112-тата година от обявяване на Независимостта на България носи и нови факти, допълващи историята на град Горна Оряховица. Едно от ценните дарения, получени през месеците юни и август в Исторически музей – Горна Оряховица, съдържа повече от 230 на брой автентични семейни предмета, свързани със семейството на Димитър Карастатев - кмет на Горна Оряховица, управлявал в периода от 15.05.1908 до 29.09.1911 г.
До този момент в музея притежавахме само лика му, но благодарение на Тодорка и Евстати Дачеви и Маринетка Бингова, роднини на кмета, присъствал на обявяването на Независимостта на България в град Велико Търново, успяваме да попълним историята около тази личност. Музеят прие множество исторически материали, свързани със семейството на Димитър Карастатев, които говорят за роднинските връзки, развили се напред във времето.
Родът е продължен от трите деца на Тодорица и Димитър – Евстати, Стефан и Богданка. На една от снимките виждаме инициалите на фотографа Марин Бакърджиев, а от информаторите научваме, че Евстати е най-големият син, който става главен счетоводител на Българска народна банка в града, а Стефан е фелдшер във Военноморския флот – морски офицер, единственото момиче пък завършва Стопанското училище в Горна Оряховица за шев и кройки, омъжена за Марин Папазов от с. Драганово, който по-късно оглавява кметуването на селата Върбица, Стрелец и Стефан Стамболово.
Семейните снимки са в оригинални дървени рамки, а множеството архивни документи и книги използвани в началото на ХХ век са прилежно подредени в стар куфар за пътуване. От чеиза на Богданка виждаме копринената детска рокличка, донесена от Букурещ, кърпичка с инициали на семейството, както и шевна машина „Singer“, която използва в Стопанското училище в Горна Оряховица за шев и кройки. В зелен тубус е и дипломата на Марин Папазов, издадена от Свободния университет за политически и стопански науки през 1933 година. В дарението можем да видим още пощенски картички с пейзажи, ловни сцени и портрети на видни личности, донесени от периода, когато Марин Папазов е на градина в Австрия, а в личните вещи визитни карти и пликове, снимки на откриване на основни улици в селата. Тези и още много автентични свидетелства за историята на рода.
Историята ни води много по-рано, от колкото си мислим. Годината е 1820 г., а тогава се ражда основоположникът на семейството Стати поп Статев. При разглеждане на фактите се оказва, че негов дядо е роднина на баба Пантелейца, укривателка на храна и оръжие по време на Априлското въстание. Ето и накратко разказа на Тодорка Дачева, записан през 1965 година, който беше предоставен благодарение на сина й, правнук на Димитър Карастатев - Евстати Дачев.
„Моят дядо Димитър Карастатев е роден в град Горна Оряховица през 1874 година – той е най-малкия син на семейството на Стати поп Статев, бил един от образованите хора в града. Баща му и дядо му са били свещеници в църквата св. Георги в града. Семейство Статеви имали шест деца. Първородният му син Анастас приема името на един от своите пра-пра дядовци и се наименува Карастатев, вместо поп Статев, това презиме приема и моят пра дядо Димитър. Анастас встъпва в брак със Стефана Прапинова от гр. Лясковец, от който брак се раждат Евстати и Марин. Първият завършва в Горна Оряховица, а после следва медицина в Австрия и Германия….
….През 1906 година най-малкият син на Стати поп Статев - Димитър Карастатев се жени за Тодорица, дъщеря на Стефан Пуйкоолу народен представител във Великото народно събрание във Велико Търново при изработване на Първата българска конституция. Майка й се казва Мария Пуйкоолу хаджи Петрова и има двама сина и три дъщери. По време на женитбата им, дядо ми е бил търговец, държал е колониален магазин на улица Патриарх Евтимий. Кръстници са им Богдан и Донка Бошнакови. След женитбата дядо ми се впуска в политическите борби и като член на Демократическата партия е избран за общински съветник през 1908 г., същата година става кмет на град Горна Оряховица. Във връзка със Съединението на Северна с Южна България е награден с орден, като след напускане на кметството, отново става търговец. Занимава се със скотовъдство и земеделие, подпомогнат е от брат си Анастас, като по-късно търгуват и със сапун. Димитър Карастатев участва в Балканската война при Люле Бургас, където е ранен и след завръщането си през 1913 година е награден с орден за храброст. Рода е продължен от трите му деца – Евстати роден на 11.07.1907 г., Стефан роден на 12.08.1909 г. и Богдана Карастатеви родена в град Горна Оряховица на 28.08.1912 година“.
„Най-големият син Стефан е един от първите по успех в Априловската гимназия в Габрово, но за съжаление се разболява тежко и умира много млад.
Втората дъщеря Невяна се омъжва за Борис Пилатов, който завършва Музикалната консерватория в Чехословакия. Завръщайки се в България, става гимназиален учител в Мъжката гимназия във Велико Търново, запомнен е като пионер, който полага основите на музикалната култура в града. …. Семейство Пилатови имат три деца – Мария, Светозара и Стефана“.
Спомените на г-жа Бингова ни водят далеч във времето, когато рода е продължен и достойно замества родоначалника си, кметуването продължава, но този път в лицето на Марин Папазов – зет на Димитър Карастатев.
„Димитър и Тодорица Карастатеви имат три деца - двама сина и една дъщеря. Най-големият - Евстати Карастатев е бил учител в гр. Севлиево, а след това до пенсионирането си – главен счетоводител на Банката в Горна Оряховица. Има една дъщеря - Тодорка Карастатева /по мъж Дачева/, която по настоящем е пенсионерка и живее в Горна Оряховица. Тя има двама сина – Евстати и Димитър.
По-малкият син Стефан Карастатев завършва за фелдшер. Работи във военноморския флот. Има един син - доц. д-р Димитър Карастатев д.м.н.- специалист по вътрешни болести и кардиология.
Дъщерята Богданка Карастатева завършва Стопанското училище в Горна Оряховица за шев и кройки, омъжва се около 1937 -1938 г. за Марин Димитров Папазов от с. Драганово. Семейство Папазови имат едно дете Лилия - по мъж Бингова, която днес живее в гр. Лясковец. Тя ражда две деца - Маринетка и Бисерка.
Моите дядо и баба не говореха нищо за миналото, животът им се беше разделил на „преди“ и „след“. Кое е преди и кое е след много по-късно разбрах, но страстта по оня загадъчен свят от „гостната стая“ на моето детство остана и до ден днешен… От сандъка на баба и дядо е тази история, заедно с вещите, които са запазени на поколенията след мен“.
Допълни се още една семейна история, а предметите я направиха да изглежда още по-истинска.
Теменуга Йорданова,
историк, етнограф, уредник при Исторически музей – Горна Оряховица
