Истински емоционална връзка с готвенето е изградила директорът в „БКС – Горна Оряховица“ АД инж. Елмира Кожухарова. Всяка сутрин тя става в 5 ч., за да може денят – нейният и на семейството й, да започне с поредния шедьовър на масата.
Прави го не толкова заради самото хапване, колкото заради красотата, спокойствието и уюта, от които всички неистово се нуждаем, особено през последните месеци.
Инж. Кожухарова винаги е обичала да готви, но същинския старт на стажа си в кухнята дава през 1988 г. Тогава се омъжва и започва да усеща процеса дваж по-приятен – все пак любовта е и да се грижиш за партньора си. През 1990 г. се ражда големият син Георги, а през 1999 г. - и малкият Делян. Така стимулът за нови и нови вкусотии нараства още повече.
Днес и двете момчета са вече зрели мъже. Ангажирани са в IT сферата. Работят за една и съща компания – единият в офиса й в Пловдив, а другият за столичния. Делян е четвъртокурсник в Техническия универистет, Георги има дъщеричка на 4 г. Все родителски гордости, които топлят сърцето.
Чувствам се жива, докато готвя и доставям радост на близките си. Това е моят начин да бягам от стреса, да си почивам от всичко неприятно, което ни заобикаля. Много хора ми се чудят как намирам време, как издържам на този ритъм – ставане в 5 ч., готвене за закуска, отиване на работа, готвене за вечеря. Отделно другите домакински задължения. Просто е. Може да звучи като клише, но в действителност имаш ли желание, нищо няма да ти дотежи да го правиш. А аз имам, смее се инж. Кожухарова.
Който я познава знае, че влага сърце във всичко, с което се захване. Сигурно това е основната причина нещата да й се получават с лекота. Изградила е собствен стил в кухнята, който потребителите на кулинарни групи във Фейсбук не могат да объркат. Нещо повече – админите на две от групите, в които членува, често й правят компромиси.
Правило в тези групи е, освен снимка на ястието, да се напише и рецептата. Но не винаги имам време за писането. Обикновено снимки без рецепта се изтриват, моите ги оставят. Не знам защо е така, вероятно виждат нещо в тях, заради което си струва лекото затваряне на очите за правилата, разказва Елмира. Но прави вметката, че винаги, когато някой е поискал конкретна рецепта, я е споделяла. Защото животът е прекалено кратък, за да пазим тайната на вкусната храна само за себе си.
Покрай красотите, които публикува всеки ден в профила си във Фейсбук, вече е събрала близо 4 хил. приятели. Признава, че не познава някои от тях, но въпреки това не ги премахва от листата си. Ако пропусне да публикува дори и само един ден, някои от тези хора започват искрено да се притесняват каква е причината, всичко наред ли е с Елмира, защо не готви и не снима... Казано иначе – има хоби готвачи, и то от всички точки на света, които буквално имат нужда и очакват всеки нов кадър от инж. Кожухарова. А тя не иска да ги лишава от тази мъничка радост.
Със снимките й е лесно, но, виж, самите рецепти я мъчат. В кухнята Елмира действа с размах и следва единствено и само собствения си усет от кое колко да сложи, как да комбинира продуктите, колко време да ги обработва... Понятието точна рецепта не съществува в нейния речник и още по-малко в готвенето й. Има ли базовите продукти, нататък е ясно – накъдето я поведе фантазията й, натам ще се развие и ястието.
Добре де, в солената кухня ок, там не е чак толкова фатално, но в десертите и 5 грама захар вповече или по-малко могат да провалят всичко. Там как я правиш работата, питам Елмира. Много лесно – рядко правя десерти, нямам време, със смях отговаря тя. Уточнява, че захар в къщата им има единствено за чая на сина й Делян, макар че и той я избягва и го предпочита с мед.
Всъщност и Делян, и Георги също са запалени по кулинарията. Първоначалния тласък, разбира се, дала майка им със самото си поведение – да гледа на готвенето като на приятно преживяване, а не като на досадно задължение. Естествено техният начин на приготвяне на храна е доста различен от нейния – все пак поколението им е по-отворено към света, разпознава и повече продукти, и повече техники, ако щеш дори е по-склонно на експерименти с тенджерите и тиганите...
Делян обича да гледа клипчета в интернет и да се пробва да пресъздава сготвеното там, разказва майка му. Георги пък имал период на залитане по по-здравословното хранене, от който му останало нещо като запазена марка приготвянето на телешко с кафяв ориз.
