„Съживени спомени” е новата книга на Милко Марков, която обръща поглед назад във времето и иска да запази паметта на едно поколение, което вече е към заника си.
Книгата ми е преди всичко за младите, най-вече за тези, които са родени след 1989 г., за които животът преди е чудат и неразбираем дори, казва авторът. Но и тогава имаше любов, и мода, и огорчения, и щастливи мигове. Животът беше различен, но всъщност не толкова, добавя Марков.
За него това е десета книга. Замислена е като трилогия, а интересното е, че на бял свят излиза първо втората част. В нея авторът събира своите спомени – голяма част са откъслеци от дневници, които е водил. Основната тема е художествената самодейност по онова време, активен участник в която е бил и самият Милко Марков. Има и есета за родното Първомайци и спомени за хора, оставили отпечатък във времето. Предстои да излезе и третата част на поредицата, която ще задели повече място за Читалището и участието на младите хора в обществения живот. Последна ще се появи първата част на трилогията, защото тя е най-обемна и изисква най-много работа. Тя ще е краеведска и ще включва специална част как се е променяло Първомайци в последните стотина години.
Като цяло идеята е да се направи снимка и да се улови духа на една отминала епоха, която е непозната за младото поколение. И трите части са много богати на илюстративен материал. Авторът е събрал огромен фонд от стари фотографии, публикации, книги и периодичен печат.
В центъра на поредицата е най-вече Първомайци – родното място на Милко Марков, където той се завръща непрекъснато не само в спомените си. Животът го отвежда до различни места и му дава възможност да пробва различни занятия. Дълго време се занимавал с културно-организационна работа. Той е човекът, по което време се изгражда новият Младежки дом в Горна Оряховица. Но малко хора си спомнят, и затова е отделил специално внимание в книгата си на един период, в който е бил началник-склад в Кожухарски цех в Сергювец. Напуснал по-късно родния край, работи в Дом за изоставени деца и тогава се събудил писателят в него. Натрупал е опит и в издателство. След пенсионирането си превръща създаването на книги – детски, публицистични, краеведски, в основно занимание. Заедно с това обаче остава отдаден на своето село. Той е сред създателите на Сдружение „Родолюбци – Първомайци”. Започна да издава вестник за селото. А последната му кауза е изграждането на музей в сградата на първото кметство в Първомайци. Надява се още тази есен да се подреди първата част от богатата етнографска сбирка, с която разполага селото. За да се получи музеят обаче, трябва още много работа и много средства.
Елена ВЕЛКОВА
