С доц. Красимир Петров се чухме за първи път преди няколко месеца, когато се появи идеята за реформа на Конституцията и съответно за избор на ново Велико народно събрание. В годината, белязана от COVID, всичко се случва или прибързано, или много бавно. Така че нашето интервю става едва сега. Но пък съвсем навреме – в навечерието на едни избори, очертаващи се като най-интересните от доста години насам.
Малко хора си спомнят, че университетският преподавател и един от най-добрите ни преводачи от френски език е бил и сред първите демократично избрани народни представители на Велико Търново. И то спечелил мястото в мажоритарен избор срещу не кого да е, а срещу една икона на ВТУ, каквато е вече покойният проф. Иван Радев.
Политическата кариера на доц. Красимир Петров започва бурно, но свършва бързо с края на ВНС. Самият той казва, че това не е заради разочарование, а заради подреждане на собствените приоритети. През всичките тези 30 години обаче той остава обективен наблюдател на политическите процеси с ясна позиция за ставащото в България и по света.
Колкото и да е различна ситуацията сега и тази преди 30 години, едно със сигурност е общото – очакват ни интересни избори и много трудни месеци, а може би и години след тях. С това се съгласява Красимир Петров, връщайки се към първите демократични избори.
Седмото велико народно работи от 10 юли 1990 до 2 октомври 1991 г., когато се саморазпуска. Основна цел на събранието е изработване и приемане на нова Конституция на България. Отрито е във Велико Търново, в залата на Учредителното събрание, където е поставено и началото на парламентарния живот в новоосвободената България през 1879 г.
Събранието е свикано след свалянето на Тодор Живков от власт на 10 ноември 1989 г. и постигнатите споразумения на Националната кръгла маса. Изборите за него са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след 1931 г. Провеждат се в два тура – на 10 и 17 юни 1990 г. Гласуват 6 976 620 или 90,79% от всички имащи право на глас. БСП получава 47,1% от гласовете, СДС – 36,2%, ДПС – 5,75%, БЗНС – 4%, Отечествен съюз – 0,5%.
Изборите са по смесената система. Половината от 400-те депутати са избрани пропорционално чрез листи, подредени от партиите. Другата половина са мажоритарно избрани, борейки се персонално за всеки избирателен район.
IV Многомандатен избирателен район Велико Търново тогава е разделен на пет района, избиращи мажоритарен кандидат – два търновски, горнооряховски, свищовски и стражишки. Събралите над 50% на първия тур мажоритарни кандидати печелят депутатско място. Ако няма такъв, двамата с най-много гласове отиват на балотаж. В 61-ви Великотърновски избирателен район до балотаж стигат доц. Иван Радев, издигнат от БСП, който води с малко гласове на първи тур и асистентът във ВТУ Красимир Петров, номиниран от СДС. Изненадващо изборът е спечелен от младия преподавател в катедрата по френски език.
Красимир Петров е роден в Горна Оряховица през 1951 г. През 1973 г. завършва френска филология в СУ „Климент Охридски” и първата му работа е като преподавател по френски в Стопанската академия в Свищов. После го прибира родната казарма и през 1975 г. вече е асистент във ВТУ в катедрата по френски език.
През 1985 г. защитава докторска дисертация на тема „Еволюция на конфликта във френската класическа комедия”. Става доцент през 1991 г., когато катедрата вече се казва „Романски филологии”. Бил е два мандата зам. декан на Филологическия факултет.
Специализирал е в Център за литературен превод в Париж, няколко пъти в Сорбоната, в Свободен Университет – Брюксел и в Дижонския университет.
Автор е на десетки статии, монографии и изследвания. Но самият той са определя не толкова като учен, колкото като преводач. Превел е над 70 книги – научна и художествена литература. Превеждал е Шарл Дьо Гол, Анри Троая, Чоран, Маркиз Дьо Сад, Маргьорит дьо Навар, Бегбеде, Уелбек и още много френскоезични автори.
Носител е на наградата за най-добър превод на Съюза на преводачите в България. Френското правителство пък го е удостоило с ордена „Академичните палми” - трето по ранг отличие във Франция, давано само на университетски преподаватели и служители.
.jpg)
-Промените през ноември 1989 г. ви заварват като главен асистент във ВТУ. Как попаднахте в политиката?
-Може да се каже случайно. Присъствах на учредяването на „Зелената партия” във Велико Търново. Бях увлечен от идеята за промяна, разбира се. След време ми се обадиха да ми предложат да ме включат в листите. Бях изненадан и дълго умувах. Честно казано не ми се откъсваше от работа, тогава бях все още в началото на кариерата си. Но се намериха хора, които да ме убедят.
Интересно време беше, определено казано. Няма да забравя срещите си с хората тогава. Колко наплашени бяха и как не вярваха, че нещо може да се промени. За 45 години бяха израснали две поколения, за които идеята, че нещо зависи от теб, беше непозната. Вероятно и това ме е мотивирало.
-В момента върви номинация на кандидат-депутати в различни партии. Как бяхте избирани вие по онова време?