Елмира е по-простичките храни. Впрочем това е и големият плюс за нея като готвач – тя е от онези ентусиасти, които могат да сътворят цяла картина само с две яйца на очи или да направят от една обикновена мусака истинско произведение на изкуството в чиния.
Докато готви, Елмира не опитва храната. Но не така стои въпросът с ароматите и цветовете. Именно те са водещото и още докато яхнията къкри на котлона или месото стели съблазън от скарата, инж. Кожухарова вече „е видяла“ как ще изглежда всичко на масата.
Особено много се старае със закуската. Вярва, че тя е най-важното хранене, да не говорим, че има дни, в които заради работа остава и единственото за деня. Със същия мерак застава до печката и вечер, колкото и изморителен да е бил работният ден.
В дома й капризни няма – готви се и се хапва всичко. На преден план, разбира се, е българската кухня.
Елмира смята, че и в това отношение е била вдъхновена от майка си. Тя използвала още по-простички продукти. Няма и как да е било иначе предвид годините, в които живеехме тогава, и стоките, които се предлагаха по магазините, казва Елмира.
Инж. Кожухарова има своя философия за пазаруването. Още преди пандемията избягвала големите вериги. Подтискат я навалицата, блъскането, цялото това надскачане кой пръв ще се докопа до стоката. Предпочита да влезе в кварталния магазин. Така хем подкрепя малкия бизнес, хем рискът да попадне на залежал продукт е по-малък.
Има едно магазинче на Гарата – „Есперанца“, от там пазарувам най-често. Собственикът е със страхотно отношение към всеки клиент, а и е добър кулинар. С него можеш да изкоментираш не само наденичките, които, да речем, си купуваш, но и как да ги приготвиш. Ако пък имаш някакво по-специално желание, той се свързва с доставчици и получаваш нужния продукт, разказва за бизнес нюха на търговеца Елмира.
За мен пазаруването не е терапия, напротив, напряга ме, още веднъж казва тя.
И обръща разговора към нещо, което обича.
Обожава да събира билки. Винаги, когато може, хваща пътеките в търсенето на поредните лековити треви. Води я ароматът, който ще се понесе през зимата в дома й – на лайка, равнец, маточина и на още много билета. Не използва от тези модерни уреди – т. нар. дехидрататори, а суши билките по начина, по който са го правили баба й и майка й – на сухо и проветриво място, на сянка. Към днешна дата пък до камината в дома си е разперила нарязани ябълки, които също намират място в чая. А може и да си се хапват просто така, смее се Елмира.
Едно от любимите й места за събиране на билки са околностите на село Горица, което се намира между Попово и Стражица. Там семейството й има къща, в която всички се връщат с огромно желание отново и отново, във всеки свободен ден. Нищо чудно в летните съботи и недели къщата да може да бъде открита и само по уханието на запалена скара...
А скарата е нещото, с което Елмира няма никакви задръжки да експериментира. Едно от последните неща, които метнала на нея, били картофи. И гъби със сланина, пак с усмивка споделя инж. Кожухарова.
Всъщност усмивката и доброто настронеие са двете неща, които е готова да даде на всички. Дори и на малцината, които очевидно не разбират и не приемат как смехът прави света по-поносим и все намират за какво да се заядат. Самата Елмира се почувствала никак не добре, когато един такъв човек написал в социалната мрежа, че, едва ли не, тъне в лукс и само софри прави.
Опитвам се да не обръщам внимание на такива хора, защото знам, че не са прави. И те знаят, че не са прави. Но това му е хубавото на света – шарен е, за всеки има място, с типичния си позитивизъм подхожда Елмира.
И, на секундата забравила лошотията сред хората, заговаря за друга своя голяма страст. Животните.
Те, както и готвенето, ми помагат да забравям за неприятните страни на живота. Толкова са искрени и чисти в привързаността си към човека, толкова топлота може да ти даде едно бездомно куче или коте.
В момента във фирмата си имаме един симпатяга – Колю. Наричаме го Триколю, защото е с три крачета. Четвъртото е било счупено и зараснало накриво, трябва да се оперира, а стопаните явно са го изхвърлили, разказва Елмира.
Гледката инж. Елмира Кожухарова, надвесена да храни бездомничета по Гарата, отдавна не учудва никого. Прави го с такава искрена любов, каквато получава от живинките с нелека съдба.
Истината е, че инж. Кожухарова винаги има в багажника си храна за домашни любимци, защото знае ли се кога ще попадне на поредното животинче в беда...
