Мария Николова вероятно е най-смелият глас сред горнооряховското учителство и без никакви притеснения тя споделя своето мнение, колкото и различно да е от мнението на мнозинството. Дори когато личните й разбирания я влекат да осмее и дори да окарикатури своя принципал – Министерството на науката и образованието.
По въпроса с онлайн обучението тя е категорична, че то не може да замести истинското училище. Ако за големите ученици все пак може и да е приемливо, за малките дистанционното обучение може да е катастрофа.
Мерките, които се взимат в момента, са много закъснели и затова са и толкова прекомерни, казва Мария Николова след предложенията, направени от Националния оперативен щаб. Още преди месец трябваше да се направи нещо – тогава, когато се чуваха разумни предложения от учители и родители. Напоследък обаче се натрапи мнението на една крещяща група учители-активисти и подкрепящи ги родители, които с всяко изказване подчертават броя на умрелите, на заразените и внушават паника и страх. Тези кресливи гласове внушиха, че всички учители са обладани от страх и не желаят да преподават, че училищата са най-опасното място в държавата. И така, както доскоро ни се гарантираше, че началният етап в никакъв случай няма да учи дистанционно, така вече се подготвяме за онлайн изучаване на букви. А това е изключително необмислено и пагубно, категорична е Николова.
Тя е класна на 2 клас и има опит с онлайн обучение в 1 клас. Все пак тогава били стигнали почти до края на азбуката преди да ги затворят, така че все имало някаква основа. И въпреки това, ако не бяха родителите, които се впрегнаха да вършат и нашата учителска работа, нямаше да се справим, казва Мария. Затова в момента най-притеснени са учителите на първокласниците. Децата тепърва започват да свикват какво е това училище и вече ще бъдат пратени отново вкъщи. И не се знае докога ще продължи това. Ако позволим 1 и 2 клас да се учат дистанционно дълго време – това е унищожаване на два випуска, опасява се Николова.
В тази възраст децата са зависими от родителското или учителското присъствие. Направих проучване сред моите второкласници. На много родителите трябва да работят и те ще са при бабите и дядовците. Как възрастните ще им помагат да се справят с платформата на МОН „Тиймс” не знам. Някои имат само таблет или телефон като устройство, а за да се научи все пак нещо, с платформата трябва да се работи от настолен компютър или лаптоп. Това също ще е проблем. В следващите дни ще тренираме заедно с родителите и децата как ще се работи онлайн. Може би наивно се надявам, че здравият разум ще надделее. Най-малките трябва да останат в училище, категорична е Мария Николова.
Според нея няма никакъв проблем 1 и 2 клас да продължат да учат редовно. Ще има достатъчно класни стаи и време, паралелките могат да бъдат разделени, ако трябва. Въобще наистина може да се прояви гъвкавост. Аз разбирам, ако някъде има много болни учители или заразени деца, нормално е за известно време да се мине онлайн. Но защо трябва да го правят всички, недоумява Николова. И защо да не се помислят за други форми. Ако в момента се налага да се пратят децата вкъщи – нека това да са дни от ваканцията им, които да се заучват през пролетната или част от лятната ваканция.
Никога не съм се страхувала, казва тя директно на въпроса все пак не изпитва ли страх. Аз минах през пневмония, но се върнах и продължавам. Може и децата да са ме заразили, но няма как да знам. Мога само да предполагам, защото най-дълги и най-близки контакти имам с тях. Каква е гаранцията, че като се върнем в училище през февруари или март, някой колега няма да се зарази и няма да се случи нещо непоправимо. Животът трябва да се приема с неговите предизвикателства. Не смятам, че можем безкрайно време да се крием и да се пазим, казва преподавателят.
Първите две години в училище са основата, върху която се гради през следващите десет. Ако тези години се изпуснат, пораженията са непоправими, смята Мария Николова и се надява поне този път здравият разум да победи крещящия популизъм и да остави най-малките ученици в училище.
Елена ВЕЛКОВА
