще на българския лекар.

Извън зоната на комфорт  

Иначе медицината не е за всеки. Според наблюденията на Александър Стойчев, някои вече са се отказали, било то заради коронакризата или просто след като са видели какво всъщност представлява истинската медицина. Не е само цветя и рози, а има и много тежки моменти, които те поставят извън зоната ти на комфорт.  Други пък се амбицираха още повече и световната пандемия им действаше стимулиращо да бъдат по-добри в подготовката си, категоричен е младият медик.

Малко хора се жертват да станат лекари

Всъщност Александър Стойчев е най-младият студент по медицина от Града на виното. Според него да учиш медицина не е лека задача и преди всичко изисква много време, особено ако искаш да станеш добър лекар. Подготовката за кандидатстване, като правило, започва около 2 години преди завършването на 12 клас, кандидатстудентските изпити са тежки, с продължителност 4-5часа, конкуренцията е също сериозна. След успешният прием обаче следват истинските изпитания. По-голямата част от деня преминава в упражнения, лекции и четене. Свободното време е осезаемо по-малко в сравнение с други специалности. Освен това необходимите финансови средства също не са за подценяване, а заплащането след завършване не е от най-впечатляващите. И като се вземе всичко това предвид, малко хора биха жертвали минимум 10-11 години от живота си в това направление, твърди Александър Стойчев.

Винаги готов да помогне на Сухиндол

А бъдещият лекар иска да специализира урология, обект на която са отделителната система при двата пола и половата система при мъжа. Избира я, защото е хирургична, а за него хирургията е слабост, но и  защото е високотехнологична, а в допълнение и минималноинвазивна (безкръвна) в по-голямата си част. Развива се с бързи темпове и предоставя много възможности след придобиването ѝ.

Александър Стойчев никога няма да забрави своя роден град и от къде е тръгнал, както и кой е държал ръката му, когато е пишел първите си букви. На този етап обаче той не може да се върне в Сухиндол, професията му изисква друг път на развитие. Въпреки това той е готов да помага на родния си град с каквото може.


Ключови думи
Александър Стойчев уролог Пламен Чернев