Поредна акция за почистването на Дичин организират тази събота във великотърновското село. От няколко години насам всяка пролет група хора се събират в опит да направят средата, която обитават, по-чиста. Всички те разбират и оценяват усилията, които полага кметът на селото, но си дават сметка, че никой не би могъл да насмогне, ако не се промени начинът ни на мислене.
Затова, докато събираме отпадъците, си говорим много по темата за опазването на околната среда, споделя основният организатор на акциите Теодора Христов.
Теодора е родена във Велико Търново, но от 25 г. живее в София, където работи в софтуерна компания. Винаги, когато има възможност, се прибира в Дичин при баба си.
С годините се е научила да не се разочарова от гледките, които се появяват след стопяването на поредния сняг. На такива се натъква почти навсякъде в България, където иде. Като представител на по-отвореното към света поколение обаче не роптае, а просто се захваща с поредното почистване. С вярата, че все някога манталитетът ни ще се промени и ще си дадем сметка, че чистотата наоколо ни зависи преди всичко от самите нас.
Теодора има късмета да е подкрепяна от съмишленици. Чрез социалните мрежи много хора се свързват с нея с готовността да помагат. Така е и този път, в навечерието на поредната акция. Теодора Христов отдава интереса към нея на събитието, което е създала във Фейсбук, но и на факта, че преди коронавирусът да скове света, младите пътуваха, виждаха колко е хубаво да се живее в уредена среда и искат да я създадат и у нас.
Общо взето такъв е профилът на болшинството от хората, които се включват в акциите. Те основно са между 20- и 30-годишни, но има и такива в по-зряла възраст. Дори бабата на Теодора Христов е приобщена към каузата за опазването на околната среда.
Баба ми се опитва да разпространява информацията сред връстниците си. В селата обаче е по-трудно. Вземете дори най-дребното. Навремето почти всеки си носеше пазарска торбичка за многократна употреба. После торбичките станаха безплатни и всеки предпочиташе да използва тях. Да, обаче найлонът се изхвърля заедно с битовите отпадъци. А уж всеки знае за пластмасата и разграждането й. Затова при всяка акция коментираме нещата – какъв е например цикълът от производството на един продукт до бунището. Трябва да съобразяваме какво потребяваме, ако искаме да ни е чисто, казва Теодора.
И продължава с „дреболията“ опаковки. У нас почти нямаш възможност да си купиш нещо, което не е в опаковка. Особено в малките населени места. Затова опитваме да дадем добавена стойност към акциите по почистване, като не спираме да говорим за планетата и чистотата на природата, споделя Теодора.
Говори в множествено число заради огромното уважение към всички, които се включват в акциите. Иначе зад инициативите не стои нито НПО, нито някаква друга организация. Опитът на Христов обаче е показал, че обикновено всяка местна власт е готова да съдейства.
Така било и на 28 март, когато близо 30 души се събират и опитват да почистят парка на „Мотописта“ в София. Опитахме, защото над 100 чувала, около 30-тина мои приятели и хора от квартала и 5 часа не стигнаха, за да се изрине нещо, трупано десетилетия. Все пак постигнахме нещо и то не е за подминаване. Защото това за мен беше доказателство, че има много качествени хора, които обичат и искат да им е подредено и чисто дори с цената на кърлежи и какви ли не други опасности (спринцовки, екскременти и др.), които дебнеха на това място. Това е чудесно време за почистване, защото „ефектът на храста”, както го наричам аз, липсва. Всичко, което хората са хвърляли в храста, а той го е скривал, докато е бил зелен, сега излиза наяве. И, да, пролетта е хубава и защото върши и тази услуга, но вече знаете, че някъде там боклуците си стоят, казва Теодора. Допълва благодарностите си към Районен инспекторат „Триадица“ за чувалите и организацията по извозването на общия боклук и този за рециклиране.
Но акциите на Христов и хората с нейния начин на мислене не се провеждат само в градска среда. Преди време с каяци се пуснали в язовир „Пчелина“ край София. Теодора и до днес не може да повярва какво са извадили от водите му.
Не са ни виновни политиците. Виновните сме си ние - ние си акумулираме боклук, ние си го хвърляме, ние си го подминаваме, ние не си търсим правата, ние не казваме нищо, когато видим някой да си хвърли боклука пред нас, ние казваме - аз си плащам данъците и после си хвърляме фаса през прозореца на колата и тъпчем скришом в храстите. Да скриеш боклука в храста е лесно, да го почистиш от там е трудно, защото храстът ти дере кожата и ти боде очите. Да скриеш в храста е лесно, да си възпиташ децата да не хвърлят е трудно. Да си купуваш разни пластмасови опаковки и торбички е лесно, да си предвидиш такива за многократна е малко по-трудно, споделя още Теодора Христов.
Теодора призовава всички, които искат да живеят в свят на подреденост и правила, да се присъединят към акцията в Дичин тази събота. Ентусиастите се събират в 11 ч. на центъра на селото.
Нека почистим ключови точки като двата парка и наоколо, както и покрай реката, където според мен трябва да наблегнем. Говорила съм с кмета, той прави каквото трябва, но не насмогва на замърсяването - нека да не го оставяме да се бори сам и да ударим едно рамо, апелира Теодора Христов.
И отново припомня, че много по-лесно е да не се произвежда и изхвърля неразградим отпадък, отколкото той да бъде почистван.
Биляна МИЛЧЕВА
.jpg)
--135.jpg)
