Само за няколко седмици горнооряховчанинът Николай Николов помогна на десетки деца да бъдат в час по време на дистанционното обучение. 30-годишният IT специалист попаднал на репортаж за училището в Поликраище, в който се разказвало за децата, които нямат възможност да учат, защото нямат компютър вкъщи. Николай се свързал с директора на Дирекция „Образование” Милена Николова и поискал справка колко деца са без техника, като предложил помощта си. Идеята ми беше с помощта на приятели да сглобим няколко компютъра и да помогнем на семействата, които не могат да си го позволят, разказва Николай. Според справката без достъп до онлайн обучение в общината били 57 деца към онзи момент. Всъщност се оказали доста повече, а и сега непрекъснато се обаждат хора, които имат проблеми с компютрите вкъщи и търсят помощ.
В края на ноември Николай обявил идеята си пред приятели и много се включили да помагат. От налични части, които му дали познати, той сглобявал компютри или пък поправял наличната техника. Когато му носят някой почти издъхнал лаптоп или компютър, той го заменя с работещ, а от стария взема каквото може да се използва и прави нов. Така само за двайсетина дни раздал 40 компютри, лаптопи и таблети.
Много хора ми помогнаха в тази кампания. Още в началото ме подкрепиха приятели, които ми дадоха части. От „Диком” например ми дадоха мишки, клавиатури, слушалки, два лаптопа. Фирмата на Енчо Енчев даде лаптоп и монитор. От Свищов хора пратиха по „Спиди” за своя сметка компютърна конфигурация. Един приятел купи лаптоп и го дари за кампанията, доста неща ми дадоха и работещите в Общината. В един момент се оказах с много компютри, а нямах монитори. Написах пост във Фейсбук и до час-два имах и десетина монитора. Хората подкрепиха тази инициатива и затова тя успя, разказва Николай.
Радостта на децата е зареждаща. Последно дадох компютър на една майка, която има две деца. За двете обаче има само един таблет от най-елементарните. Детето се разплака, когато разбра, че ще има компютър и то подарък. Аз знам какво е да имаш и да нямаш. Семейството ми е преживявало и трудни моменти, знам колко е важно някой да ти подаде ръка, казва Николай.
За него това всъщност не е първа благотворителна кампания. От 8 години насам всеки декември си взима дълга отпуска и поне две-три седмици посвещава на благотворителност. Преди няколко години предостави вилата си над „Джевана” за хора в нужда. Първо там живя мъж, който успя да си стъпи на краката, а сега е настанено семейство, от което се иска само да си плаща сметките. Когато Горна Оряховица събираше пари за операцията на Пеньо, Николай и негов приятел започнаха да правят компютърна диагностика на коли, като парите превеждаха по сметката на болния мъж. Общо взето всяка година има някой, на който трябва да се помага, а Николай намира свой начин да се включи. Иначе младият мъж се занимава с обслужване на компютърна техника, а в момента учи киберсигурност. И вярва, че всяко добро ражда ново добро.
Елена ВЕЛКОВА
