Малко магазинче на „Пето авеню” е любимо място на хората, които търсят оригинален и впечатляващ подарък за всякакъв повод. Това, което отличава магазина на Таня Цветкова от безброй подобни във Велико Търново, е, че 90% от предлаганите стоки са направени от самата нея. И общо взето са направени нощем, когато всички други спят, а Таня се радва на тишината и безброй идеи, нахлуващи след дългия ден.
Таня Цветкова е от Горна Оряховица, но всъщност голямата част от живота й преминава във Велико Търново.
Прибира се по тъмно и излиза рано, така че познава много повече хора и знае много повече за случващото се в Търново.
Изкуството и желанието да прави нещо красиво с ръцете си са част от живота на Таня от детинство. Винаги е правила нещо, но хобито си превръща в занаят, когато я спохожда безработицата. По онова време се обърнала за помощ към своя приятелка, която била директор на детска градина в Лясковец. Тя й дала кураж да повярва в себе си и да използва уменията си. Първо й помогнала да направи малка изложба с неща, които вече била направила. После изложбите станали две, а скоро и три. Така дошло и самочувствието да започне свой бизнес. Първоначално близките й били скептични, но пък много бързо тя доказала, че може да се справи.
Сега в магазинчето й има хиляди неща и повечето са нейно дело.
Работи предимно нощем. След като вкъщи се приключи с вечерята и всеки се заема със своите дела, тя започва да твори. Понякога почти до разсъмване. Не съм вярвала, че ще мога да работя до 3 часа сутринта и това няма да ми тежи, а напротив – ще ме прави щастлива. Много хора са го казвали, но аз сега го разбрах – когато работиш това, което обичаш, не чувстваш умора, а само радост, казва Таня.
Идеите идват от най-различни места. Много често от самите клиенти, които идват и питат можеш ли да направиш еди какво си. Много често се оказва, че тя не е правила такова нещо, но какво пречи да опита. Обикновено се получава. Друг път започва нещо, а се получава друго. Или пък започва да поправя някой готов предмет, а то вземе, че излезе съвсем нов. Най-голямото й щастие е, когато има много работа. Тогава и идеите идват една след друга, а радостта от добре получаващите се неща върви ръка за ръка с удовлетворението, че създава. И това, което прави, дава радост на хората.
В момента периодът е труден. Може би толкова труден, колкото беше в началото, когато започвах. Не съм си и помисляла, че отново ще преживея такова време на несигурност и пустота. Хората са изплашени, повечето мислят как ще изкарат януари и февруари, а не за подаръци. Такъв Никулден не съм имала никога – почти никой не влезе в магазина. А и при колегите е така – пусто и чак страшно. Но все още вярвам, че отново ще бъдем заедно и хората пак ще потърсят радостта в малките неща, казва Таня.
Между другото с Никулден е свързан един от веселите моменти в кариерата й. Веднъж дошли няколко момичета и я попитали: „Госпожо, можете ли да опаковате всичко?”. „Не знам дали мога всичко, но бих опитала”, отговорила тя. След малко девойчетата дошли с подаръка – жив шаран. Който трябвало да опакова и то така, че да оцелее поне още половин час, за да го подарят на именика. Дали е оцелял не знае, но пък опаковката се получила поне естетически, нищо че шаранът се опитал да избяга изпод ръцете й.
В магазинчето има всякакви неща. Като започнем от дреболиите – любовни късметчета в кутия-сърце, късмети на гърба на камеи, излети от гипс, часовници всякакви – направени от винилови плочи, с декупажна техника, дори часовник върху книга. Пирографира дъски, кутии, а веднъж дори се наложило да изписва надпис с пирографа върху пълно с вино буре. С техниката на декупажа прави всякакви неща, много често върху чаши и бутилки.
Всъщност стъклото й е един от любимите материали. Рисуваното стъкло е запазена марка на Таня и до голяма степен е любимата стока и на клиентите й. Използва няколко различни техники, но най-обича витражната. Много обича да прави свещи и има изумителни творения – свещ във формата на пенеща се халба с бира или свещ, изглеждаща като торта. Това са неща, които прави по поръчка, но пък в магазинчето има благоуханни свещи, които е направила с помощта на любимите коледни подправки.
Не ми тежи да работя и цяла нощ. Дори напротив, най-хубаво е когато има много работа. В началото беше трудно, защото нямах опит и хората не ми вярваха. Сега пак е трудно, като виждам как всички хора са се свили и се страхуват. Но радостта отново ще се върне при хората и в малкото шарено магазинче отново ще има весели истории, убедена е Таня Цветкова.
Елена ВЕЛКОВА
