Доц. д-р. Димитър Симеонов завършва „История и география“ и магистратура „Обща история“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. От 2012 г. е доктор по икономическа и социална география, а от 2014 г. – доцент в Историческия факултет, катедра „География“ в същия университет. През 2019 г. е избран за зам.-ректор по учебната дейност във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.
Научните интереси на доц. д-р Димитър Симеонов са в областите на социална и икономическа география на България; социална география; медицинска география; регионално развитие и туристическо райониране в България; културен туризъм, география на населението и селищната мрежа в България.
Доц. д-р. Симеонов е автор на десетки научни публикации, учебници и монографии в областта на социалната и икономическа география на България, член е на Управителния съвет на Българското географско дружество.
-Мина записването и след второ класиране. Колко първокурсници очаква ВТУ тази година?
-За тази година план-приемът по бакалавърските ни програми държавна поръчка и платено обучение е малко над 2200 души. Към момента сме изпълнили 92% от него.
-Може ли да се направи сравнение с предишни години? С колко е увеличен интересът към ВТУ?
-Сравнението с предишни години на базата на количествени показатели не е правилно. Причината е, че държавната политика във висшето образование е насочена към ограничаване приема в редица професионални направления, а трябва да прибавим и демографската криза и тенденцията към обучение в чужбина. Затова най-точният критерий за повишения интерес е процентът на усвояване на държавната поръчка, който при нас през последните три години е 98-99%. Вярваме, че и тази година ще постигнем тези резултати.
-Кои са най-желаните специалности на ВТУ?
-Тенденцията, откроила се последните няколко години, се потвърждава и сега, като по първо желание най-предпочитаните специалности са свързани с придобиването на учителска правоспособност в началното и средното училище – „Психология“, „Приложна лингвистика с първи чужд език английски език и международни отношения“, „Английска филология“, „Българска филология“, „Предучилищна педагогика“, „Графичен дизайн“ и други.
ВСЯКА ЕДНА ПОЛОЖИТЕЛНА СТЪПКА Е СВЪРЗАНА СЪС ЗАДЪЛБОЧЕНИЯ АНАЛИЗ, ДОБРОТО ПЛАНИРАНЕ И ЕКИПНАТА РАБОТА
-Колко са бъдещите магистри?
-В момента тече записването по първия прием в магистърските ни програми, който включва и подалите заявления от акцията „Рано рани. Стани магистър“, която за първи път бе реализирана успешно в нашия университет. Общият брой на заявленията е 1306, което е с 38% повече от първия прием за миналата учебна година. Подаването на заявления и записването в магистърски програми във ВТУ ще продължи до началото на месец октомври.
-Колко кандидат-студенти се възползваха от програмата „Рано рани”?
-Акцията „Рано рани“ е запазена марка за Великотърновския университет. През настоящата кампания 832 души станаха наши студенти първокурсници в бакалавърските ни програми чрез акцията. За първи път в магистърската ни кампания апробирахме и „Рано рани“ за магистри. Чрез нея в класиране участваха 491 души.
-Какво се промени във ВТУ, че интересът нараства толкова значително?
-Благодаря за Вашата оценка. Всяка една положителна стъпка е свързана със задълбочения анализ, доброто планиране и екипната работа и синхрона между ректорското и деканските ръководства.
- 2020 беше година на изпитание за цялата система на образование, заради честите преминавания към дистанционна форма на обучение. Как се справи ВТУ с онлайн обучението и изпитването?
-За нас, както и за всички университети, изминалата година беше изключително трудна. Като резултат можем да определим като успешен процесът на онлайн обучение. Най-добрият атестат за това, че нашият университет се справи в кризисната ситуация, са успешно проведените семестриални, практико-приложни и държавни изпити, които се реализираха по установените правила и с огромните усилия от страна на преподаватели и студенти.
-Готови ли сте и новата учебна година да започне по този начин?
-Натрупаният опит би ни позволил при извънредни обстоятелства да превключим към онлайн обучение по всяко време. Надеждата ни е, че това няма да ни се случи.
