С реплика на паметника на братя Прошек – изцяло ръчно изработен от моделиращ шоколад и захарна моделираща паста, оцветена с аерограф и ръчно изрисувана с хранителни бои, горнооряховчанката Албена Начева участва в четвъртото издание на Българска захарна колаборация „Моята България”.
Организатор на нетрадиционното предизвикателство към майсторите на захарното изкуство е шеф Мария Озтюрк – габровка, живееща в Истанбул. Тази годината темата е „София –паметници и архитектура”.
За втора поредна година в захарното предизвикателство участва и горнооряховчанката Албена Начева. Тя се представя с паметника на братя Прошек на ул. „Сан Стефано” в столицата.
Албена Начева е икономист по образование, но и почитател на декоративните изкуства. От 7 години се занимава със захарна декорация и участва в колаборацията „Моята България” по лична покана на организатора шеф Мария Озтюрк. Изложбата на захарните проекти бе открита на 11 декември в Център по себепознание „Орфей” в София и може да се види до 8 януари.
Миналата година Албена участва в захарната изложба с нестинарка и това била първата самостоятелна фигура, направена от нея.
Не че не си я харесвам, но сега си откривам много грешки, които с днешния си опит бих избегнала.
За една година доста неща попрочетох и научих. С паметника на братя Прошек вече бях много по-уверена. Съответно съм и много по-доволна от резултата. Работата ми по тези два проекта като че ли ми отвори очите за нещо ново, към което дълго съм вървяла и сега съм готова да го направя. В резултат от двете ми участия в „Моята България“ осъзнах, че искам да се занимавам със скулпура. Да правя фигури не само от захар но да се пробвам и с глина. Всъщност, предполагам, че подходът е един и същ. Обичам да моделирам и искам да се науча да го правя добре, казва Албена.
Защо се спряла точно на братя Прошек? Много хора едва сега разбраха, че има техен паметник в София. Точно затова ги избрах – защото исках да представя нещо по-малко познато. Първоначално се колебаех между Прошек и паметника на Алеко. Но после реших, че паметникът на братята е по-голямо предизвикателството – все пак са две фигури и сложността при изработката е по-голяма. И най-вече искам моите неща не само да радват окото, но и да предизвикват хората да търсят, да четат и да опознават било то София, или своя свят, обяснява горнооряховчанката.
Изработката на захарна фигура всъщност следва принципите на скулптурата. Изгражда се макет от тел, стиропор или фолио/хартия, който после се „облича“ с материала от захари или шоколад. Фигурите на Прошек, изработени от Албена, са изработени от шоколад и са с височина 25 см. Зад тях е 56-сантиметрова захарна стена, символизираща съборената Бирена фабрика на братята, а цялата композиция е върху захарен постамент.
Работата по фигурите отнела около месец и половина, а грубо два месеца траел целият процес по оформяне на макета. Междувременно тя ходи и на работа. Албена може да е творец по душа, но иначе е икономист по образование и е част от екипа на „Прити”. На хобито си се отдава след работа, така че няма как да напредва много бързо. Трудно е, но не е невъзможно. Когато имаш желание, всяка трудност те вдъхновява, а не те отказва. Работя бавно, защото искам да съм максимално прецизна. А и всеки детайл изисква технологично време, за да бъде напълно готов, обяснява майсторката.
Работила по снимки, направени от дъщеря й, която е студентка в София. Накарала я да снима всеки детайл от всевъзможни ъгли. И се опитала да пресъздаде и най-малката подробност.
Например как точно единият от братята държи цигарата в ръката си. Междувременно ходила изучава статуята на Буров в центъра на Горна Оряховица. Разглеждах го от всички страни, попивах всичко. Това все пак бе първата мъжка фигура, която правя, само снимки не са достатъчни да усетиш позата, изражението, стойката, разказва за процеса на работа Албена.
И резултатът е огромно удовлетворение и радост, че е открила нова страст. Няма да спирам, продължавам да уча и да се развивам. Емоцията е огромна, а желанието да уча нови техники е не по-малко. За мен това е предизвикателство, но и тръпка. Винаги съм обичала да експериментирам. Не мога да си представя живота като повторение на едни и същи действия всеки ден. Сега се чувствам готова за нещо ново в живота ми като скулптурата от глина, казва Албена Начева.
Елена ВЕЛКОВА
