Самоук творец е Татяна Сакъзова от Велико Търново.
В началото, когато започнала да се занимава с приложно изкуство и рисуване върху корпина в частност, смятала това за недостатък, притеснявала се от липсата на диплома. С годините обаче осъзнала, че да се научиш сам да създаваш красота е също толкова достойно, както и всяко друго житейско постижение. Ако имаш учител, който да те води и оформя, си склонен да обвиняваш него за неудачите си. Но, ако сам постигнеш творческо себеизразяване, научаваш, че нищо не може да ти се опре, е една от максимите на Татяна.
През 2000 г. Таня Сакъзова работи в ателие за рисуване върху коприна. Там моделите били задавани от жена, която живее в Англия. От десетте момичета в ателието се изисквало само да материализират нейните идеи. Въпреки това Таня нарича периода вдъхновяващ. И от него, както от всеки миг в живота си, Таня извлича най-ценното – опита, и отново проумява, че практиката е най-добрата школа.
Преди онази година, която прекарва в ателието, Таня Сакъзова завършва настоящата Гимназия по моден дизайн. Към онзи момент там образованието се приравнявало на полувисше. Нещо като днешните колежи, обяснява Таня, и продължава разказа за творческата си биография.
Ако има хора, които наистина са ме оформили като творец, това са преподавателката ми по рисуване в колежа Силвия Калоянова и Ганка Славова, която ръководеше ателието. От Калоянова усвоих как се обобщава в рисуването, а от Ганка се научих на креативност. Тази жена умееше да превръща в урок и художествен ефект всяка от грешките, които често допускахме като начинаещи копринени рисувачи. За нея нямаше страшен момент, всичко й служеше за вдъхновение и с това учеше и нас на креативност, спомня си Таня.
Десетина години Таня работила като конструктор в няколко текстилни предприятия във Велико Търново. През 2003 г., осъзнавайки любовта си към рисуването и окуражена от общуването в ателието, започнала да пробва сама какво може да направи с четка и коприна. До 2012 г. все така продължавала да трупа самочувствие – предлагала изрисуваното от нея, основно шалове, само на близки, приятели, на приятели на приятели. През 2012 г. създава своя страница във Фейсбук, покрай която започнала да получава поръчки и покани извън тесния й приятелски кръг.
Тогава отново си дадох сметка какво е да си самоук. Между 2014 г. и 2018 г. бяха най-активните години, признава Татяна. Междувременнно се регистрира юридически, защото иска всичко да й е изрядно и да мисли единствено и само за коприната и багрите. И за това какво искат клиентите. Прекият контакт с тях е най-сладкият етап от създаването на едно произведение. Обичам постепенно да навлизам в света на даден човек, да го изслушвам, при разговора лека-полека да разбирам какво точно очаква. Само веднъж се случва клиент да не хареса крайния резултат, но дамата преживяваше тежък личен момент и беше съвсем нормално да отрича всичко и всички, проявява разбиране Сакъзова.
Коприната е магия, споделя още тя. Общува с колеги от школите в Русия, от Гърция, Канада... Всички са единодушни, че рисуването върху коприна е специфично и несъпоставимо преживяване.
През годините тя изучава класическите техники студен и топъл батик, а в периода 2018 – 2019 г. Татяна се учи и на най-майсторската от тях - т. нар. свободна четка. При тази техника се рисува без обичайните в батика ограничители и резерватори. Изисква се голямо умение и изграден органичен усет за взаимодействието между коприна, бои и художник. Това е ниво, което не се учи, а се постига с много практика и отдаденост.
Изпълнявайки многобройни поръчки, е рисувала какво ли не – цветя, български шевици, ирландски фолклорни мотиви, индийски мандали, пейзажи, дори ферма във Франция, разположена сред лавандулова поляна.
Една от необичайните поръчки включвала изписването на цяло стихотворение върху алените макове на копринения шал.
Няма по-ценен момент от този да видя нещо, излязло изпод моите ръце, да се носи с усмивка от собственичката си, откровена е Таня.
През 2015 г. в мероприятието „Нощ на галериите и музеите” Татяна провежда първия си пърформанс в галерия „Ларго” във Варна.
Интересът беше голям и хората с удоволствие пробваха, но не са много тези, които действително се отдават на творчество, спомня си тя с усмивка.
Две самостоятелни изложби е подреждала досега: в галерия „Орхидея“ в Карлово по проект „Картина от мнозина” през 2014 г. и в „Заара арт клуб“ в Нова Загора през 2017 г. И двете места приоритетно представят неутвърдени автори, посветили се на приложното и изящно изкуство и скъсяващи пътя между него и публиката.
Ателието на Таня се намира в дома й. Кризата, обхванала света през 2020 г., променила много и за нея.
Хората сега по-трудно си позволяват да украсят ежедневието си с изкуство. Но и това ще мине. Ако има нещо, в което не можете да ме “хванете“, това е песимизмът, отново с усмивка казва Таня Сакъзова.
Към днешна дата се е посветила на усвояването на нова рисувателна техника, вече извън батика - работа с акрил.
Накрая всичко ще бъде наред. Ако не е наред, значи не е краят, убедена е в казаното от Джон Ленън Татяна. Вярата, че хубавото предстои, личи най-вече в творчеството й.
С него всеки може да се запознае на страничката й във Фейсбук „BgTARIKO“.
