Горна Оряховица никога не е имала традиции в мъжкия баскетбол, но в последните години атрактивната игра между двата коша намира все повече фенове. И то не пред телевизора, а на терена. Много са хората, на които се дължи експлозивното развитие на спорта в региона, а една от големите фигури безспорно е Пеньо Нацкин. Той е забележим наистина – висок е 200 см, а в същото време има опит, умения и много, много хъс и желание да побеждава.
„Привличането на Нацкин в клуба вдигна летвата на друго ниво. Самото му стъпване на терена вдъхва респект сред съперниците и спокойствие сред нашите”, казва за Пеньо един от двигателите на баскетболния възход в Горна Оряховица - Димитър Петков.
След по-малко от месец Пеньо Нацкин ще навърши 50 години. И баскетболната федерация му посвети чудесна статия като вдъхновяващ пример – най-възрастният активен състезател в първенствата на Българска баскетболна лига. Нацкин обаче не е просто вдъхновител, той е истинският лидер за отбора си. От началото на годината „Локомотив” има два мача в „А” група и постигна първите си две победи. В първата среща се наложи над „Чардафон”, с който имат общо взето еднакви показатели, но след това победи и „Чавдар” (Троян) – доста по-обигран и силен противник, заемащ второто място в група „А Център”. Нацкин изигра пълни 40 минути, направи 15 точки, 9 борби и 5 асистенции и в крайна сметка бе обявен за MVP на кръга.
Как се постига това спортно дълголетие? Сигурно е въпрос на късмет, но и на голяма любов към баскетбола и на непрекъснати тренировки, обяснява Нацкин.
Едва ли някой ще се изненада, че пътят му към баскетбола започва в Поликраище. Там се запалил и започнал при Живко Коларов. След около година, едва в 6 клас, вече бил в Спортното училище във Велико Търново. От 1984 г., когато отива в Спортното, до 1992 г. играе за „Етър”. Тогава виолетовите са в „А” група, а последно спонсор е небезизвестният Акрам. Проблемите на палестинеца обаче се отразяват и на баскетбола и перспективният Нацкин, който само преди година е отбил военната си служба, трябва да си търси нов отбор. Имал предложения от Разград и Димитровград, но той избрал Шумен.
По онова време „Фикосота” тъкмо били станали спонсор на шуменския баскетбол и били вдигнали очакванията. Отборът още бил в „Б” група, но имали обещание, че, ако преминат в елита, ще имат сериозна подкрепа. И отборът успял. От 1995 до 2000 г. „Фикосота Шумен” е постоянно в първата четворка на страната, а Пеньо Нацкин е основен състезател на тима.
Още в началото на новото хилядолетие основният спонсор намалява финансирането и през 2002 г. Нацкин трябва да си търси нов отбор. Преминава в „Спартак” (Плевен), където остава за един сезон. През 2003 г. спира да играе за известно време, въпреки че има покани и от софийски клубове.
Издържа извън терена по-малко от година. През 2004 г. възстановяват мъжкия отбор на „Етър” с финансовата помощ на шефа на „Битова електроника” Огнян Костадинов. Благодетелят издържа две години и през 2006 г. „Етър” пак изчезва от баскетболната карта.
Нацкин си мислел, че е вече на възраст и може да спре с активния баскетбол, но отново само за една година бил извън терена. През 2008 г. подновил игра с отбора на Сливен. После пак прекъснал, вече за малко по-дълго.
Но когато Данаил Киров започнал да организира стрийтбол и турнири 3х3 в зала, пак започнал да играе доста редовно. В същото време и работел. Заедно с брат си работят в строителството, най-вече в Италия. Занимават се с индустриална изолация. Пътуват много. Пеньо е бил и в Латинска Америка, и в Африка за по няколко месеца. Видял е голяма част от света, но винаги, връщайки се у дома, подхваща и баскетболната топка. От началото на пандемията обаче си е вкъщи и не пътува. Не смее да предприеме нещо сериозно заради несигурността, но това пък му позволява да се отдаде на мисията „Локомотив”.
