Популярната великотърновска текстописка Данна Донку, чиято лирика стигна дори до MTV с песента на Стефан Илчев „Take me there”, е решила да продължи творчеството си в сферата на белетристиката. Данна от години пише песни за различни изпълнители, сред които и фолк дивата Емилия. Днес идва ред и за първата й книга, която носи нестандартното заглавие „Каста Дивото сърце“.
.jpg)
За романа Данна споделя, че е написан за точно два месеца. Първият ред се появил на белия лист на 8 юни, а финалния абзац бил завършен на 8 август. Самата книга няма специална предистория, приятелка на Данна Донку й предложила заедно да напишат книга. Така Данна открила, че й харесва да измисля собствени герои, светове и съдби, както и да сменя различни гледни точки. Но така или иначе общият проект минал на заден план, а в Данна вече била запалена искрата на белетристиката. Самата тя признава, че не можела и не искала да спре да пише. Затова решила да създаде собствена книга.
Някои автори поставят заглавието на своите романи, след като ги завършат, но при Данна станало точно обратното. Първото, което се появило в съзнанието й било именно заглавието, дори още преди да е измислила сюжета.
„Кастелия Амаро пък беше име, което имах готово в списъка си с имена на герои. Следващото, което измислих, бяха имената на шестте ми кралства, като в името на кралството на Каста е закодирано словосъчетанието „диво сърце“ (wild heart на английски и das wilde Herz на немски). Използвах „вилд“ от немски и „харт“ от английски, съчетах ги според немски езиков модел и се получи „вилденхарт“, което превърнах в кралство Вилденгард“, разкрива Данна.
„Каста Дивото сърце“ е приказен роман за приключенията на една принцеса, която попада в необичайни ситуации, рискува, губи, променя се, променя и останалите около себе си, взема решения и е смела, но винаги слуша сърцето си. Целта на книгата е да създаде приятна атмосфера и преживяване за читателя. Чете се леко, но реакциите на героите, техните борби и стремежи държат в напрежение. Има доста „храна“ за размисъл между редовете: за моралните избори и техните последствия не само за нас, но и за околните. „Каста Дивото сърце“ е роман за съдбоносните срещи, които променят живота и оставят следи. Роман за необичайните сили на любовта: да живее в истината, да се бори с всички сили да оцелее, да не губи надежда дори когато тя е само една троха. Достатъчно е да живее в едно диво сърце. Или в две…
Младата авторка първоначално си нахвърляла сюжет само за първите четири глави, дала ги на редакторката си и мислела за действието нататък. Всъщност и редакторката, и коректорката са близки приятелки на Данна. Анна Благоева и ас. д-р Красимира Василева й помагат на драго сърце с книгата. Дори предпечатната подготовка е подарък от Цветелина Петкова, която също е колежка на Данна във Великотърновския университет. Корицата и всички рисунки, карти и т.н. пък са дело на талантливата Елена Янкова, с която Данна е виртуална приятелка в любима книжна група. Тя й помогнала и за рекламата във фейсбук-страницата, като създала тийзъри и колажи с цитати. Също така Елена направила уникален баркод за задната корица, който при сканиране с камера на телефон директно ще препраща към страницата на книгата във Фейсбук.
„Има много хора, на които искам да благодаря – посветила съм им последните няколко страници в книгата ми. Истината е, че в самото начало нямах идея какво ще се случи в края с героите ми. Не разполагах с цялостната картинка на сюжета. Пишех на части и по реакциите на приятелите, които ги четяха, виждах, че съм на прав път. Докато пишех книгата, спрях да чета чужди, за да не се влияя. Най-важните решения за героите си измислях на момента. Потънах изцяло в техния свят: измислях техните схеми, кроях техните планове, живях в умовете им, за да извадя най-доброто или най-лошото от тях, да ги направя по-добри, да им помогна да сглобят пъзела на своите истини и животи“, споделя още Данна.
