Д-р Грета Данкова има вече 10 години стаж, но все още е сред младите специалисти – тези, които са бъдещето на българската медицина. За щастие на българското здравеопазване, има и такива като нея, които нямат намерение да емигрират и да търсят по-успешна кариера в чужбина. Защо обаче лекари и сестри напускат и как се стигна до там, че кадровата криза да е най-големият проблем на здравеопазването в България. Търсим отговорите с д-р Данкова – младото и красиво лице на Областната болница във Велико Търново.
Не само парите карат колегите да заминават навън. Може би дори по-тежко от неадекватното заплащане е отношението към нас. Медиците са постоянно обиждани, най-мекото определение за нас е „Бялата мафия”, всеки вижда в действията ни само грешки и сме подложени на огромно психично напрежение. Заради този стрес и липсата на удовлетвореност от работата колегите напускат, смята Грета Данкова.
САМАТА ТЯ НИКОГА НЕ Е МИСЛИЛА ДА РАБОТИ В ЧУЖБИНА
Грета е родена във Велико Търново и още в прогимназиалните класове усетила влечение към природните науки и най-вече биологията. Било й интересно да научава повече за живите същества и така се зародил и интересът към медицината. Завършила е ПМГ „Васил Друмев” в паралелка с биология. После я приели в Медицинския университет в Плевен и още преди да си получи дипломата започнала работа в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” през септември 2010 г. По онова време директор на Болницата бил д-р Людмил Гецов. Той й предложил място в интензивно или нефрологично отделение. Понеже искала да се занимава с вътрешни болести, избрала нефрологията, където работи и досега. Последвала специализация и много натрупан опит и в Спешна помощ, а и в други сектори, където се налагало да помага.
Никога не е мислила дори за чужбина – нито когато кандидатствала в Университета, нито после, когато започвала работа. Не всичко е кариера и доходи. Тук са близките ми и заради тях не мога да тръгна навън. Имам морален дълг към моите родители, които са ми дали всичко и аз искам да бъда до тях, когато те ще имат нужда от мен, казва д-р Данкова.
ВИЖДАМ ВЪЗРАСТНИ ХОРА, КОИТО ИМАТ НУЖДА ОТ ПОМОЩ, НО НЯМА КОЙ ДА ИМ Я ДАДЕ
В големите университетски болници нефрологията и диализата са отделени, но в МОБАЛ всъщност основната тежест пада върху диализните болни. Около 50 човека от цялата област идват три пъти седмично за 4-часова диализа.
На практика това са болни в терминален стадий на бъбречна недостатъчност и без апарата за диализа животът им ще угасне бързо и мъчително. Повечето са възрастни и имат още няколко придружаващи заболявания. Работата в такава обстановка е тежка, но, ако се страхува от такива трудности, един медик не може да си върши работата. Ние също се страхуваме от смъртта, но сме приели, че тя е естествен процес и част от житейската логика. Не става въпрос да си безсърдечен или студен, но наистина трябва да намериш начин да се дистанцираш от човешката болка, за да можеш да помогнеш трезво и професионално, обяснява д-р Данкова.
В годините назад заболявания с имунен и автоимунен механизъм на действие са били основната причина, за да се стигне до терминална бъбречна недостатъчност и диализа. Сега обаче повечето пациенти са тук като усложнение на диабет, артериална хипертония, свързания с нея метаболитен синдром. Пациентите са масово над 60 години, но има и доста млади.
Не знам кое е по-болезнено – да видиш как млад човек си отива, или да виждаш как възрастен е оставен без грижи, защото децата му са далеч. Имала съм такива пациенти, които имат нужда от помощ, но няма кой да им я даде. Имаме случаи и когато близките оставят своите възрастни роднини без диализа и те умират в рамките на седмица. Просто защото нямат време и може би и сили да се занимават с тях. Това е жестоката страна на професията ни, която хората обаче не виждат.
В ДЪРЖАВНИТЕ И ОБЩИНСКИ БОЛНИЦИ ПОЛОЖЕНИЕТО С КАДРИТЕ Е КРИТИЧНО
Малко са хората, които искат да работят. Условията са лоши, а парите не са достатъчни. Къде отиват всички тези пари, които се говори, че са за здравеопазване? Защо се смениха толкова правителства и министри, а няма никаква промяна в здравеопазването? Това са въпроси, които си задават в здравната гилдия, но на които никой няма категоричен отговор.
В държавните болници е най-тежко. Областна болница като МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов” събира най-усложнените случаи от цялата област. В Спешното е ужасно натоварено 24 часа в денонощието. Сестрите и лекарите са на предела си, но финансирането е такова, че болничните ръководства трябва да правят магии, за да поддържат прилично ниво на дейността. Повечето медицински кадри работят на две места, защото само една заплата не стига. И така прегарянето става двойно.
С ковид инфекцията нещата се усложняват не само за тези, които са на първа линия, но и за всички в Болницата. Заради недостига на кадри дежурствата са по-натоварени, а всички са непрекъснато под напрежение откъде ще дойде заразата. Станали сме по-бдителни, в никакъв случай не подценяваме вируса, казва д-р Данкова.
СПИРАНЕТО НА ПЛАНОВИЯ ПРИЕМ ОБАЧЕ Е ГРЕШКА
Спирането на плановия прием не е удачно, дори и в ситуацията с нарастващо заразяване с ковид, смята нефрологът. Имаме лош опит от предишното спиране през пролетта. Тогава и заради прекратяването на приема, и заради страха на хората да не идват в болница, за да не се заразят, се стигна до доста усложнени случаи. Имаме преддиализни пациенти, които се нуждаят от постоянно наблюдение и чести изследвания, за да се контролира заболяването и да се отложи започването на хрониодиализа. След затварянето март-април обаче се случи точно това – дойдоха много утежнени случаи, докарани на носилки в тежко състояние. Това можеше да се предотврати, ако проследяването на заболяването не беше прекъснато, обяснява д-р Данкова.
ИЗМОРЕНИ СМЕ И ОТ РАБОТАТА, И ОЩЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОВА ДА НИ НАРИЧАТ БЯЛАТА МАФИЯ
Постоянното напрежение – дали ще се справиш, да не се заразиш, да нямаш достатъчно време и възможност за почивка, да рискуваш своето здраве, а и това на близките си, към което се прибавят обиди и агресия, няма как да не доведе до прегаряне. Изморени сме. Да ползваш 10-дневен отпуск е направо абсурд. Можеш да си позволиш най-много 2-3 дни отдих и отново трябва да си на работа, защото няма кой друг да работи. Но това напрежение ескалира и психичната умора си казва своето, затова лекари и сестри си тръгват, казва д-р Данкова. Тя обаче е от тези, които остават и намират причина да бъдат добри лекари в България, а не в чужбина. Вярно причината не е в здравната система, а в близките й, но Грета Данкова все още се надява, че и системата ще бъде подобрена и след нейното поколение в болниците ще има още много млади лекари.
Елена ВЕЛКОВА