Последната баскетболна кауза, с която се е заел с обичайния си хъс, е да направи баскетбола популярен спорт и в Горна Оряховица. Миналата година Баскетболната федерация и Аматьорската лига обединиха усилия, за да създадат една нова „А” група, която да е свързващо звено между Националната баскетболна лига и аматьорите. „А” група е разделена на 4 зони, като горнооряховският „Локомотив” е в „А Център” заедно с „Бавни и яростни” от Плевен, „Чавдар” от Троян и „Чардафон” от Габрово. Горнооряховчани тръгнаха с нагласата, че са най-слабо подготвени в групата и наистина до Нова година нямаха победа, но нещата се обърнаха и вече имат два успеха през януари. Идеята за участие на „Локомотив” в тази група е да се обиграят юношите на клуба. Те да имат възможност да играят срещу силни съперници и с по-опитни съотборници като Пеньо Нацкин. Нищо, че приближава 50-те, той по нищо не отстъпва на по-младите си съотборници, един от които е и синът му Кристиян.
Как се поддържа тази спортна форма на 50 години?
Общо взето с тренировки, но и с доза късмет. Всяка сутрин през лятото Пеньо тича на стадиона в Поликраище, а следобед играе с децата на баскетболната площадка. Вкъщи има велоергометър, който замества бягането при лошо време, и като цяло не пропуска да се движи много и два-три пъти седмично да тренира по-сериозно.
Имал съм и късмет да нямам тежки контузии през кариерата си. Не, че съм нямал травми, но късане на връзки и мускули, от които трудно се възстановява, не съм преживявал. Докато дъщеря ми скъса връзки още на 17 години. Вероятно това се дължи и на проблеми в подготовката и на претоварване. Имал съм късмет в това отношение, защото, честно казано, бях малко мързелив в 10 клас. Не ми се бягаше много, сега като че ли тичам повече. Като е млад, човек рядко мисли какви са последствията, ако не се готви достатъчно. Сега осмислям нещата по друг начин и не позволявам да излизам от форма. И не че не ме болят коленете понякога. На тези години, ако нищо не те боли, почваш да се питаш дали си жив, нали така казват хората, смее се Нацкин.
Успял е да запали своите деца по баскетбола, защо да не успее и с другите?!
Дъщеря му Евгения се занимава съвсем професионално с баскетбол и вече е част от националния отбор. Синът Кристиян играе в „Локомотив”, но по-скоро да помага на баща си. Иначе е студент по ветеринарна медицина в Стара Загора и там са по-сериозните му усилия. Евгения също завършва висшето си образование, което също не е свързано със спорта. Доволен съм, че и двамата спортуват и в същото време учат. Знам, че Кристиян играе до голяма степен от съпричастност, за да ми помага. Аз съм от този тип, на които не се отказва, но оценявам помощта, казва Нацкин.
Нивото в „А” група сега е ниско, но така ще бъде докато се запалят повече деца и младежи и от голямата масовост изпъкнат новите таланти. Смятам, че пътят е правилен и Аматьорската лига и Федерацията направиха важна крачка с обединението и създаването на „А” групата, коментира Нацкин новостите в българския баскетбол. Така се разширява географията на баскетбола и се привличат много деца към спорта.
В другите региони баскетболът е малко по-добре развит, но това е обяснимо. В Южна България и икономиката е по-напред, което означава, че има повече пари за спорт. От там идва и по-доброто състояние на клубовете. Но, ако се работи в този дух, до 2-3 години Лигата ще се развие, ще се даде възможност на много момчета, които не са успели да пробият в професионалните клубове, но имат възможности, да се обиграят, да напреднат и да бъдат забелязани. Това ще бъде добре за българския баскетбол като цяло.
Трудно е да сравнявам днешния баскетбол с играта от моето време. До 2003 г., когато играех професионално, в българските клубове имаше малко чужденци, но пък те бяха много добри. Сега чужденците са много, дори прекалено много, но не толкова качествени. Има отбори като „Рилски спортист” и „Левски”, които направиха много добра селекция. Като цяло бих казал, че нашият баскетбол не е върнал назад, но е дръпнал и много напред. Докато в Европа играта вече е много, много напред. Надявам се, че младите българи, които в момента играят в няколко колежански отбора в Щатите, ще се върнат един ден и ще вдигнат нивото. Истината е, че трябва да се развиват младите таланти и да влизат само качествени чужденци. Само че е трудно да отгледаш свой таланти, съзнавам го. Това означава две-три години къртовска работа, а през това време само да те бият. Малко клубове биха си го позволили. Това е хубавото от сегашното положение в „Локомотив” – играем за удоволствие, целта ни е младите ни играчи да се развиват и едва на последно място е да побеждаваме. Все пак кой не се радва на победите, обобщава най-възрастният активен баскетболист в България.
Елена ВЕЛКОВА
