Обществено обсъждане за дълга, който трябва да поеме заради реконструкцията на Летния театър, организира Община Горна Оряховица в навечерието на заседанието на ОбС, на което ще се гласува общинското участие в проекта. Резонно в обсъждането участваха само самодейци и ръководители на НЧ „Братя Грънчарови 2002”, което стопанисва Летния театър. Проектът бе представен от кмета инж. Добромир Добрев, главният финансист Валя Андреева и Искра Суванджиева.
Това е последният проект от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие на Горна Оряховица – може би най-красивият и един от най-скъпите. Проблемът е, че той попада в новите правила за финансиране, които ще важат и през следващия програмен период за развитие. Това накратко означава, че ЕС няма да финансира напълно безвъзмездно проекти от спортната и културната инфраструктура. От тях се очаква да развиват и търговска дейност, да генерират приходи и да покажат устойчивост и възможност за самоиздръжка. Затова ще се одобряват само проекти, които успеят да защитят бизнес план за следващите години. И най-вече няма да се покрива разхода по реконструкцията на 100%, а ще се иска и участие от бенефициента – било чрез финансов инструмент, било чрез собствени средства.
В случая бенефициент на проекта е Община Горна Оряховица, а финансирането ще дойде от три източника – близо 85% (максималното възможното) от европейските програми, 13% чрез финансов инструмент, сиреч заем от Фонда на фондовете и към 2,5% са собствените средства.
Проектът за реконструкция на Летния театър е на обща стойност 3,2 милиона лева. Така че към 2,8 милиона лева се падат на европейските донори, 426 000 лева е дългосрочният дълг от Фонда и близо 87 хиляди са собствените средства на Общината.
Тази план-сметка, както и самият проект за реконструкция, бяха подложени на обсъждане. Съпричастните с каузата на НЧ „Братя Грънчарови” се оказаха силно притеснени как Читалището ще връща този дълг и дали това няма да доведе до увеличаване на таксите за самодейците. И всъщност имат основание да се притесняват от изпълнението на замисъла, но това притеснение трябва да е за всички горноораховчани, а не само за самодейците. Тъй като дългът ще се връща от Общината, тоест от всички граждани, а не от играещите в съставите на НЧ „Братя Грънчарови”.
Идеята е, че след завършване на ремонта, което трябва да стане до 24 месеца след подписване на договора за финансиране, обектът ще има достатъчно възможности за реализиране на приходи, с които да се изплаща дълга. А след покриването му, развитите бизнес дейности ще гарантират стабилна самоиздръжка и развитие. В случая с Летния театър се предвижда развитие на мениджмънта, като за това ще се назначи и специален човек, като се привличат повече събития, концерти, постановки, конференции, отдават се под наем помещения и така се генерират приходи. Докато се изплаща дълга, а това трябва да стане в рамките на 10 години с две години гратисен период, приходите от новите дейности в Читалището, ще отиват в Общината, която всъщност е длъжник пред Фонда. След това тези приходи ще остават за Читалището.
Проектът предвижда тотална реконструкция на сградата и откритата сцена на НЧ „Братя Грънчарови”. Сградата ще претърпи не само енергийноефективен ремонт, но ще има и съществени корекции по фасадата, заради които се казва, че това е най-красивият проект в последните години. Самият Летен театър също ще бъде обновен. Нова покрита сцена, нови седалки, нова връзка между Летния театър и Детския кът, където ще се построят две нови сгради, които ще се отдават под наем за кафене и бързо хранене, нови тоалетни и т.н. Плановете за балон над местата за сядане няма да се реализират, тъй като покриването на целия амфитеатър прекалено оскъпява проекта, но ще се покрие сцената.
Седящите места в обновения амфитеатър ще са 1860 плюс 20 места за хора със затруднено придвижване. За горнооряховчани в инвалидни колички ще има рампа откъм Детския кът, както и асансьор в самата сграда.
Такъв обект няма в региона и той има сериозен потенциал да привлича големи културни събития, които да носят приходи и да отговорят на новите изисквания за самоиздръжка на обектите, финансирани от ЕС. Поне така смятат авторите на проекта. Новата стратегия на ЕС обаче твърде не се разбира от българските потребители, според които читалищата не били създадени за търговска дейност. Вероятно е така. Само че, когато са създадени читалищата турският султан не им е строил сгради и не им е давал субсидии и заплати, нито пък руския или английския императори са им осигурявали безвъзмездна реконструкция. Идеята на читалищата е точно общността сама да си помогне за духовното израстване, а не да чака на помощи от Великите сили. Тази философия на съпричастност и отговорност трудно си пробива път в България, независимо от 30-те години преход, но сега ЕС се е заел да я наложи финансово.
В крайна сметка, като се изключат тези дребни неразбирателства кой ще плаща, проектът среща одобрението на читалищните дейци. Предстои предложението за поемане на общински дълг да бъде гласувано и в ОбС. Междувременно процедурата за избор на изпълнител е в ход. Има един кандидат и това е „Енел строй”, така че няма да се губи време в обжалвания и съдебни разправии, а още догодина ще започне същинската работа по обекта. Къде ще репетират самодейците, докато домът им е в ремонт, ще се решава в движение и всъщност зависи накъде ще поеме политиката за мерки срещу коронавируса.
Елена ВЕЛКОВА