Книгата е разделена на три части. В първата част разказват 17-годишните принцеса Каста и принц Рик. Във втората част действието се връща доста години назад, за да надникне в историите на техните родители, които също са ключови в книгата. В третата част действието отново се пренася към настоящето, в което освен Каста и Рик, вече участват и техните родители. Действието се случва тук и сега от първо лице, единствено число. Данна харесва точно този стил на изразяване, защото смята, че по този начин читателят съпреживява всичко в книгата.
Първата част й отнела около месец, тъй като Данна е доста ангажирана. Работи в администрацията на ВТУ, освен това е майка на две малки момиченца. Времето за писане било измежду всички други ангажименти. Покрай изолацията предишните месеци и работата от вкъщи се научила да прави много неща едновременно, а точно тези умения използвала, докато пишела книгата. Щом измислила следващия ход, просто сядала да пише, колкото и шумно да е вкъщи. Всяка завършена част предоставяла на пробни читатели за мнение и оценка. Всички те били толкова нетърпеливи да видят продължението, че Данна написала втората част за десет дни, а третата – само за пет. Данна реално не си е поставяла срок, но била любопитна за развоя на нещата. След всяка написана глава бързала към следващата. Към края вече наистина пишела по цял ден и открила колко й харесва едно такова ежедневие.
За писането на песни и романа, Данна споделя, че единствената допирна точка е фактът, че създаваш продукт за публиката. Според нея писането на текстове е строго ограничено в рамки, текстът е по сричките на мелодията, според настроението на изпълнителя, който си го е поръчал, но в последствие могат да се намесят и желанията на странични хора. Всичко това винаги е ограничавало Данна. При песните пишеш по график, по изискване, няма свобода и истинско разгръщане на музата. Въпреки това все още й е сред любимите занимания и умее да го прави безупречно.
„Бях в дълго майчинство - 5 години, през което време изгубих контактите си в музикалната сфера и не е тайна, че нямам реализиран текст от 2014 г. насам. Не защото не са ми поръчвали, а защото или проектите се проваляха, или твърде много се забавяха във времето. Не обичам да чакам с години, за да чуя и видя резултата от труда си. С книгата открих, че всичко зависи само от мен. Мога да пиша когато и колкото искам, и най-важното: както на мен ми харесва. Смятам, че човек трябва непрекъснато да предизвиква себе си, да открива нови и нови неща, които го зареждат и му носят удоволствие“, категорична е Данна.
Издавам я сега, защото сега я написах. Когато я започнах през месец юни, не съм мислила, че нещата ще се случат толкова бързо. Нито съм планирала издаване. Когато завърших първата част и я изпратих на книжната ми приятелка Елена Янкова, тя толкова я хареса, че на следващия ден ми изпрати корицата. Аз толкова се трогнах от този мил жест и от тази красива корица, че в онзи момент взех решение книгата да види бял свят“, казва Данна. По думите й издаването на книга е трудно и скъпо начинание, но щом имаш правилните хора на своя страна, всичко се нарежда.
Както и в книгата й: всяко парченце от пъзела си идва на мястото в точния момент. От август, веднага след завършването на книгата, досега Данна обмисля най-различни варианти за издаване. Била нетърпелива всичко да се случи на момента. За щастие, нещо все забавяло нейните планове, докато през октомври се появил точният издател и всички части от пъзела си дошли по местата. Книгата ще бъде издавана от издателство „ИТИ“, Велико Търново. Излиза в края на този месец и ще се разпространява само от Данна Донку. Първият тираж е вече предварително изчерпан.
„Времената са трудни, но хората, които обичат да четат, търсят разтуха повече от всякога в книгите. Вярвам, че моите истории ще ги пренесат поне за няколко часа в един различен свят“, споделя Данна и представя любимия си цитат от книгата:
„Любовта е най-краткият път до сърцето.
Може да го съживи или да го разбие.
Любовта е вдъхновение.
Може да те вдъхнови за велики дела точно толкова,
колкото и за велики предателства.“
Михаил МИХАЛЕВ
