За дните на скулптурния симпозиум в еленското село Раювци 23 майстори на каменното длето и 16 живописци създадоха нови образи и картини, възкресиха спомени за събития и светли личности, оставиха послания за славната ни история, величието на героите и вечния български дух.
Времето доказа, че подобен творчески пленер може да се случи и в едно малко селце, прославило се напоследък като перлата на Еленския балкан. Събитието се организира за трета поредна година от Фондация „Звезди под звездите“. Тя е създадена от местен родолюбец с патриотичната мисия да съхрани българските традиции и памет. Пантеонът на войводите е уникална идея на фондацията, реализирана от най-талантливите български скулптори.
Образите на 42-ма поборници за свобода са изваяни върху големите каменни блокове. Внушителни са бюстовете и на трима български владетели – Симеон, хан Омуртаг и Крум, които са първите в бъдещата Алея на царете.
Повечето от скулпторите участват и в трите пленера и са от различни градове на страната – София, Русе, Пловдив, Бургас, Враца, Велико Търново, Павликени. За първа година имаше и международно участие. Недим Хаджиахметович от Сърбия създаде образа на малко известния войвода Пею Буюклията. Единствената жена, засега, в скулптурния пленер е Олга Йорданова от столицата, която получила специална покана и създаде образа на Боряна войвода.
„Невероятно събитие е този пленер, няма друго такова. За самите нас той е не само атрактивно преживяване днес, а повече почит към събития и личности преди нас, към нашата история, споделя младата дама. Силно и зареждащо е това място, дава самочувствие и ни прави горди, че сме българи. На младите препоръчвам да се обърнат към историята ни, да четат и търсят повече“.
Панайот Хитов, капитан Петко войвода, Индже войвода, Жельо войвода, Мирчо, Куман, Велко, Момчил, Георги Мамарчев, Васил Петлешков, Сидер войвода, Таньо войвода, Дельо хайдутин, Чавдар войвода, Донка, Кера, Янка, Рада войвода са национални герои, увековечени в Пантеона на войводите. Дружината ще води Раковски, идеолога на революционното движение у нас, когото дядо Вазов описа като „мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен“.
„Неговата скулптура е най-внушителната и работихме не както при другите паметници. Отне ни повече време, но трябваше да направим образа напълно достоверен, разказва Атанас Стоянов от Бургас, организатор на скулпторите и за трите пленера. Миналата година той направи Филип Тотю, негово дело са издяланите образи, мисли на велики българи, символи и езотерични знаци върху каменните блокове в Раювския кромлех, известен като българския Стоуенхендж.
Върху образа на Раковски работихме заедно с колегата Даниел Кънчев от Русе, който миналото лято направи паметника на Васил Петлешков, а сега на хан Крум. Най-напред изработихме главата от глина и с пунктир машина я прехвърлихме върху камъка. Помогна ни и скулпторът Петър Петров от Омуртаг, който сътвори монумента на хан Омуртаг.
Раковски е велик патриот и българите не бива да забравят това. Днес, когато губим вяра и равновесие, по-често трябва да си спомняме неговите завети-уроци. Един от тях, олицетворение на неугасващия му идеал, сме изписали до образа на идеолога – „ Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители на Европа“.
Още един паметник в Пантеона респектира със своята внушителност. Той е на Матей Преображенски-Миткалото, дело на Дамян Бумбалов от Павликени. Висок е над три метра и отговаря напълно на силния дух на революционера. Предупредително и актуално звучат и думите на Миткалото, издълбани на камъка: „Изпълнявай само писмени нареждания, щото нечестивците се отмятат“.
Освен велики дела, тези личности от българската история са оставили и велики слова, които камъкът ще запази за вечни времена. Много има какво да покаже и каже на поколенията Пантеонът на войводите в Раювци. Героите заслужават да се помнят и почитат, а родолюбивата идея е пример за признателност и патриотизъм.
На снимките: за спомен с доайена на пленерите – художникът от Раювци Асен Желязков, сред участниците в пленера бе и еленската художничка Дияна Брешкова