Взаимовръзката между политика и психология проследява в най-новата си книга доц. Бойко Великов от катедра ``Психология`` на ВТУ ``Св. св. Кирил и Методий``.
5 мандата депутат от БСП, бивш шеф на БОРКОР - Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, днес Великов страни от активната политика и се е отдал на науката.
``Политическа психология в България`` е именувана книгата на Великов. Първият й том, който официално бе представен снощи във Велико Търново, обхваща исторически събития и личности през Средните векове. Специален гост бе новият генерален директор на БТА Кирил Вълчев. Двамата се познават от времето, когато доц. Бойко Великов бе политик.
Различен политик, тип, който трудно оцелява в българската политика, сподели спомените си от онези години Вълчев.
От книгата му разбирам, че е имал настроя да търси по-дълбоки от политическите и криминалните обяснения в сферата, в която работеше, да търси психологически обяснения, каза Вълчев.
Директорът на БТА не се нае да говори в дълбочина за книгата, но открои 3 аспекта. Въпроса за паметта и за това, че българите като че ли не се справяме докрай в опазването й, постави на първо място. Всъщност надписът „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда…“ е началната точка, от която Бойко Великов изхожда в анализа си на политическата психология в България.
Интересно е преосмислянето на българското летоброене в книгата. Бойко Великов прави интересен анализ на календара, който не е бил само ориентир, а е душевност и психология, вплитайки природа и човек, тяло и дух във времето, коментита Вълчев.
Вторият въпрос е за ролята на водачите. Погледът на Бойко Великов тръгва от полемиката на св. Константин-Кирил Философ и спора как трябва да се отнасяш към приятелите и враговете. Когато прочете тази книга, човек би си дал сметка колко по-важно е да знаеш как да се отнасяш към приятелите си. Защото съвременните хора сякаш по-добре знаем как да се отнасяме с враговете си, смята Кирил Вълчев.
Книгата поставя въпроса за властта и добродетелите, за властта, дадена от Бога само за добри дела. Това днес също е отсъстващ разговор - да свържеш власт и добродетел в днешно врене изглежда абсолютно невъзможно. А Бойко Великов намира връзка в Средните векове, каза още Кирил Вълчев.
Психологията на личноста на водачите заслужава внимание, за да се открои връзката между психологическите особености и характеристики с процесите и феномените във властта – светска и религиозна. Историческите сведения за хановете Тервел, Крум и Омуртаг, за княз Борис I Михаил и царете Симеон, Иван Асен II, Калоян, Иван Александър, за духовните водачи Константин-Кирил Философ и Методий, св. Климент Охридски, св. Иван Рислки и св. Теодосий Търновски, Патриарх Евтимий, за всеруския митрополит Киприан и киевския литовски митрополит Григорий Цамблак са основополагащи за анализа, който обуславя връзката между политика и психология, уточнява и самият автор.
Третият акцент, посочен от Кирил Вълчев, е религиозният фактор в политиката.
Във връзка с него доц. Бойко Великов посочва, че покръстването и християнизацията подчертават сложния процес на промени в етнопсихологическите черти и феномени и в опитите за преодоляване на езическата индивидуалност.
Трябва да умееш да четеш доколко и как написаното в книгата се отнася към действителността ни. Твърдя, че голяма част от психологическите механизми за въздействие не датират от нашите времена. И това, че ние имаме принос, е съществено, коментира Бойко Великов.
Такива механизми проличават в кореспонденцията на княз Борис I Михаил с папа Николай I и папа Йоан VIII, в посланието на патриарх Фотий до българския княз Покръстител, в писмата на патриарха на Византия Николай Мистик и император Роман I лакапин до цар Симеон... В тези документи, проучени от доц. Великов, има многобройни примери за използвани психологически механизми на въздействие, когато се отстояват или се завоюват нови позиции в политическата и църковната власт.
В книгата си доц. Бойко Великов не подминава и психологическите особености на политически, религиозни и социални отношения в контекста на събития с историческо значение.
Понякога, неспазвайки правилата, постигаш резултат. Друг път, спазвайки всички правила, може да си навредиш. Всичко е въпрос на индивидуалност, на оценка на ситуацията и на възможностите и хората, с които работиш. Едно от важните неща за политическата психология е умението да се манипулира. Големият въпрос е защо го правиш. Според мен няма универсални правила. Когато ставах председател на комисията имаше представители на всички политически сили. В един момент разбираш, че нямат стойност решения, взети на конфронтационна основа. Имат стойност само ако всички са убедени в тях. Твърдя, че 99% от решенията бяха взети с консенсус. Постигането на консенсус е сложното в политически план. Важно е и знанието, което имаш. Има неща, които не трябва да стават публични, но има и моменти, в които не можеш да спестяваш истината на хората, разбрал е Великов и покрай активната политика, и покрай научната си работа.
``Политическа психология в България`` е замислена като втора част и продължение на книгата ``Политика и психология. Психологически аспекти в политическите идеи на античността`` на Бойко Великов, излязла през 2011 г. Богатството в историческите извори обаче му дава повод да постави началото на ново издание, в което да развие психологическия анализ на събития и личности от българския политически живот.
Доц. Великов планува втората част на „Политическа психология в България“ да е посветена на Възраждането, а третата – на България след Освобождението до 9 септември 1944 г.
