Събота, 13 Мар 2021
            
Горна Оряховица Други

Д-р Костурков-старши и д-р Костурков-младши: Онаследява се отношението към хората, не професията

  24.10.2020 23:11
Д-р Костурков-старши и д-р Костурков-младши: Онаследява се отношението към хората, не професията

Две поколения от рода Костуркови лекуват към днешна дата пациентите с гастроентерологични проблеми от Горна Оряховица и региона. Д-р Любомир Костурков и синът му д-р Илко Костурков са създали екип, в основата на който са опитът, дошъл с годините практика, и енсусиазмът и куражът, присъщи на младостта. Всяко от тези неща си има място при работата с хора, а и изобщо, категорични са Костурков-старши и Костурков-младши.
Родът им произхожда от Драгижево. Дядото на д-р Любомир Костурков – Никола, бил земеделец, политик и опозиционен кмет. Водещо в семейството било разбирането, че науката е пътят към бъдещето. Затова всеки от тримата синове на Никола Костурков бил изучен. И както е характерно за периода от Възраждането насам - с цената на много труд от страна и на родителите, и на децата.  
Първородният от тримата – Недю,

бащата на д-р Любомир Костурков, и брат му Димитър първи проправили пътя на медицината в рода. Единствено третият син на Никола – Веселин, облякъл не бялата престилка, а адвокатския костюм. Въпреки различния професионален път, Веселин Костурков също успява да се наложи в сферата си.
Недю Костурков завършва медицина през 1951 г. В началото работи като военен лекар. После се установява в с. Камен, където ръководи тогавашната тамошна болница. След специализация започва работа в т. нар. Тубдиспансер в Горна Оряховица, където се пенсионира през 1986 г. Тубдиспансерното дело е прието като държавна политика в страната през 1943 - 1944 г., а на хора като Недю Костурков се пада да го доразвиват в годините след това.
Баща ми е направил много за лечението на туберкулозата в Горна Оряховица и близките общини, споделя д-р Любомир Костурков.


В края на 50-те и 60-те години туберкулозата у нас е с епидемичен характер. Отдадеността му на професията направи така, че нивото на заболеваемостта в региона да спадне драстично, обяснява д-р Любомир Костурков. То е сведено до минимум, каквото е и сега, допълва лекарят.
Уважението на хората и репликата „Благодаря ти, докторе!“, която често чува, кара Любомир Костурков да поеме по стъпките на баща си. Решението му е по-скоро очаквано, отколкото изненада. В семейството на медицински лица – майката на д-р Любомир Костурков е сестра, изненадата би била, ако наследникът избере друго поприще. Но никой не ми е оказвал натиск, сам избрах професията си, и то само няколко месеца преди изпитите, смее се д-р Любомир Костурков.
Горе-долу същото е началото на професионалния път и на сина му Илко.

Илко се ражда, докато дядо му, вече пенсионер, работи в Ангола. С баща лекар и майка медицинска сестра е повече от логично Илко също да се отдаде на грижата за здравето на хората. Не го приема като своеобразна фамилна предначертаност, напротив.
Не се чувствах длъжен да стана лекар, просто тази професия винаги съм виждал като моята. В семейството на медици нещата са различни – виждаш реалността по друг начин, виждаш медицината в развитие. От малки и аз, и баща ми сме слушали за здравните, а и за житейските проблеми на хората. Така че беше повече от естествено медицината да бъде моят избор. Нямаше вододел, нямаше преломен миг, в който да съм си казал, че ще стана лекар, просто се случи от само себе си, обяснява д-р Илко Костурков.
А баща му кима в знак на съгласие и като човек, който също никога не е стоял пред дилемата накъде да поеме професионално. През 1982 г. Костурков-старши, след гимназия и казарма, завършва Медицинския университет в Плевен и започва работа в Болницата в Горна Оряховица.
Гастроентерологията го привлякла още през 1985 г. Специализира и става първият лицензиран гастроентеролог в региона. През 1990 г. въвежда ендоскопските дейности в МБАЛ „Св. Иван Рилски“. С годините обгрижва пациенти не само от Горна Оряховица, но и от Лясковец, Стражица, Златарица, Полски Тръмбеш, Елена... А напоследък периметърът се разширява – търсят го от Попово, Търговище, а, макар и спорадично, дори от Свищов. И така вече 38 г.
Като всяко начало и моето беше трудно. Започнах във времена, когато на мястото на съвременната апаратура за диагностика бяха предположенията. Липсваше техника, беше ерата на малкото лекарства, но имаше уважение и доверие между лекар и пациент, споделя Костурков-старши.
И се връща към началото на сина си. Още в предучилищната Илко развил алергия към полени, защото не спирал да се рови в треви и храсти да събира буболечки. Колекционирал ги с истински изследователски интерес и още тогава станало ясно, че ще се ориентира към нещо, свързано с биологията.
Така е, биологията и химията винаги са ме привличали, не отрича д-р Илко Костурков.