-На кандидатите на Зелената партия ни правиха тест за интелигентност.
-Наистина ли? Какво ви е IQ-то?
-Честно казано не си спомням. Раздадоха ни материалите и вероятно са ни казали и резултатите, но тогава по-важното беше, че са ни одобрили. Вероятно сме се справили добре.
-Участвал сте в мажоритарни избори и то срещу проф. Иван Радев, с какви оръжия асистентът Красимир Петров победи професора?
-По това време Иван Радев беше доцент и беше един от най-уважаваните от мен колеги. Мисля, че уважението беше взаимно. Бил ми е пример, светла му памет. Беше страхотен патриот с много любов към България и към Велико Търново. Моите интереси бяха към френския, но той все ми казваше: „Гледай да си полезен с нещо и на българите”. Може би съм последвал съвета му и затова за мен на първо място винаги са били преводите, а не науката.
С Иван Радев си запазихме уважението и по време на изборите, и след това. Не сме имали някакви спорове, за нападки да не говорим. В никакъв случай не сме били врагове и не мисля, че тези избори се отразиха на колегиалните ни отношения.
-Различни ли бяха тогавашните избори от днешните като предизборна кампания?
-Много по-различни. На първо място като ентусиазъм, но и като аматьорщина. Всъщност повечето от нас нямаха представа как се правят избори. На всичките си срещи аз повтарях, че ни чакат тежки години на преход. От нашия щаб ми казваха „Стига си плашил хората, говори за хубавото, което ни чака”. Аз се опънах „Тия хора все за светло бъдеще са чували, отвратени са”. В крайна сметка всички се оказахме прави – преходът е много дълъг, приказките за светло бъдеще още вървят по избори.
-Мислите ли, че мажоритарните избори са удачен модел в днешно време? Какви са предимствата и недостатъците на такава система?
-Мажоритарните избори са нож с две остриета. Личното ми мнение е, че те не могат да променят нещо съществено в политическия ни живот. Дори напротив, корупция и купуване на гласове става по-лесно през мажоритарните избори. Това е система за държави с дълбоки демократични традиции.
-Защо купуването да е по-лесно?
-Просто е - районът е по-малък, обхватът е стеснен. Освен това могат да се явят случайни хора. А колкото по-малко зависим е човек от партиите, толкова по-зависим е от други фактори.
-Какво си спомняте за духа на Великото народно събрание? Всички са били неопитни, но имаше ли колеги, които и днес си спомняте като добри парламентаристи?
-Беше много трудно време – и от икономическа, и от политическа гледна точка. Противопоставянето беше много силно. В Парламента отношенията също бяха изострени. Но пък, когато се обсъждаха важни въпроси, се постигаше консенсус.
Сред кандидатите на БСП определено имаше повече подготвени хора, хора с опит в управлението. В групата на СДС също имаше много силни фигури. Какъв оратор беше само Петър Корнажев?! Мисля, че си остава образец за политическо слово.
-Съгласен ли сте, че преходът ни е бил режисиран, а опозицията е била изкуствено създадена?
-Кое е било режисирано и кое е следствие на хода на времето не знам. Но СДС претърпя няколко много силни удари, които може и да са били добре подготвени.
На първо място това беше изборът на Жельо Желев за президент. На пръв поглед това изглежда голяма победа, но всъщност е точно обратното. В един момент този конгломерат от партийки и фракции – СДС, се озова без център, без лидер и разпадането беше неизбежно.
Последва ударът срещу Петър Берон, който беше много чист човек, но го оцапаха и реално го отстраниха от политиката.
Третият удар беше разцепването преди изборите през 1991 г., маскирано като разширяване на влиянието. Тогава от СДС се отцепиха СДС Център и СДС Либерали. Дали хората, които направиха разцеплението, са били направлявани или искрено са мислели, че го правят за добро, не бих се наел да твърдя отговорно, въпреки че съм бил свидетел на доста неща.
-Вие поддържахте ли новата Конституция? Какво беше отношението ви към протеста срещу нея – палатковият лагер от онова време май е модел, който се следва и днес?
-Да, аз подписах новата Конституция и смятам, че с този акт свърших работата, за която бях избран. Нали Великото народно събрание беше за това – да изработи Конституция.
За протеста на 39-те и гладната стачка съм раздвоен. Там имаше хора, водени от чист идеализъм, но за другите никак не съм сигурен, че не е имало някаква друга намеса.
-Мислите ли, че днес тази Конституция има нужда от ремонт?
-След като издържа 30 години, значи е била долу-горе читава. Тя не е правена от случайни хора. В онзи Парламент наистина имаше парламентаристи на много високо ниво.
-С какви чувства напуснахте Парламента? Имаше ли разочарование от политиката или от политиците?
-С облекчение, с огромно облекчение си тръгнах. И не защото съм бил разочарован или отвратен. Не съм имал никакви амбиции в политиката, за да се разочаровам. Приех тази работа като нещо временно и то за кратко. Исках да се върна към моите занимания. А си тръгнах от Паралемента обогатен от общуване с хора като Борис Димовски, Вили Цанков, Валери Петров, Кирил Маричков...
