София е само на 25 години или на четвърт век. И в любовта си към хората и живота е още дете - искрена и чиста в отношенията си с природата, света и неговото бъдеще. Затова още от малка се интересува от всичко свързано с изкуство. Това предопределя и целия й живот.
По стъпките на търновските художници
Записва да учи във Великотърновския университет. Факултетът по изобразително изкуство става неин втори дом. Завършва бакалавърската си степен със специалност „Рисуване и интермедия“. Избира я, защото смята, че по този начин ще развие и обогати знанията си в сферата на съвременното изкуство. А София избира четката за спътник в своя живот, защото по този начин успява да изрази себе си чрез изкуството. За вярата в успеха казва, че е въпрос на желание. Който го има - намира и начин да го постигне. Така е и с мечтите, за нея те са по-скоро цели, които си е поставила и не се страхува да сбъдва.
Душата на художника
Много често се говори за душата на поета и доста по-рядко за тази на художника. Според София тя е необятна вселена от емоции, преживявания и спомени. Което само по себе си прави и изобразителното изкуство необятно във времето. За своя творчески път София може да се похвали дори с участие в чуждестранни изложби. Освен експозиции във Велико Търново, нейни картини са красили галериите в Белград и Скопие. Там показва творби направени предимно с туш и перо, както и акварел. С фотография започва да се занимава по- активно през последната година. Там нещата се получили на шега, но в един момент усетила, че всъщност това й доставя удоволствие и междувременно я кара да се чувства пълноценна като творец. Всъщност за София е изключително важно да изразява свободно себе си чрез изкуството, без значение в коя сфера е то. А изобразителното изкуство за нея е път към самия себе си.
Профил на дете и бунтар по природа
Първата й рисунка била пейзаж, за който казва, че не е много сполучлив, но за сметка на това рисуван с голямо желание и увереност в ръста на различните растения и цветове им. След това участва в няколко изложби, докато е още ученичка. Ярък е споменът как майка й я учи, та макар и непрофесионално, да рисува хора в профил. Тя няма образование в сферата на изкуството, но пък рисувала най-хубавите детски личица в профил. За себе си София казва, че е бунтар по природа, затова не обича някой да й налага какво и как да прави. Това е и причина рядко да приема поръчки за рисуване.
С обич към хората по пътя й
Фотографията обаче е друго нещо за нея. За първи път преди месец участва в изложба с нейни снимки в Художествената галерия „Недялко Каранешев“ в Горна Оряховица с изложбата „Жената - извор на вдъхновение“. За изложбата казва, че била лирична и пъстра, с творби от цялата страна. И въпреки, че всички били толкова различни по стил и техника, се допълвали взаимно. А София не забравя да благодари и на доцент Янева и асистент Христов от Катедрата по рисуване на Факултета по изобразително изкуство за цялото търпение, вяра и подкрепа, които е получила през годините на обучение.
Да се научиш да прощаваш
А най-голямото предизвикателство за София не е в творческата сфера, тя просто иска да се научи да прощава. И като че ли успява. Казва, че всеки сам избира в какво да вярва, но е убедена, че във всеки човек има качества, които могат да бъдат развити. За нея това са: добротата, честността и лоялността. И сякаш София открива доста от красотата на живота в природата, не случайно това е любимата й тема. В същото време е убедена, че най-голямото предизвикателство е да не позволяваме светът да ни променя. Затова и магията на изкуството според София е да създадеш нови измерения и значение на думата „красиво“, в които човек да повярва. От там идва й целта й, а именно да научи хората на споделеност и да възпита в тях нови чувства и поглед върху нещата от живота. Вероятно не е случаен и фактът, че до момента София не рисувала автопортрет. Но един ден ще го нарисува, защото той трябва да бъде отражение на всичките й чувства за света и погледа към доброто, което предстои.
Михаил МИХАЛЕВ
