След една година въздържание, празничните прояви в областта са като приливна вълна с усилваща се степен от ден на ден. Дори повече от година продължи сухият период, в който общини, институции и дори обикновените хора се въздържаха от масови прояви, а кръчмите вегетираха в режим „отвори – затвори” в отношение едно към три за второто. В края на пролетта и началото на лятото обаче животът наистина изглежда по-хубав. Не толкова заради слънцето, което в последните дни липсва. Но очевидно хората са готови да издържат облаците, дъжда и студеното за сезона време, за да бъдат навън, да се забавляват и да слушат любимите си изпълнители.
Страхът от COVID-19 като че ли е забравен. Пък и вирусът изглежда в отстъпление. По същото време миналата година заболеваемостта беше в долу-горе в тия рамки, но все пак стресът не беше отминал и празници общо взето нямаше. Беше направено изключение за абитуриентите, от което обаче произлязоха доста неприятности и почти година след това беше забравено за празници.
Липсата на поле за изява доведе и до криза в сферата на забавната индустрия и до сриване на доходите на изпълнителите, които радват народа в празнични моменти. Миналата есен звезди от всякакъв калибър се оплакаха от рязък спад на хонорарите, при някои дори двойно. И дори и при тези отстъпки, ангажименти се намираха рядко или пък бяха на ръба на законността. То и някои изгоряха на нерегламентирани партита.
Но тази пролет всичко е различно. На хората определено им писна от въздържание и явно са загорели за купон. В областта вече няма събота или неделя, в която да няма някое голямо събитие, придружено с пищен музикален завършек. И както се е заредило, няма да се свърши скоро. Всяка седмица някоя от общините е във вихъра на празнуванията.
Община Павликени първа се престраши да направи нещо по-голямо с Празника на яйцето тази година. Всъщност в сравнение с предишни години си беше доста скромно, но на фона на цяла година пост изглеждаше като пиршество. В Горна Оряховица са пословично разточителни за празника си. Е, тази година не толкова, но все пак тържествата продължиха два уикенда, преливайки от Деня на града в Празника на суджука. Преминавайки между другото и през Първомайци, където също доста пищно отбелязаха своя сбор.
Този уикенд е поредният Събор на овцевъдите, където също има не само голямо събиране на хора, но и пищни музикални партита.
Следват още по-натоварени дни с празниците на Павликени и Лясковец на 29 юни, а преди това и Петропавловският събор на народното творчество, който е най-големият фолклорен празник в Северна България.
За настроението на всички, посетили тия прояви, се грижат не само местни изпълнители и самодейци, но и звезди от национален, а дори и балкански мащаб. Така че от съживяването на празничната дейност в нашите общини живо са заинтересовани всички изпълнители и посреднически агенции, които едва преживяха миналата година. Така че те имат да наваксат, но още е рано да възстановят цените отпреди ковид кризата. Все още поръчителите могат да се пазарят на базата цените от 2020 г., които бяха близо два пъти по-ниски от обичайните.
Официални тарифи за изпълнителите няма, въпреки многото опити да се осветлят доходите им. Всичко до голяма степен зависи от договарянето – дали ще мине през агенция, компания, която държи правата или ще е по-непосредствено. Дали ще е за община, кръчма или частно парти, което ще рече дали доходите ще са напълно официални, или могат да минат зад НАП. За много общински празници изпълнителите всъщност се спазаряват от спонсори. Това се прави не само защото те осигуряват парите, но и защото могат да са по-гъвкави с документалното отчитане на разходите.
Как ще се комбинират изпълнителите също е важно. Някои, които работят с една компания, могат да вървят в пакет и така излиза по-евтино. По-добре е и когато се направи регионален тур, което си е пак вид пакетна цена. Ицо Хазарта и Георги Христов това лято бяха два пъти в региона – по веднъж в Павликени и в Горна Оряховица. „Виво Монтана” в един ден свири на Празника на суджука в Горна Оряховица, а после весели и празника на Първомайци. Това също се отразява на цената.
Как вървят цените все пак? С многото уговорки, че всичко е по-скоро спекулация, отколкото достоверен факт, споделяме някои дочути тарифи.
Лили Иванова е най-скъпо платена, категорични са всички, но пък тя си върви и с най-пищно шоу с много участници. За нейните тарифи се носят легенди – от 100 бона до 30 000 в най-тежките времена на ограниченията.
Стари, но златни, могат да се определят Васил Найденов, Георги Христов и Орлин Горанов. За тях се говорят суми от 6 до 12 хиляди.
Класиката от средното поколение – Миро, Любо и Графа, също върви по около 7-8 хиляди лева.
Хазарта, ако е с „Ъпсурт”, също е толкова. Сам – около 5 хиляди.
Рокаджиите се движат в голям диапазон. „Фондацията” и „Обичайните заподозрени” са около 10 000 лева. Групите от зората на рока могат да се наемат и за 3 хиляди.
Азис прави малко участия, но скъпи, също като Лили Иванова. Не за такива суми, разбира се. Родът Стораро е сред високо котираните сред фолк изпълнителите. Тони е предпочитан от по-възрастната публика, а Фики – от младите фенове. Но и двамата държат добра цена – от 5 до 10 хиляди според пазарлъка.
Всичко това обаче е според информация на хора, опитали се да спазарят някоя от звездите. Според медийни публикации хонорарите преди кризата са били двойно по-големи. С темпа, с който се възстановява купонджийският живот, вероятно и тарифите бързо ще си върнат старите нива. Стига, разбира се, и вирусът да ни повярва, че всичко е свършило и ще си живеем по старому.