Основното си образование завършва в ОУ „Иван Вазов“ в Горна Оряховица, а средното в СУ „Емилиян Станев“ във Велико Търново. През 2012 г. завършва медицина в Медицинския университет в Плевен. След това започва специализация по гастроентерология в Медицински институт към МВР – София под ръководството на доц. Николовска. По време на специализацията си в МИ – МВР работи и върху докторантура на тема „Хронични вирусни хепатити“. През 2017 г. придобива специалност „Гастроентерология“ към МУ - София. От тогава до сега работи в МБАЛ „Свети Иван Рилски“  – Горна Оряховица.
Макар че е сравнително в началото на професионалния си път, д-р Костурков-младши вече притежава сертификати по абдоминална ехография, доплер ехография, горна и долна ендоскопия, преминал е множество курсове и обучения както в страната, така и в чужбина, член е на Българското дружество по гастроентерология, гастроинтестинална ендоскопия и абдоминална ехография и на Асоциацията на младите хепатогастроентеролози в България...
„Той участва в международни конгреси и обучения, което е знак, че иска да израства в професията и се стреми да развива ендоскопската гастроентерология на високо ниво. Един от лекарите, които са много внимателни и с грижа за пациентите и затова се радва на обичта им. Освен това, за нас е много важно, че въпреки че е имал предложения да работи в големи и в столични болници, той се завръща в болницата в своя роден град, за да помага на пациентите от Горна Оряховица и региона“.
Цитатът е от мотивите, с които през 2019 г. Районната колегия на Българския лекарски съюз във Велико Търново издигна номинацията на д-р Костурков-младши за „Лекар на годината“. Колегите му оценяват желанието му да се развива и му присъждат наградата в раздела „Ти си нашето бъдеще“.

Тази година пък Община Горна Оряховица присъди на д-р Илко Костурков Годишна награда за принос към здравеопазването.


И двамата са получавали предложения за работа извън Горна Оряховица. Костурков-старши поне два пъти годишно е канен във Франция, Германия... Костурков-младши пък едва ли не от студентската скамейка е поканен да работи в ИСУЛ.
Разбира се, че ми е минавало през ума да работя на друго място, но избрах МБАЛ „Св. Иван Рилски“ поради ред причини, признава д-р Илко Костурков. Финансовата страна дори не я коментира. За него по-важното е, че в Болницата в Горна Оряховица има реална възможност за кариерно развитие. В големите болници младите лекари нямат почти никакъв шанс за такова развитие. Високоспециализираните дейности се изпълняват от лекарите с титли пред имената си, от хабилитираните, обяснява д-р Костурков. Освен това в тукашната Болница вече има модерна техника, с която може да се изпълнява огромна част от гастроентерологичните дейности. За две години дейността се удвои, налагат се диагностични и терапевтични методи, каквито има в големите лечебни заведения. Отделението е ремонтирано, допреди 4-5 г. за ендоскопски процедури трябваше да се ходи в София, а днес вече се правят и при нас. И преди, и сега хората имат същите нужди, с тази разлика, че сега могат да ги получат на място. Може да ви изглежда дреболия, но за един възрастен човек например никак не е дреболия пътуване до София и обратно, допълва баща му.
Двамата коментират, че най-големият проблем пред малките болници е липсата на млади кадри. Всеки гледа да избяга към по-големия град. Костуркови разбират стремежа на младите всичко да се случва бързо, но семейната им философия е друга. Всеки си тежи на мястото, смятат баща и син. Но медицината все повече разчита на екипност, само дето в малките населени места това е трудно постижимо. Именно заради липсата на млади хора, които да приемат щафетата от вече доказалите се лекари. Така омагьосаният кръг се затваря.
Двамата обсъждат всеки един по-сериозен случай, опитват се да си поделят и емоционалния товар.
Няма как да станеш равнодушен. Имал съм дни с по трима новоустановени с онкологични заболявания пациенти. Казвал съм си – не, четвърти за днес не може да има. Ами може. И Илко вече знае какво е чувството, споделя д-р Любомир Костурков.


Баща и син са категорични, че превенцията в България е на изключително ниско ниво. В много държави след навършване на 50-годишна възраст си задължен да си правиш ендоскопско изследване на дебелото черво. Няма не искам. Така намаляват операбилните случаи, разходите за лечение са десетократно по-ниски, не се налага ТЕЛК, изрежда само част от нещата Костурков-старши.
От баща ми съм научен на уважение и толерантност, той беше честен и справедлив човек, споделя д-р Костурков-старши. Младши допълва, че той от неговия си баща се е научил на търпение и как да отстоява позициите си. Двамата знаят и друго – че не професията се наследява, а отношението към хората, начинът на работа, разбирането.
След тези 38 г. в професията сякаш почвам да се изморявам, признава д-р Любомир Костурков. А аз все повече набирам сили, казва д-р Илко Костурков.


Засега младши е несемеен, но, като му дойде времето, няма да насилва децата си да избират пътя на медицината. С баща си обаче биха били щастливи, ако в рода Костуркови дойдат още поколения лекари.


Ключови думи
д-р Любомир Костурков д-р Илко Костурков
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати