Най-много се притеснявам за хората, с които работим от години. При предишното затваряне успяхме да си задържим персонала, но дали ще успеем и този път. Страхувам се, че хората вече изчерпаха своите резерви и че този път ще бъде по-тежко. А пролетта беше много тежко, казва управителят на ресторант „Тиролия“ Василена Данкова, след като бе оповестен новият локдаун.
Никой в бранша не е изненадан, случи се нещо, което се очакваше от дълго време. Което прави новината не толкова шокираща, колкото през пролетта. Но в никакъв случай по-лека. Хората с много заведения и голям персонал говорят буквално за крах. И това вероятно е така, особено след като няма да могат да се възползват от най-силния си месец – декември, когато обичайно се прави една пета от оборота за годината. За големите вериги от заведения ситуацията наистина е критична. Малък семеен ресторант като „Тиролия” се надява да се справи заради това, че всички са заедно и са взаимно заменяеми.
Всъщност единствената ми утеха в момента е, че всички сме здрави. Иначе може би щях да съм отчаяна. Защото наистина в момента не знам какво да кажа и какво да предприема. Не знам кое решение е добро и кое е лошо. Виждам колко е тежко в болницата, защото имаме много болни хора покрай нас. Ако не бях се уверила с очите си, може би и аз щях да протестирам и да не се примирявам с тези мерки. Но ситуацията наистина е трагична. В същото време си мисля, че не заведенията са най-опасните места. Особено както е при нас – виждате, че се спазват всички мерки и опасностите са сведени до минимум. Знам, че има такива места, където няма никаква дистанция и не се спазват никакви правила, но защо РЗИ не контролират тях и не ги принудят да се съобразят. Да не говорим, че заведенията затварят, но хората наемат вили и там празнуват в големи компании. Аз работя и кетъринг и знам за какво става въпрос. Но пак казвам, не мога да преценя кое решение е правилно, колебае се в позицията си Василена.
Най-лошото при първото затваряне беше, че бяхме приели много поръчки за събития, които не можахме да реализираме. Беше много тежко, защото трябваше да се връщат вече взети и похарчени пари. Сега поне нямаме нищо планирано. Беше ясно, че Нова година няма как да организираме – не можем да осигурим исканата безопасност, така че декември и без това не сме го планирали като друга година. Отписали сме и януари. Поръчките за храна за вкъщи се увеличиха, но и от това не очакваме големи приходи. Все пак, ако всички си останат вкъщи, едва ли ще поръчват храна от ресторант. А и хората наистина остават без пари. От друга страна през пролетта беше по-лесно, заради топлото време. Сега е отоплителен сезон. Разходите вече са други. Притесняваме се и какво ще стане с данъците ни за новата година. Хората не ходят по заведения отдавна така масово. И отпадъците, които правим, не са като преди, да не говорим как ще са, след като ни затворят. Някой ще се съобрази ли с това? Най-много се притеснявам за хората си. 24 лева на работен ден, за които говорят, всъщност означават около 400 лева на месец. Кой може да живее с тези пари през зимата? А вече са изчерпани всички отпуски. При много колеги работниците минаха и през борсата. Въобще никаква светлина в тунела. Да не говорим, че очаквам не 3-седмично, а 3-месечно затваряне. Ще ни пуснат последни, е преди нощните заведения може би, когато вече има ваксина, прогнозира Василена.
Елена ВЕЛКОВА