-Занимавал ли сте се с политика след това? Бихте ли го направил, ако ви поканят?
-За малко след това останах в „Зелената партия”. Историята й обаче е печална и не бих искал да се връщам към това. Иначе, не, не бих се занимавал с политика сега. Пък и на моите години… Стигат ни примерите на Путин и Байдън…
- Ако ви върна пак назад, за кой от опозиционните лидери мислите, че би бил добър водач и днес?
-Трудно мога да сравнявам днешното с онова време. Така че какви ще са хората в различна ситуация не може да се каже със сигурност. Жал ми е за един Филип Димитров например. За мен той е най-умният и в същото време най-неподходящият премиер. Безумно интелигентен наистина, но без харизма и без опит. И то не политически, а без житейски опит. Той беше отраснал в едно тясно обкръжение и нямаше способности да взема решения за голямата част от народа.
Факт е, че в момента болезнено ни липсват лидери. Затова и ГЕРБ стои на власт повече от 10 години. За това време не се появи политическа сила със силно послание, нито пък лидер, който да увлече хората. Реално погледнато и самата ГЕРБ е изморена от управлението си, но няма кой да я измести. Дори и да мине в опозиция, което е много вероятно, трудно ще се получи нещо читаво, след като единственото обединяващо звено между останалите е да са „анти ГЕРБ”.
-За тези 30 години няма да откроите нито един лидер?
-Ами то всъщност освен Бойко Борисов друг лидер не е имало. Другите бяха политици – някои добри, други не толкова. Но лидер е само Борисов и затова хората 10 години го избират. Вярно че го избират на принципа „по-малкото зло”, но такава е ситуацията у нас и това е нормалното поведение на избирателя. Борисов въобще не е от моята кръвна група, но няма как да не му призная умението да увлича хората. А и, да бъдем коректни, за тези 10 години се направиха повече неща за България отколкото в предишните 20. Че можеше да е много по-добре – определено можеше. Но стигаме пак до там, че нямаше кой да го направи по-добре.
-Как оценявате днешните народни представители, сравнявайки ги не само с ВНС, но и с вашите представи за депутат? Израснаха ли българските политици за тези 30 години?
-Не ми се правят такива сравнения, честно казано. И сега има страхотни личности, но не са от същия калибър. И ще дам пример с колеги от БСП, с които сме били противници. В групата им имаше много почтени хора и много хора с идеи, най-вече за групата около Лилов говоря. Какво да кажа за един Янаки Стоилов например. Може и да не съм бил съгласен с мнението му, но не мога да отрека качествата му. За днешните какво да кажа? Всъщност вече го казах – липсват ни личности.
-Предполагам, че познавате добре европейските политически модели, или поне френския. Колко се е приближила България до Европа в това отношение? Доколко Европа е адекватна на геополитическите промени?
-Европа може да действа и много по-добре, но самата структура на ЕС е така тромава и бавна и дава вид, че изостава в кризисни ситуации. Но това не ме притеснява. Европа има стабилност, каквато има и САЩ. Малко е смешно как всички оплакват Щатите, където започвала гражданска война. Четете история, хора, Щатите са минали през гражданска война, минали са през много големи кризи. И след всяка криза са излизали по-силни. Преживяха дори такъв президент като Тръмп. Нека не ги окайваме. Това е нация от свободни хора. Те знаят какво е свободата. Мисля, че това се отнася и до Европа.
-А до България? Знаем ли какво е свободата?
-Ние сме отстоявали достатъчно дълго своята свобода. Все пак свободата е национална, политическа, духовна. Ние се учим. Бавно, но вървим напред. Вече ви казах колко изплашени бяха хората, когато аз ходех да ги агитирам за ВНС. Точно този страх вече го няма. Разбира се, имаме още много път да извървим.
-Какво очаквате от предстоящата предизборна кампания и вече обявените избори? Какво мислите, че ще се случи на 4 април и първите месеци след това?
-Очаквам ГЕРБ да получи най-много гласове, но да мине в опозиция. Просто на този етап всички останали партии категорично заявяват, че няма да правят коалиция със сегашните управляващи. Досега те все успяваха да намерят някой малък партньор като патриотите или нещо такова и да направят правителство. Но се съмнявам, че и този път ще успеят. Пък и мисля, че е здравословно и за самата ГЕРБ, ако мине за известно време в опозиция. 10 години на власт е изтощително.
Не знам до какво ще доведе тази промяна. БСП загубиха дузина избори с идеята, че те са били манипулирани, което е много погрешно. Дори и да е имало изборни манипулации, те никога не са били решаващи за изхода на изборите. Пък и повечето от последните избори не са били организирани от ГЕРБ. Тръгвайки към избори с такава нагласа, значи не си си направил добре анализа и не си разбрал защо губиш. Без такъв анализ трудно се печели.
В крайна сметка ни очакват интересни избори и въобще интересна година. Като добавим и пандемията и проблемите около нея. Вероятно ще имаме политическа нестабилност не само за месеци, но възможно е и за години.
Елена ВЕЛКОВА
