Понеделник, 15 Мар 2021
            
Спорт

Расото не пречи на отец Зоран да забива в баскетболния кош

  27.09.2020 07:33
Расото не пречи на отец Зоран да забива в баскетболния кош

Спортът винаги е бил част от мен, а отдадеността ми на Църквата никога не е пречела да се раздавам и на терена, казва отец Зоран Мамучевски, който наскоро бе избран за председател на клуба по баскетбол „Локомотив”.
Предстоятелят на храма „Св. Три Светители” в Горна Оряховица опитва да изгради нов образ на свещеника в България и спортът се оказва част от това ново лице. За македонеца, който е избрал България и Горна Оряховица за свой дом, е разказвано много, но малко за спортната му натура. Докато е ученик в родното Берово, той спортува активно. В училището имали баскетболен отбор и отбор по хандбал – може би най-успешният спорт в Македония. Като семинарист също играл в баскетболния отбор. А и в Македония спортуващите свещеници въобще не са някаква екзотика. Всички църковни епархии си имат свои отбори по различни спортове със съответните първенства. Всъщност спортът не е чужд на Църквата по света. В младежките си години Карел Войтила, останал в историята като папа Йоан Павел Втори, бил изявен спортист. Сегашният папа Франциск е пословичен с футболните си страсти. За България е още странно, но млади свещеници като Зоран може би ще променят и българските стереотипи.
Доста години Зоран бил далеко от спорта, докато се установи трайно в Горна Оряховица и стане част от местната общност. Преди няколко години, докато играел баскетбол с децата на площадката до църквата, тогавашният председател на баскетболния клуб Марияна Кушева го поканила да се включи в мъжкия отбор на „Локомотив”, който тъкмо се сформирал. Първоначално той се притеснил и почти отказал, тъй като се колебаел как ще приемат миряните, че техният свещеник се занимава и със спорт. Но станал жертва на женски заговор. Марияна се обадила на съпругата му Бранислава и тя го натиснала да приеме, защото знаела колко му липсва спортът. Имах желание за игра, така че не ми трябваше много обработка. Включих се в отбора и вече две години и половина израстваме заедно. А в един момент бях избран и за председател на клуба. Намерих себе си там, а общуването със сродни хора ми даде желанието да направя още повече. Ако цитирам Марияна Кушева - „Любовта към играта е това, което ни мотивира”, разказва Зоран.
Той поема клуба в една много тежка година за спорта като цяло, заради ограниченията, наложени от мерките срещу коронавируса. Но пък от друга страна баскетболът се развива много бурно в България напоследък и баскетболната общност набира много последователи в цялата страна. Тази година е създадена и „А” професионална група, която ще запълни празнината между аматьорските групи и Националната лига. Горнооряховският „Локомотив” е поканен да се включи и ще има вече два мъжки отбора – един в „А” и един в „Б” група.
Горнооряховският „Локомотив”, баскетболният уточнявам, е пример за добре развиващ се клуб, радващ се на устойчивост в последните години. Дължи се на хора като Марияна Кушева, треньорите и приятелите, които помагат. Някои по-големи градове не успяха да запазят своите отбори. Дори във Велико Търново отборът се разпадна и ние привлякохме някои от играчите. При нас нещата се развиват добре. В един момент станахме толкова много, че мислехме да направим два отбора в „Б” група, но дойде поканата за „А” групата и ние приехме. В представителния тим ще играят опитни състезатели, които, освен другото, ще имат за цел и да привлекат и обучат юношите от нашата школа, обяснява Зоран Мамучевски.
За разлика от футбола, баскетболът не иска много средства. 5000 лева годишно струва участието на отбора в „А” група. Групата се нарича професионална, но всъщност играчите не получават заплати. Мотивацията им е любовта към играта и желанието баскетболът да се развива.
