Понеделник, 26 Сеп 2022
            
Велико Търново Светски

Клуб „Търголяс” обединява майсторите на домашно пиво в региона

  20.12.2020 08:28
Клуб „Търголяс” обединява майсторите на домашно пиво в региона

Българите се смятат за майстори на вино и ракия, но все повече стават познавачите и на домашното пиво. А Велико Търново и регионът са в основата на новата бирена култура. Неслучайно Асоциацията на домашните пивовари, която обединява българските майстори на домашна бира, е регистрирана във Велико Търново, а един от най-добрите онлайн магазини за оборудване и техника за производство на домашно пиво е на търновеца Виктор Върбанов.
Асоциацията е създадена през март 2013 г., а Виктор е един от основателите. В момента тя има около 150 активни членове, но поне десет пъти повече са интересуващите се от домашното пиво, обединени във фейсбук групата „Малц, вода и хмел”, където се води най-оживеният бирен живот. Членовете на Асоциацията са създали пет регионални клуба, един от които е Болярският или „Търголяс”, както си го наричат самите пивовари. Той обединява около двайсетина активно варящи домашно пиво майстори от Велико Търново, Горна Оряховица и Лясковец. По занятие са съвсем различни. По възраст също. Основният бизнес на Виктор например е компютърната техника, но пък той притежава и един от най-старите и най-добрите интернет магазини за домашна бира – beer-bg.com. Всъщност от него тръгнала и идеята за обединяване на варящите бира и създаване на Асоциация. Членовете на „Търголяс“ се събират два-три пъти годишно на стрелбище „Етър” под Трапезица за дегустации и обмяна на опит. Асоциацията пък прави поне две големи събития в годината – през пролетта е международният конкурс за домашно пиво, а през есента е празникът на домашната бира.
Конкурсът се прави от 2013 г., когато се събрали само учредителите на Асоциацията. Още на следващата година обаче имало участници от чужбина и те стават все повече. Най-вече от Източна Европа – Хърватска, Словения, Словакия, Румъния, Полша. Поляците са много силни, вероятно заради близостта си до големите бирени нации. Германците са друга бира, те гледат с насмешка на нашите напъни. Там всеки вари пиво и германците не признават нищо, освен немската бира. Но пък напоследък източноевропейци все повече печелят награди на международни конкурси за бира, разказва Виктор.
Самият той стигнал до бирата, след като минал през обичайното за българина домашно вино и ракия. В един момент решил да провери как се прави домашно уиски, а от там до бирата е само една крачка – свързва ги малцът. Стана ми интересно как се прави домашен малц. Оказа се доста трудно и скъпо, но пък имаш възможност да си го купиш съвсем евтино. Но и сега има хора, които си правят всичко сами, включително и малца. В този момент си казах А защо не и бира?! И така започнало. Технологичното оборудване не е сложно, особено ако не правиш големи количества, а само за проба. И с няколко тенджери можеш да свършиш работа.
Домашното пиво и крафт бирата са различни понятия
Много хора не правят разлика между двете, но всъщност говорим за съвсем различни неща. Крафт бира ще рече направена в малки пивоварни, но по комерсиалния начин. Докато домашните пивовари не продават, те си я правят само за собствено удоволствие. И разликата е не само в търговията, а и в съставките.
Домашна бира – това е лесно
Така всъщност се казва наръчникът, който издава Асоциацията. Книжката вече има второ издание и представя основните правила във варенето на бира. Колко е лесно е друг въпрос. Но не е недостъпно със сигурност и все повече хора го правят. Между другото не само млади мъже, които по принцип са в основата на новото бирено движение. Има и много възрастни хора, които се запалват. А има и жени – не много, но все пак има.
Има над 100 стила в правенето на бира
Една от основните задачи на Асоциацията е да пропагандира бирена култура. Бирата не е само светла и тъмна, както мнозина си мислят. Има над 100 стила правене на бира и всеки от тях си има свои подвидове. Ако влезете във форума на beer-bg.com може да ви се завие свят от лагери, ейлове, пейл ейлове, страути, американски, белгийски, немски, пшенични, вайсове  и какво ли още не. Ако имате достатъчно време да четете, ще откриете историята на всеки. Модерните IPA бири всъщност са създадени, за да задоволят нуждите на английската колония в Индия по времето, когато било трудно да транспортираш прясна бира от Англия на другия край на света. „Индиън Пейл Ейл” е направено така, че да издържи пътя от Острова до субконтинента. За да се случи това, бирата става мнооого силна. Е, не е като уиски, но не и като това, на което сме свикнали като дневно питие.
Немците спазват Закон за чистотата на бирата от 17 век
В Германия, където не се признават никакви други стилове освен няколко техни си, има Закон за чистотата на бирата. Въведен е още през 17 век. Той изисква в пивото да има само три компонента – вода, малц и хмел. Разнообразието при немците идва от пшеничните бири, но като цяло немската бирена индустрия е доста консервативна. Но не и когато е за износ. За чуждия пазар и немците си позволяват волности. В съседна Белгия пък е точно обратното. Там в пивото слагат всичко, каквото им дойде на ум – билки, плодове, аромати всякакви. Българските домашни майстори също си падат по експериментите. За себе си Виктор казва, че е фен на лагерите и ейловете и общо взето на пивката и не много силна бира. Но пък признава, че намира за добра комбинацията на черен страут с люти чушки. С лек нюанс на анасон също се получава добре. Въобще сладникавите бири носят добавки. Но пък чак шкембе и чесън, както пробват някои майстори – едва ли.
Всичко започва с водата
Водата е основен фактор за добрата бира. Пилзенската бира се е наложила заради меката вода, от която я правят. Чешката вода освен това е с много слаба минерализация. Мюнхенският профил на водата е като търновския, различен е от чешкия. Но в днешно време всяка вода можеш да я направиш мека и слабо минерализирана по химически път.
Хмелът за бирата е като магданоза за манджата
Много хора си мислят, че бирата се прави от хмел. Не, тя се прави по правило от ечемик. Дори и пшеничните бири не са само от жито, а  то се смесва с ечемик. От покълналия и изсушен ечемик се прави малц – това е основата на бирата. А хмелът е добавка, която дава вкус – като магданоза на манджата. И се слага на два пъти. В началото на варката – за да даде горчивост и накрая - за вкус.
Хората искат да пият, не да дегустират
В бирата, която си купуваме от магазина обаче, хмел няма. Масовото производство използва хмелов екстракт. Не за друго, а защото хмелът обрича бирата на бързо разваляне. При съприкосновение със слънчевата светлина хмелът в бирата прави съединения, които дават „миризма на скункс”. Затова в големите пивоварни използват хмелов екстракт – той пак си е от хмел и с неговия вкус, но не създава проблемите на истинския продукт. И след като се пастьоризира, на практика бирата става вечна – няма какво да й се развали. Та това са принципите на масовото производство – голямо количество, добър външен вид и трайност колкото може повече.
Домашната бира обаче се разваля. Тя също така не може да бъде избистрена напълно като заводската. То пък затова напоследък неизбистрените бири са много на мода. Има един стил „Ню инглънд ИПА”, който се стреми да докара бирата до вид и вкус на оранжада.
И в крайна сметка каква е голямата разлика между промишлената и домашната бира? Големите производители следват масовия вкус. Хората искат да пият, а не да дегустират. Затова им се предлага евтино, пивко и леко питие. Тези, които не искат малко малц, повече царевица и хмелов екстракт, вместо хмел – си варят бира вкъщи.
Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
Търголяс домашна бира
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати