Живеем във време на безпаметност. Време, в което се пренаписват биографии и се размесват стойности. Чувствам се длъжен заради духовните водачи на България да разказвам. Хора като Лили Иванова, Татяна Лолова, Стоянка Мутафова са забележителни. Ще знаем имената им и след 100, и след 200 г. Помнят се само онези, които по категоричен начин остават документи за времето и за живота. Затова се мъча да подредя по някакъв начин пъзела от живота им. България има талантливи хора. Познавам много такива, но много малко от тях преминават през живота си достойно. Именно за това тихо достойнство става дума в книгата. Моето откритие за живота на Георги Парцалев е, че е живял много достойно.
Това е малка част от споделеното с публиката в Горна Оряховица от журналсита Георги Тошев. Пред четящи горнооряховчани снощи той представи книгата си за необикновения Парцалев ``Хамлет от гр. Левски`` и филма, също посветен на актьора, ``Рицарят на смеха``. Гостуването на Георги Тошев бе по идея на председателя на Общинския съвет Димитър Николов и по покана на кмета инж. Добромир Добрев. То трябваше да се проведе на 23 април – Световен ден на книгата, но бе отложено заради пандемията. Срещата с журналиста е своеобразно продължение на поредица, посветена на авторството, чието начало бе поставено с идването в Горна Оряховица на Владимир Зарев през април 2019 г., когато зам.-кмет по културата бе Йорданка Кушева.
Щастлив съм, че най-сетне се срещаме. Благодаря на г-н Николов, който беше педантичен и още от началото на годината искаше да посетя вашия град. Радвам се на поканата. COVID рано или късно ще си отиде, но е много важно ние да не започнем да възприемаме света от диванчето в хола. Това е метафора на начина на живот, който ни вкарва в рефлексията да говорим с телевизора, да спорим с политиците по телевизора, да възприемаме изкуството единствено и само от нашия дом. Изкуството е колективно преживяване. Много е важно да караме хората да търсят информация в живия живот, спазвайки всички необходими мерки, сподели Георги Тошев.
Георги Парцалев е единственият от хората, за които съм писал, но никога не съм срещал. Спомням си го от 80-те години от сцената на Сатиричния театър. Това е една от най-трудните ми книги, защото Парцалев оставя много малко реални свидетелства за своя живот. Оказа се, че е дал малко интервюта. И ако на сцената беше един атрактивен артист, в живота си е бил тих, обран, лаконичен. Няма наследници, което прави разнищването на историята му още по-трудно, призна Тошев.
Парцалев е единственият български арист, който е пълнил стадиони. Но и единственият, който няма нито една награда. Единственият, на който не се дава заслужената почит да бъде изпратен в неговия театър – милицията и ЦК са се страхували, че поклонението пред толкова популярен човек може да предизвика размирици. Но на гробищата отиват толкова много хора, че изпращането му заприличва на изпращането на Гунди и Котков, разкава в книгата си журналистът.
За да разкажеш обективно един човешки път, трябва да имаш много различни източници. Във филма е неговата братовчедка Наталия Парцалева – един от малкото живи свидетели на живота му. Исках, разказвайки биографията на Парцалев, да разкажа за времето, в което сме живяли. Време, в което други правила са били по-силни от таланта и от правото на човек да може да се изявява. Да, Парцалев е имал своите грехове за социалистическа България. Но има няколко лъжи, които книгата разобличава. Една от тях е, че Парцалев никога не е бил подсъдим по делото от 1968 г. срещу интелектуалци хомосексуалисти. Тъжното е, че най-много доноси за Парцалев са писали колегите му. ДС искала да държи под контрол живота му, каза Тошев.
Той е нарекъл ``Памет`` личния си проект, в който разкава за Невена Коканова, Стефан Данаилов, Наум Шопов... И, разбира се, за Георги Парцалев.
Нарекох проекта си ``Памет``, защото такива хора присъстват в съвременната история на дадено общество. След още 2-3 книги ще го приключа. Щастлив съм, че ``Книгомания`` си позволява да издава такива книги. Носталгията е много движещо чувство в света, в който живеем. Времето на случването е най-ползотворното. Докато нещо ти се случва, значи животът тече. Дори в настоящата ситуация е много важно да си спомняме, да разговаряме и да разказваме неща, които са ни се случили. Дано имаме слушатели, сподели още Георги Тошев.