Новото клубно ръководство на „Локомотив” си поставя три основни задачи. Първата е популяризиране на играта в един подчертано футболен град като Горна Оряховица. Всъщност базата вече я има и с баскетбол се занимават почти толкова деца, колкото с футбол. В различните възрастови гарнитури спортуват близо стотина хлапета. За разширяване на тази масовост се залага на още по-активна работа с училищата и дори с детските градини. Вече има детски градини, които са готови да работят заедно с баскетболния клуб. Дали ще се получи веднага обаче зависи и до голяма степен как ще се развие кризата с коронавируса. Но дали ще е сега, или по-късно, нови баскетболни групи ще има.
Това води до втората задача – да се разшири треньорския състав. Ще се ангажира поне още един лицензиран треньор, а заедно с това ще се привличат момчета от отбора, които да се заемат и с треньорска работа. Сегашните треньори пък ще бъдат стимулирани да продължат развитието си и да доразвият лицензите си.
И на трето място е активна маркетингова кампания. Не обичам думата спонсори, ние търсим приятели, които да подпомагат различните направления в клуба, казва новият председател.
Спортът възпитава, това е безспорно. Колективният спорт като баскетбола учи хората да са съпричастни, да разбират играта като сътрудничество, за да се създава поле на доверие, в което всеки един може да разчита на другия. Аз гледам на играта и отбора като на мини общество. Ние изграждаме личности, които да бъдат дисциплинирани, целеустремени, постоянни и всички тези качества да ползват не само на терена, а и в частния си живот, споделя идеите си Зоран Мамучевски.
Работата в екип е основно умение за хората, които са социални същества по своята същност и имат нужда да се подкрепят един друг, за да постигнат като общност нещо значимо. Колективните спортове са един чудесен учител за такава съобщност, смята свещеникът. Който, между другото, е успял да изгради една такава общност и в съвсем друга сфера. От няколко години отец Зоран и храмът „Св. Три Светители” са център за подкрепа на най-уязвимите членове на горнооряховската общност. Тук всеки ден получават храна и добра дума близо стотина души, които не могат да се справят сами. Кухнята към храма е изградена изцяло с дарения – от закупуване на продуктите до заплатите на готвачките. Главен организатор е съпругата на отеца Бранислава, а начинанието е подкрепено от много горнооряховчани и местни фирми. За няколко години тази благотворителност е получила устойчивост и повечето дарители дават своята подкрепа не инцидентно, а са приели като постоянен дълг помощта си към уязвимите си съграждани. Така църквата е осъществила една от земните си задачи – да свърже тези, които нямат с тези, които имат и искат да помогнат.
Заставайки начело на баскетболния клуб, отец Зоран поема поредното задължение, но ни най-малко не се притеснява дали ще му стигне времето. Човек трябва да е непрекъснато зает с работа и с изграждане на нещо добро. Иначе почва да си губи времето с безполезни неща. Затова не смятам, че новата ми ангажираност е някакъв товар, а е радост и удоволствие. Срещата с хората ми носи положителен заряд и желание за израстване в духовен план, обяснява Зоран.
Всичко е въпрос на организираност. У дома всичко е под график. Свикнали сме да живеем по този начин, така са научени и децата ни, пояснява Бранислава Мамучевска, която освен задълженията към социалната трапезария, има успешна кариера в областта на човешките ресурси, а пък е майка на три деца и в очакване на четвърто. Според Зоран тази нетипична за балканци подреденост са я научили по време на обучението си в Англия. Но успешно я прилагат и обратно на Балканите. Но да се върна пак на екипността. И в семейството не си ли помагат двамата, не привличат ли и децата към тази мини общност или домашна църква, няма как да се получат нещата. Взаимната подкрепа, осъзнаването на общите цели, е ключът към успеха във всяка човешка деятелност, казва Зоран Мамучевски.
Елена ВЕЛКОВА


Ключови думи
отец Зоран Мамучевски баскетбол Св. Три Светители
Последни
Седмицата
Анкета
Спазвате ли трите Д - дистанция, дезинфекция, дисциплина?

Резултати