Нова представа за фотографите у нас иска да изгради Силвия Минкова от Велико Търново.
Само на 18, Силвия вече е открила голямата си страст. Споделя, че мечтите й са свързани с фотоапарата и че ще направи толкова стъпки, колкото са нужни, за да ги сбъдне. А една от тях е да показва, че не всеки, който има скъпа техника в ръцете си, прави изкуство. Затова непрекъснато учи.
Била някъде в VI-VII клас, когато за пръв път усетила привличане към фотографията. Тогава майка й си купила апарат, но Силвия рядко имала късмета да се докопа до него. Мама все се притесняваше да не го счупя, смее се днес момичето.
В Х клас Силвия печели стипендия от „Америка за България“. Към онзи момент учи в Езиковата гимназия и участва в хуманитарното направление на конкурс на фондацията за талантливи ученици. Представя свой разказ за момиче, чийто любим сезон е есента. Но и как от любим, сезонът й става най-омразен.
Силвия Минкова е единставената от област Велико Търново, която е отличена в хуманитарното направление през въпросната година. С част от наградата мислела да се запише на курс по английски. Майка й Ивелина обаче й казала, че съвсем скоро започва курс по фотография. Така Силвия прави избора си, а майка й се оказва човекът, пръв окуражил я да не се отказва от себе си и от мечтата си.
Обучението среща Силвия с професионалисти като Явор Седянков и Ивелин Илиев. Двамата фотографи доразпалват в момичето любовта към изкуството да виждаш света чрез светлината. Доразпалват я до степен днес Силвия да споделя, че не си представя живота си без фотоапарат.
Не си представя и че може да тъпче на едно място. Крайно взискателна към себе си, Силвия не спира да надгражда наученото – записва се на курсове, следи лайф стриймове, чете фотографски форуми и книги. И непрекъснато разглежда снимки, много, много снимки.
Когато гледам чужди творби, си давам сметка къде съм аз, помага ми да си създам свой стил, признава Силвия. Стреми се всеки неин кадър да разказва собствена история, да показва нещо различно, да излъчва емоция...
Обича да снима хора. Заради възможността за комуникация, уточнява момичето. И допълва колко харесва процеса – да предразположи човека, когото снима, да му покаже, че фотоапаратът го обича, после да му покаже готовата снимка и да види одобрението в очите му. Най-дългата й досега фотосесия продължила 5 часа – снимала своя приятелка по бельо, а заради свенливостта всичко отнело много повече време. Но пък резултатът си заслужавал. По-трудно й е да снима деца, вероятно защото тя самата все още е по-скоро дете и дори и от другата страна на обектива не успява напълно да влезе в ролята на възрастен.
Силвия Минкова обича да снима и пейзажи.
Прави ли го, се отпуска и си позволява да потърси себе си. Най-добре се чувства на Бузлуджа, няма обяснение защо. Сигурно защото там винаги си казвам, че, колкото и да съм си аз, съм просто една частица от нещо много по-голямо, смята Силвия.
Досега не е участвала във фотографски конкурси. Причината вече стана ясна – никога не е на 100% доволна от работата си.
Възнамерява обаче догодина да участва, но в конкурси с чуждестранни организатори. Там критериите са по-различни – трябва да имаш богато портофолио, да личи, че не просто щракаш копчето на фотоапарата, а че се стремиш да правиш нещо стойностно, да правиш изкуство, обяснява момичето.
Силвия мечтае да издаде книга, която да илюстрира със собствени снимки. Мечтае и за околосветско пътешествие. За начало иска да иде във Франция, но не на типичните места като Айфеловата кула или Триумфалната арка, а да я обиколи с кола. Мечтае за Италия, за Южна Америка... Най-слабо я привлича Азия, но и там би поснимала.
Силвия не е почитател на прекомерното обработване на снимките.
Понякога променя експозицията, понякога прави ретуш, но винаги се стреми запечатаното в кадъра да изглежда възможно най-естествено. Доколко успява, показва в страницата си „Shot Memories“ във Фейсбук. През нея всеки би могъл да се свърже със Силвия и да се довери на ентусиазма й да направи света да изглежда по-добър.
Иначе Силвия се страхува да направи от фотографията своя професия. Не иска да я обръща в занаят, който просто да й плаща сметките. Затова набляга на обучението си във ВТУ „Св. св. Кирил и Метоий“, където учи френски, руски и международен туризъм.
И си стиска палци един ден, някога, някъде всичките й големи страсти да намерят пресечните си точки.
Биляна МИЛЧЕВА