Парцалев умира от рак на 64 г., 10 дни преди 10 ноември 1989 г., става му лошо на сцената. И не, не е бил пребит по време на първия митинг на ``Екогласност`` пред ``Кристал``. Поддържал е дисидентски живот тихо, изолиран в книгите, в приятелства с хора от Франция, от Западна Германия. От началото на 80-те години доста го ограничават да играе в театъра. Имал е две големи мечти – да изиграе Хамлет и да изиграе Дон Кихот. Парцалев би бил интересен образ на Сервантес, смята Георги Тошев.
Филмът и книгата са различни произведения. Филмът реших да снимам в гр. Левски. Вярвам, че ако те помнят там, където си роден, значи си оставил знак за себе си. Вторият ход беше да избера само двете кралици на смеха, които са били дълго с него на снимачната площадка – Стоянка Мутафова и Татяна Лолова. Ценно е да се знае как те са го чувствали. Открихме кадри с Парцалев, които никога не са излъчвани.
Хората го помнят. Интересните съдби винаги ще имат своята публика. Интересните герои имат интересни истории. Само човек, който си спомня добре миналото, има шанс в настоящето и има бъдеще. Публичните личности трабва да могат да говорят за всичко, което се случва в живота им. Защото, когато си публичен, не можеш да премълчаваш истината. Трудно е, но е важно. Много по-уязвими са тези, които не казват истината. Защото тя се връща като бумеранг, сподели Тошев.
Времето ни е толкова малко, особено с този вирус. Той ни казва – ако трябва да направиш нещо малко, направи го добре. Преди правехме много неща, но ги правихме лошо. А времето днес ни кара да правим много малки крачки. Защото битката е за всеки един от нас.
Личният живот на хората, но не пикантерията, не жълтото, е това, което подпира публичната страна, свързана с изкуството. В живота на човек има екстремни неща, които го бележат. За нас като зрители обаче остава да възприемаме тяхното изкуство, разбирайки или не травмата. Но не вторачвайки се в нея. Истинският талант винаги е по-силен от обстоятелствата. Талантът на Георги Парцалев е по-силен от времето, от евтините доноси, от всякакви спекулации, свързани с живота му. Най-ценното е, че този човек наистина е живял достойно. А това днес е дефицит, категоричен е Георги Тошев.
Много интересна беше последната ни среща с Жоро Тошев на живо. Първоначалната идея беше в Горна Оряховица да бъде показан филмът ``Романът на моя живот`` за Стефан Данаилов. През юни обаче имаше Алея на книгата пред НДК. Видях Жоро на щанда на издателство ``Книгомания``. Взех си книгата му за Парцалев и буквално на един дъх я изчетох. Същото вълнуващо преживяване имаше и съпругата ми. Това е книга, написана с изискано чувство за хумор. Хумор, който пренася в света на Парцалев. Това е книга за ценности, а нашето време е изпитание на ценностите, които носим в себе си, сподели и председателят на Общинския съвет Димитър Николов.
В рамките на срещата с Георги Тошев бяха наградени читатели, включили се в инициативата на Николов ``С книга през лятото``. Тя бе проведена със съдействието на Библиотеките в Горна Оряховица, Поликраище и Долна Оряховица, а предизвикателството бе повече хора да разлистят повече страници в отишлото си нестандартно лято. За победителите имаше по книга на Георги Тошев с негово посвещение, а Димитър Николов връчи лична награда на Кристияна Трифонова от СУ ``Георги Измирлиев`` - победител в конкурса ``Моите от 1 до 150 причини да бъда горд горнооряховчанин``.
Има две неща, които не можем да избираме – родителите си и родното си място. Гордей се с тях, поръча на момичето Димитър Николов.
Кметът инж. Добромир Добрев пък връчи на Георги Тошев подаръци, с които по традиция Горна Оряховица посреща специалните си гости.
