Заупокойна молитва в памет на общо 204-ма търновци и жители на региона, избити от комунистическата власт, бе отслужена на лобното им място в парк „Дружба“ във В. Търново. На 1 февруари – официален Ден за почит към жертвите на комунизма, великотърновци сведоха глави пред паметта на своите съграждани и на всички българи, избити след 9 септември 1944 г.
На мястото, където е извършено зверството и телата са били хвърлени в масов гроб, днес се издига възпоменателен кръст, около който се събраха представители и съмишленици на ГЕРБ и СДС, членове на комитета „Ген. Сава Моткуров“ и граждани, сред които потомци на погубените търновци. Паметта на жертвите почетоха също и депутатите Станислава Стоянова и Станислав Стоянов.
Сред избитите в старата столица е и 15-годишно момче, син на търновски производител на лимонада. Имената на погубените хора, които са известни днес, бяха прочетени за упокой от отец Асен. Те ще бъдат споменавани и в църквата при всеки повод, като службите за задушница, каза отецът.
С кратка беседа, историкът Емил Врежаков припомни пред присъстващите фактите от миналото. Няма да бъде пресилено да се каже, че жертва на комунизма става целият български народ, единодушни бяха с него присъстващите.
„Целта на комунистите е да ликвидират българската интелигенция – онази, която се създаде през Възраждането и извади България от тъмните векове на робството. Тази интелигенция построи нова България от пепелищата на Априлското въстание и войните за национално обединение и я превърна в модерна европейска държава“, припомни историкът.
На 1 февр. 1945 г. е убит търновецът ген. Рашко Атанасов – зет на първия български адвокат Марко Тотев, както и търновските генерали Никола Михов, Никола Недев и Иван Попов. Убити са хора, построили нашия град и дали съвременния облик на Велико Търново – търновският кмет Димитър Йорданов, електрифицирал града и Димитър Раев – кметът, изградил градската инфраструктура, построил Художествената галерия и Военния клуб.
Убити са стотици свещеници, за да бъде сломен духа и отнета вярата на българите, а нацията да се отдалечи от Бог.
Зверски убити са и търновските народни представители, които, на чело, с Филип Махмудиев, застават зад каузата да бъдат спасени българските евреи.
Внукът на Бачо Киро – ген. Теодоси Даскалов също е разстрелян на 1 февр. 1945 г., припомни историкът Емил Врежаков.
1 февруари е черна дата за цялата страна. Сред жертвите на червения терор е внучката на баба Тонка Обретенова, носеща нейното име, убита с мъжа си и заровена в гората край Русе. Убит е племенникът на Васил Левски – Стефан Караиванов, син на негов братовчед. На 1 февруари 1945 г. е убит и Иван Вазов, доктор на юридическите науки и племенник на патриарха на българската литература Иван Вазов. Братът на Вазов – ген. Владимир Вазов, посрещан с почести в Лондон, за когото ген. Хамилтън се провиква: „Свалете знамената, минава ген. Вазов – победителят от Дойран!”, е интерниран и умира след комунистическите репресии. А четиримата синове на Райна Попгеоргиева, ушила знамето на Априлското въстание, умират в трудови лагери.
Погрешно е да се смята, че тези грозни моменти от историята трябва да бъдат забравени или премълчавани! Никога повече не бива да се допуска нищо подобно! В това са единодушни всички, които в този ден свеждат глави пред паметта на жертвите.