ПОЗИТИВНИТЕ СТРАНИ НА ЕЛЕКТРОННОТО ОБУЧЕНИЕ ТРЯБВА ДА БЪДАТ ВЪЗПРИЕТИ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
-Може ли онлайн обучението да намери под някаква форма място и занапред, дори и да не се налагат нови ограничения?
-Категорично смятам, че позитивните страни на електронното обучение (с отдалечен достъп) трябва да бъдат възприети във висшето образование. Това би повишило качеството на академичния продукт, който предлагаме, и би дало възможност за приложението на иновативни и модерни технологии. ВТУ успешно създаде и наложи собствените си онлайн платформи „Е-преподавател“ и „Е-студент“. Смея да твърдя, че ВТУ беше един от университетите, които наложиха синхронния модел на онлайн обучение, който включва собствени електронни платформи и утвърдените такива като Microsoft Teams. Напълно приключихме процеса по електронизация, свързан с приема, електронните изпити и записванията на нашите кандидат-студенти.
-Освен преподавател, Вие сте и учен. Добро място за правене на наука ли е ВТУ?
-Отговорът на този въпрос се намира в електронно достъпната база данни за публикационната активност на нашите преподаватели. Научният потенциал на Великотърновския университет се потвърждава от кариерното развитие и реализираните проекти на нашите колеги.
-Една от темите, по които работихте миналата година, беше качеството на живот и благосъстоянието. Какво разбира науката под тези два термина? Как се променя качеството на живот в година на пандемия и политическа криза?
-Качеството на живот и благосъстоянието са понятия, които нямат еднозначен отговор. Тяхната многоаспектност позволява на различните науки да потърсят своите си определения, като две са плоскостите, върху които има сблъсък на изследователите – субективно и обективно направление. Като географ водещи за мен са обективните критерии, които са свързани със здравето, образованието, доходите, стандарта на живот, транспортната обезпеченост, възможностите за почивка и туризъм и др. и тяхното пространствено диференциране. За всяка една от тези страни на живота е необходимо да се използват общодостъпни, сравними и съпоставим показатели, като например за здравето – средна продължителност за живота.
Във време на пандемия общата оценка за качеството на живот е негативна, като от научна гледна точка това се доказва чрез влошаване на стойностите на редица от показателите.
ИМА НУЖДА ОТ ОКРУПНЯВАНЕ НА ЧАСТ ОТ ОБЩИНИТЕ В СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ
-Като специалист по икономическа география как ще коментирате факта, че Централна Северна България е един от най-слабо развитите икономически региони в Европа. Как може да се компенсира изоставането?
-За съжаление, изоставането в социално-икономическото и демографско развитие на Централна Северна България е резултат от наследени и недотам правилни политики, преодоляването на които в краткосрочен план е трудно постижимо. За подобряване на общото благосъстояние са необходими целенасочени мерки за транспортна достъпност, създаване на свободни икономически зони, разширяване образователния капацитет чрез акредитиране на нови професионални направления и преформатиране на административно-териториалното и икономическото райониране. В тази връзка и отговаряйки на европейските норми, формирането и утвърждаването на един северен икономически район би могло да допринесе за намаляване на съществуващите регионални различия, а в административно отношение има нужда от окрупняване на част от общините в Северна България. Само така административният и икономически капацитет би могъл да разшири участието на местната власт в съфинансирането по европейски проекти.
ВЕЛИКО ТЪРНОВО ИЗГУБИ АВТЕНТИЧНИЯ СИ ДУХ В СТРЕМЕЖА СИ ДА НАЛОЖИ ОБЩОПРИЕТАТА ГЛОБАЛИЗАЦИЯ
-Туризмът се смята за важен отрасъл в развитието на региона, но според статистиката посещенията на забележителности са много повече от нощувките. Какво й липсва на старата столица, за да задържи туристите за по-дълго от еднодневно посещение на Царевец и още няколко музея?
-Това е извод, до който географската туристическа наука е стигнала много отдавна. Причините са комплексни и са свързани с потребностите на съвременния турист, както и на недостатъчния капацитет на местата за забавления в града и околностите. За съжаление, Велико Търново изгуби автентичния си дух в стремежа си да наложи общоприетата глобализация.
