Животът ни е подвластен на коронавируса вече цяла година и като че ли всички други болести изчезнаха. И докато липсата на традиционен грип специалистите донякъде обясняват с налагането на един доминиращ вирус за сезона, който изтласква другите, какво става с традиционните заболявания? В други години по това време болниците са пълни, а сега нещата са доста по-различни. Двете големи болнични заведения в областта – МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” и МБАЛ „Св. Иван Рилски” в Горна Оряховиц,а в момента са много по-малко натоварени от обикновено. Така е и в другите общински болници. Въпреки че от няколко седмици значително намаляха пациентите в ковид отделенията, другите така и не успяват да се напълнят.
Страхът от зараза с коронавируса е много силен. Хората наистина се плашат да влизат в болница. Не може да се каже, че идват само изключително занемарени случаи, но страхът е труднопреодолим и нормалният ритъм на работа не може да се възстанови, признават дори оптимистично настроени медици.
Според други техни колеги обаче положението е изключително сериозно и с много риск за бъдещи здравни проблеми. „Да, всички останали болести като че ли се скриха. И не защото ги няма, а защото пациентите си стоят по домовете. За декември и януари имаме само по един новооткрит болен с туберкулоза. Причината не е, че няма заболели, а че нямаме възможност да правим активно търсене в различни населени места с рискови контингенти. Преди пандемията на всеки два-три месеца ходехме да правим профилактични прегледи”, коментира преди седмица за „Кореспондент” шефката на Белодробната болница д-р Стела Денчева.
Има огромна опасност, след като затихне коронавирусът, тези заболявания да се върнат със страшна сила. Когато беше въведено извънредното положение, рязко намаляха пациентите в кабинета ми. Като отмениха изолацията, започнаха да идват буквално умиращи хора. Стояли си вкъщи, влошавали се... През юли отчетох ужасяващ антирекорд – само за месец аз лично открих 36 новодиагностицирани пациенти с рак на белия дроб. Такова нещо не ми се беше случвало никога в практиката. Пациентите с хронични заболявания пристигаха в много критични състояния. Сега започва отново това да се повтаря. Най-лошото е, че хората не искат да влизат в болница, защото се страхуват от зараза с коронавирус, дори и в случаите, когато това е наложително заради критичното им състояние, каза още д-р Денчева.
Няма да е коректно, ако изваждаме като тенденция отделни случаи. Това, че в един месец са се появили няколко пациенти със сходни състояния, все още не е достатъчно показателно. Но със сигурност нещата не са добре. Не че преди това българите много ходеха на профилактични прегледи, но сега дори и тези скромни навици са загубени, коментира гинекологът д-р Георги Кабакчиев.
Според него е рано за някакви генерални обобщения. Както е пресилено и да се твърди, че има бейби бум след пандемията. В една болница може и да има повече бебета, но като цяло статистиката не показва нещо особено да се е случило. Проблемът с неходенето на лекар обаче го има. По принцип българката рядко ходи на профилактични прегледи, прави го предимно, когато някоя близка пострада. Сега със страха от ковид тази тенденция е още по-видима, смята гинекологът.
Д-Р МАРИЯ РАЧЕВА: НЕ КОВИД, САМОТАТА УБИВА ВЪЗРАСТНИТЕ ХОРА
Не ни е виновен ковидът. Българинът има слаба здравна култура отпреди появата на коронавируса, казва обаче шефката на Онкоболницата д-р Мария Рачева.
Като швейцарски възпитаник по здравни грижи, тя е привърженик на тезата, че профилактиката не е достатъчна и е по-добре повечето средства да се насочат към по-добро лечение, вместо към масови прегледи. Онкологията не е спирала да работи през цялата пандемия. При нас ковид не е имало, направихме всичко възможно да предпазим пациентите и медиците, като още в началото въведохме практиката в болницата да се постъпва с имунологичен тест. Тогава се опитаха да ме разпънат на кръст заради това, но малко по малко всички последваха този пример. Как да допуснем заразен при пациентите на химиотерапия или лъчетерапия, това означава да ги убием, казва д-р Рачева.
Големият проблем за нея е, че българинът не се лекува навреме. И това си е било така и преди ковид. Прегледала съм 15 жени за рак на гърдата, при които има проблеми, за месец и съм им казала, че трябва лечение. Никоя не е дошла. Хората не ходят в болници, а четат в Интернет и пишат какви ли не глупости. Всички смятат, че диагнозата им е сгрешена и лекарите са им виновни, когато нещата завършат зле. Лекарите винаги са виновни и това е било и преди така. Аз съм от 42 години в Онкологията, винаги медиците сме били пренебрегвани, защото не изпълняваме план и не поставяме рекорди. Затова и лекарите вече ги няма в България. Които сме останали, сме свикнали. Никого не сме върнали, но малко идват. Идват, когато вече е много късно. От 20 години не съм виждала рак на дебелото черво в първа фаза. Когато дойдат в болница, вече са със разсейки навсякъде. И това се отнася дори за видимо интелигентни хора, които би трябвало да са запознати и да се грижат повече за себе си, обяснява своя поглед към нещата д-р Рачева.
Проблемът ни не е ковид, а това, че младите хора напуснаха България и оставиха своите възрастни близки сами, казва още онкологът. Възрастните хора не смеят да притесняват децата си, те се срамуват, че им пращат пари и не ги занимават с болките си. Няма кой да ги заведе на лекар, няма кой да се погрижи за тях. Защото парите не решават всичко. Можеш да наемеш болногледач, но истинската грижа може да ти даде само близкият. А става така, че децата си идват, когато трябва да изпратят родителя си завинаги. Ковидът все някога ще си отиде, но това не виждам как скоро ще се промени. Тази самота убива нашите възрастни, смята д-р Мария Рачева.
Елена ВЕЛКОВА
